От кухнята на „Спасяването на Франческа“. Преводачката Илияна Бенова-Бени за запознанството си с Франки

Share Button

„Спасяването на Франческа“ е вълшебна книга, която напълно обезоръжава сърцата на читателите си. Докато я подготвяхме за появата й на български език, имахме чувството, че обгрижваме дете – толкова ни беше скъпа героинята и нейната създателка Мелина Маркета. От самото начало знаехме, че се нуждаем от преводач, който да улови не само младежкия дух, но и невероятната нежност на романа. Оставяме на Илияна Бенова-Бени сама да сподели с вас какво е чувството да си „посланик“ на Франки :)

Илияна Бенова-Бени

Снимка: Анна Колева

Отивай да изпиташ издръжливостта на основите си, Уил. Мисля, че е крайно време сама да спася себе си.

В моя живот се случва така, че важните книги винаги ме откриват сами.

Преди малко повече от половин година работех на място, което не харесвах особено, чувствах се потисната и изморена, и си бях дала дума, че няма да поемам преводи. Исках да се отърся от многото ангажименти, да си почина и да помисля върху бъдещето си. И точно тогава ме намери Франки. Тоест „Спасяването на Франческа“, но ние с нея вече сме си на „ти“.

Моята обична редакторка Габриела Кожухарова все се шегува, че ме е урочасала с превода на тази книга, защото през последните няколко месеца ми се случиха доста неприятни събития. Всъщност това е далеч от истината.

„Спасяването на Франческа“ е една от онези прекрасни янг адълт книги, които трябва да бъдат прочетени от хора на всякаква възраст. История, която те учи на разбиране, кара те да се замислиш над себе си и заради която те доядява, че не си я открил, докато си бил тийнейджър.

Неведнъж, докато четох и превеждах, се асоциирах с Франки. Искаше ми се да я дръпна настрана и да й кажа, че съм била там, на нейното място. Че с времето някои от нещата отминават, а други стават по-леки. Но Франки бе достатъчно силна и умна, за да преодолее сама трудностите, и се превърна в мое вдъхновение. Заради нея и приятелите й – до един истински, пълнокръвни, с недостатъци и проблеми, прекалено срамежливи или прекалено откровени, исках да дам всичко от себе си за „Спасяването на Франческа“.

Наскоро приятелка ме попита какво е чувството да преведеш книга.

Ето как стоят нещата.

Има още

Share Button

Книжните съкровища на 2017 г.

Share Button

За никой читател не е тайна, че зимните месеци преди Софийския международен панаир на книгата са най-натоварените, но и най-вълнуващите за нас, издателите. Изтъркулването на поредната година означава, че е крайно време да ви представим и традиционния ни каталог. В него ще се натъкнете както на добре познати и любими заглавия, така и на творбите, с които се надяваме да ви зарадваме през 2017-а :)

Каталог 2017

Разбира се, веднага се възползваме от повода да ви поканим на Панаира! Ако не сте ни посещавали досега, непременно се отбийте през НДК между 13 и 18 декември и се спрете на 101-ви щанд (на партера, в левия коридор). Ще ви очакваме с нетърпение. 😉

Намаленията ни отново ще варират от 10 до 70%. Надяваме се освен с тях да ви изкушим и с най-актуалните ни романи „Спасяването на Франческа“ от Мелина Маркета и „Вера“ от Александър Снегирьов, коледния сборник с творби на литературни величия „Витлеемската звезда“, японските криминални класики „Зодиакалните убийства“ и „Убийства в Декагона“, уникалното изследване „Кибепрестъпления“ от консултанта в борбата със заплахи от следващо поколение Марк Гудманпоследните попълнения от новата ни поредица „Философия за всеки“ и какво ли още не.

За най-пълен и цветен поглед към книжните ни съкровища ви препоръчаме да разгърнете каталога ни:

Share Button

Да преведеш надежда

Share Button

Споделяме с вас специалния предговор към българското издание на „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ , написан от изтъкнатата преводачка от немски Екатерина Войнова (чието дело е разкошният превод на „Юда“ от Амос Оз). В него Екатерина разказва защо търсенето на най-качествената и стойностна книга за коварната болест и последвалата работа по историята на Свен Бьотхер са се превърнали в лична мисия.

Екатерина Войнова - Диагноза

Екатерина Войнова (корица: Венета Атанасова)

„А беше болен… И вървя в горчивите алеи на страха си…“

Георги Рупчев

Към такива книги човек не посяга просто така, когато има време и нещо му се чете. До тях обикновено се стига с отчаяно търсене, тогава, когато имаш нужда от помощ, утеха, надежда.

Множествена склероза.

Диагнозата звучи като присъда. Произнесъл я е неврологът. Осъденият сте вие или ваш близък.

Детайлите: нелечима, продължава с години, става все по-зле, към края на пътя – инвалидна количка, после и тя не помага, превръщаш се в заключеник в стаята си, до края.

За първи път чух, че има такава болест, в началото на осемдесетте години. Бях ученичка още, в последния клас на гимназията, и се запознах с един от големите ни поети – Георги Рупчев. И с неговата болест.

При Жоро нещата протекоха според прогнозите на лекарите. Това, че поезията му остана, утешава, но не запълва опразнената стая.

