Четиресетгодишната загадка, възродила японското криминале

Share Button
Зодиакалните убийства - Шимада Соджи

Шимада Соджи се впечатли от българската корица на „Зодиакалните убийства“ (художник: Живко Петров)

През 1981 г. един роман предизвиква революция в японския криминален жанр, дотогава подчинен на бруталния натурализъм и острата социална критика. „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи се разграничава от модата на психологическия трилър и се съсредоточва върху заплитането на мистерията, събирането на улики и дедукцията. Нещо повече, авторът отказва да заблуждава читателя с цел да го шокира на финала – вместо това го насърчава да се включи в разследването на случая и даже го окуражава сам да разреши загадката преди края на книгата.

Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не e било извършвано никъде другаде по света.

То се развива през единайсета година* от периода Шова** в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).

И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца – до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие.

„Зодиакалните убийства“ става причина за зараждането на литературното течение шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „ортодоксално“ или „автентично) и вдъхновява цяло поколение млади японски писатели, водени от примера на Шимада Соджи. Така наречената „нова класика“ прави реверанс към стила на големи имена като сър Артър Конън Дойл и Едгар Алън По, чиито творби са знакови за Златния век на детективската литература във Великобритания. Шимада често е сравняван с изброените майстори в жанра, заради сложните си, многопластови сюжети и елегантните им развръзки.

Има още

Share Button

Читателят: Николета Руева за книгите на Дженифър Игън като лек срещу апатията

Share Button

Въпрос на време беше рубриката ни „Читателят“ да посрещне не друг, а самата си създателка Николета Руева. :) Ники завършва специалност „Книгоиздаване“ в Софийския университет, дълги години работи като водещ редактор на издателство „Милениум“, а понастоящем е консултантка в уникалната по рода си градска библиотека „читАлнЯта“ в градинката на Народния театър. В книжните среди е добре позната с перфекционизма си, застъпничеството си за качествените издания и слабостта си към красиво илюстрираните детски книги.

Ники е редакторка на Дженифър Игън на български език и пожела да ни разкаже за творчеството на американската писателка и носителка на „Пулицър“ не единствено през очите на читател, но и на професионалист. :)

Ники Руева - Читателят

Снимка: Иван Шишиев

Разкажи ни за Дженифър Игън – с коя нейна книга започна да я опознаваш като авторка, какво впечатление ти направи, беше ли „любов от първо четене“?
Любов стана след трета глава. Всъщност към „Жестокото присъствие на времето” подходих хладно и безразлично, но идеите и връзките между героите бързо ме увлякоха. За първи път четях такава книга!

Какво според теб отличава Игън от други съвременни американски писатели? Първо ми се струва, че Дженифър Игън пише някак по-мъжки. Липсва сантимент в книгите й или ако има, той е по-скоро преминал в горчилка. Всичко е много стъписващо и отрезвяващо. Героите й не са образцови и влюбени, не заблуждават с добри качества, а крадат, лъжат, губят се и пак се намират. Живеят наистина.

Другото, което е специфично за Игън – всичките й персонажи са нейде по правата на вътрешната борба между себе си и света. Едни са в началото, други са до точката на пречупване, трети са я минали… Това се чете ясно в текстовете й. Накрая, разбира се, побеждава времето, но читателят е с усещането, че така е трябвало да стане и е редно.

Как протече редакторската работата по книгите на Игън? Срещна ли някакви специфични трудности със стила й на писане?
Трябваше да редактирам „Жестокото присъствие на времето”, а имах само бегъл спомен, че сме купили правата на този роман и че в него има глава, оформена като презентация на Power Point. Също, че е с „Пулицър“ и мислим как да преведем заглавието на български (в оригинал романът е озаглавен A Visit from the Goon Squad, което в буквален превод на български не би означавало нищо твърде смислено). Още с първите страници обаче ми стана ясно, че работата ще е по-скоро трудна. Вярно, че преводът на Гриша Атанасов е много добър, но Игън е написала всяка от тринайсетте глави в различен стил. Тоест, ако в едната текстът върви гладко, подредено, във висок стил, следващата може да е изпъстрена със сленгове. Внимавах много и доста се постарах, макар сега да виждам някои пропуски. Но то винаги е така. :)

Колкото до разказите, мога да споделя, че всеки от тях е редактиран на различно място из града – в Народна библиотека, на последния етаж на СБХ, в Ректората…

Има още

Share Button
Четене в парка

3 сборника с разкази, които да четете в парка

Share Button

В офиса се шегуваме с тазгодишното „лято“, което е разумно да не предизвикваме с къси ръкави и рокли, току-виж отново ни връхлетял някой порой. 😀 Въпреки това не можем да се сдържим да не се втурнем към парка в мига, в който грейне слънце, не само за да се насладим на свежия въздух и топлите лъчи, излежавайки се върху ароматната трева, но и за да почетем някоя хубава книга на открито.

В препоръките си сме се спрели на любими сборници с разкази от прекрасни автори. С нашите предложения ще имате време да прочетете цяла история, преди да ви изненада дъждът. 😉

„Изумруденият град“ от Дженифър Игън

Изумруденият град - Дженифър ИгънНосителката на „Пулицър“ за 2011 г. Дженифър Игън вече ни спечели с нестандартния си роман „Жестокото присъствие на времето“. В предшестващия го хронологично сборник с разкази „Изумруденият град“ тя отново демонстрира несравнимо изящество и стилистично майсторство при изграждането на своите образи и обрисуването на историите им.

Книгата е истинско бижу и съдържа 11 разказа, уловили персонажите в турбулентен момент от живота им. Игън води читателя на пътешествие не само през бляскави или екзотични дестинации като Ню Йорк, Китай и Бора Бора, но и през широк спектър от емоционални състояния. Тя вниква в душевността на героите деликатно и търпеливо, без следа от напрежение или мелодраматизъм.

Ако харесвате реалистични творби, поднесени от умерен, проникновен разказвач, то ‘Изумруденият град“ е точно за вас.

„Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории“ от Окамото Кидо

Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории - Окамото КидоРазследванията на Ханшичи привлякоха вниманието на голяма част от читателите ни на тазгодишния Пролетен панаир на книгата, което ни радва от сърце. В сборника „Самурайски криминални истории“ блестящият инспектор се потапя в миналото на феодална Япония и разплита четиринайсет загадки, в които логиката и дедукцията се сблъскват с легендите и суеверията. Наглед необяснимите случаи изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и потайностите на човешката природа.

Любимият на поколения читатели детектив Ханшичи дава начало на историческия криминален жанр в Япония. Неговият бележит създател Окамото Кидо безпогрешно улавя духа на две епохи и обрисува един завладяващ свят, типично японски в своята неповторимост.

Ако сте фенове на класически криминалета в духа на Артър Конан Дойл и Агата Кристи или пък изпитвате любопитство към изпълнената с мистерии митология на Страната на изгряващото слънце, то сборникът с разкази за „невъзпетият Шерлок Холмс на епохата Едо“ е подходящият избор за вас.

Има още

Share Button

Читателят: Десислава Велинова за любовта и вината в „Далеч от светлината“

Share Button

Какво се случва, когато един брутално откровен читател срещне болезнено искрена история като „Далеч от светлината“? Поканихме Деси Велинова да ни сподели впечатленията си от този книжен „сблъсък“. :) Тя е безкомпромисна в литературния си вкус и не прощава на авторите, които не харесва, но пък е най-вярната и смела защитничка на онези, които са я впечатлили. Вижте дебютния роман на М. О. Уолш през нейните очи в рубриката ни „Читателят“.

Деси Велинова - "Далеч от светлината"

Какво те привлече към творбата на М. О. Уолш?
Преди доста време видях книгата в Goodreads, където някой си я беше отбелязал за четене. Мен ме привлякоха семплата бяла корица и любопитното заглавие. Оттогава доста книги изчетох, но не забравих за „Далеч от светлината“. После видях българското издание в книжарницата и знаех, че трябва да го притежавам.

Безименният разказвач в „Далеч от светлината“ е доста противоречив образ. По какъв начин те провокира историята му?
Все си мисля, че това не е неговата история, а историята на Линди, видяна през неговите очи. Пък и той е противоречив, защото е истински и не крие нито лошото, нито хубавото у себе си. И точно затова ми хареса толкова – обичам разказвачи, които са готови да оголят същността си до кокал в името на това, да разкажат историята такава, каквато е. По-автентични усещам героите, когато не романтизират нито себе си, нито останалите.

Любов или фикс-идея тласка героя да разреши загадката с изнасилването на Линди?
Смятам, че причината се крие повече в нуждата му да разбере истината, отколкото в несподелена любов или странно обсебване. За да може да продължи с живота си и да си позволи да бъде щастлив, без да се чувства виновен за това. Може и да не съм права, разбира се, но съм склонна да си мисля, че мотивите му са най-вече егоистични. Самият той на няколко места признава, че не е най-примерният човек на света.

Кого заподозря ти? Защо?
С риск да прозвуча ужасяващо отегчително нямах никакви подозрения. Не защото романът не е увлекателен или няма съспенс, който да те кара да отгръщаш страниците с вълнение. Въпреки че не е най-напрегнатото четиво, със сигурност ми беше любопитно кой е извършителят. Нарочно се въздържах от всякакви предположения, защото усещането ми беше, че не това е най-важното в историята, че разказвачът не иска да наблегне на загадката. А и на мен самата като читател винаги ми е било най-интересно не защо, а как – в случая как се стича животът на засегнатите след инцидента. И в това отношение Уолш успя да ме спечели.

Има още

Share Button

Бевърли Клиъри навърши 100! Любимата детска писателка на Америка в 20 цитата

Share Button

Американската писателка Бевърли Клиъри, написала някои от най-обичаните книги за деца, днес празнува много специален юбилей – тя навършва… един век! По повод стогодишнината си мис Клиъри се шегува: „Стана случайно! Не го направих нарочно“.

Създателката на култовата героиня Рамона Куимби е автор на над тридесет романа за деца и юноши, преведени на повече от петнадесет езика. Носител е на множество призове, сред които и наградата на Американската библиотечна организация за цялостен принос към детската литература. На 12 април, в нейна чест, се отбелязва славният D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – „Остави всичко друго и чети”).

opb.org

opb.org

Всички тези специални поводи ни вдъхновиха да съберем някои любими цитати на Бевърли Клиъри, свързани с обичта към децата и четенето. :)

1. Исках да стана балерина, когато порасна. Промених си решението.

2. Първи клас ми се отрази тежко. Макар и да бях сравнително самотно дете, отраснало във ферма, се чувствах свободна и дива. Да мълча в клас, заедно с още 40 деца, колкото бяхме по онова време, се оказа огромен шок.

3. Като първокласничка се страхувах от учителките и се справях ужасно в часовете по четене – трудност, която преодолях, благодарение на любящото търпение на преподавателката ми във втори клас. Въпреки че можех да чета, отказвах да го правя. 

4. Майка ми винаги държеше книги от библиотеката вкъщи и през един дъждовен неделен следобед – по времето, когато още нямаше телевизия, а вкъщи нямахме дори радио – взех една от тях, погледнах картинките и открих, че чета и се наслаждавам на това, което чета. Оттогава съм читателка.

5. Когато приключвахме занятието, учителят казваше: „Не четете по-нататък“. Понякога обаче аз продължавах да чета, като криех книгата зад учебника по география. Много неща можеш да скриеш зад един учебник по география.

6. Най-добрите ми учителки изпитваха любопитство към предмета, който преподаваха, и искрено обичаха децата. Някои от преподавателките просто си вършеха работата, но други бяха специални. Наистина се грижеха за учениците си и всеки ден се обличаха в красиви рокли.

7. Децата трябва да разберат, че четенето е удоволствие, а не просто нещо, което учителите те карат да правиш в училище. 

8. Като малка не харесвах книги, в които децата се учеха да бъдат „по-добри“ деца.

9. Пиша книги, за да забавлявам читателите. Не се опитвам да поучавам! Ако заподозра, че авторът цели да ми покаже как да бъда добро и възпитано момиче, захвърлям книгата.

10. Ако не намираш по лавиците книгата, която ти се чете, напиши я.

Има още

Share Button