Преди година пак:

Множествена склероза.

Каза ми го по телефона майката на кръщелницата ми. Ивана беше на седемнадесет тогава. А аз живеех в Кьолн, в града с катедралата, в която Жоро беше влизал с инвалидната количка в почивките между кортизоновите вливания, които му обещаваха тогава, за да забавят развитието на болестта. Не знам дали са го забавили. Знам само, че не го спряха. И че физическите болки постепенно ставаха толкова нетърпими, че му купувах тайно от жена му хапове, за да ги укроти. А тези хапове увреждаха сърцето.

Не исках пак да започна да купувам тайно обезболяващи. И да гледам как Ивана все по-несигурно ще се движи, все по-слабо ще вижда, как пространството, което обитава, ще се свива постепенно, докато се ограничи с леглото в стаята й…

Няма да стане, няма да я дам! Не искам да загуби усмивката си, а стаята й да остане празна!

Казах си го, казваме го всички в подобни ситуации…

Затърсих изход. А изходите ми обикновено се крият в думите. Аз съм филолог. Прерових и изчетох тонове книги, поне такова беше усещането ми за тежестта им. Сред тях имаше всичко – от откровено автотерапевтични изповеди, през „справочници“, пълни с „ценни и гарантирано действащи съвети“, до готварски книги за хора с множествена склероза. Със сигурност във всяка от тях има и по нещо полезно, но аз търсех Книгата, която да ми даде надеждата и упованието, от които имах нужда. Не знам как и защо, но се надявах, че такава книга има. Не можеше да няма.

И я открих.

Има още

Share Button

„Зодиакалните убийства“ – дръзко предизвикателство към любителите на кримки

Share Button

Нашата вярна читателка и ценителка на заплетените криминални мистерии Евгения Талева ни изненада приятно с рецензията си за модерната класика на японския детективски жанр „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи. Благодарим за отзива! :)

"Зодиакалните убийства" - Шимада Соджи

Корица: Живко Петров

В днешната суша на пазара за детективски романи, ние, бедните почитатели на Рекс Стаут и Реймънд Чъндлър, тънем в безнадеждна скука. Затова и толкова се зарадвах, като видях грабващата погледа корица на „Зодиакалните убийства“ – едно съвсем ново криминале на малко известния у нас Шимада Соджи.

И все пак, въпреки първоначалното ми въодушевление, трябва да призная, че подходих с известно предубеждение към книгата.  Криминален роман със заглавие, свързано с астрологията, и автор, очевидно далеч от западния чар на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, някак не ми вдъхваше особено доверие. Но така отчаяно жадувах за добре измислена загадка, за нов, различен поглед върху мотива за всезнаещия и всеможещ детектив, че с въздишка разтворих романа и… не го пуснах до самия му край.

Изключително заплетен и освежаващо различен, „Зодиакалните убийства“ ме потопи в света на една завладяваща японска мистерия, разрешението на която дори аз, уж отраканият читател на детективски истории, не можах да разкрия. С много усет и тънка нотка добре премерен хумор Шимада води читателите си по стъпките на гениален убиец и ги предизвиква да разкрият тайната му, държейки ги в постоянно напрежение.

През цялото време си убеден, че престъплението е абсолютно невъзможно, че цялата работа е твърде объркваща и няма как да има логично обяснение, докато изведнъж не идва дългоочакваната развръзка. Случилото се добива смисъл и ти невярващо се чудиш как е възможно да си го пропуснал. Затова и искрено препоръчвам романа на всички любители на мистерии.

Невижданата досега загадка, изключително симпатичните главни герои и невероятната атмосфера правят „Зодиакалните убийства“ един увлекателен криминален роман, който наистина си струва да прочетете.

Ако харесвате историите за убийства в заключена стая, не пропускайте и другите класики в жанра – „Тайната на „Ред Хауз“ от А. А. Милн, „Тайната на жълтата стая“ от Гастон Льору и „Загадката на Мари Роже“ от Едгар Алън По. 

Share Button

Четиресетгодишната загадка, възродила японското криминале

Share Button
Зодиакалните убийства - Шимада Соджи

Шимада Соджи се впечатли от българската корица на „Зодиакалните убийства“ (художник: Живко Петров)

През 1981 г. един роман предизвиква революция в японския криминален жанр, дотогава подчинен на бруталния натурализъм и острата социална критика. „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи се разграничава от модата на психологическия трилър и се съсредоточва върху заплитането на мистерията, събирането на улики и дедукцията. Нещо повече, авторът отказва да заблуждава читателя с цел да го шокира на финала – вместо това го насърчава да се включи в разследването на случая и даже го окуражава сам да разреши загадката преди края на книгата.

Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не e било извършвано никъде другаде по света.

То се развива през единайсета година* от периода Шова** в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).

И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца – до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие.

„Зодиакалните убийства“ става причина за зараждането на литературното течение шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „ортодоксално“ или „автентично) и вдъхновява цяло поколение млади японски писатели, водени от примера на Шимада Соджи. Така наречената „нова класика“ прави реверанс към стила на големи имена като сър Артър Конън Дойл и Едгар Алън По, чиито творби са знакови за Златния век на детективската литература във Великобритания. Шимада често е сравняван с изброените майстори в жанра заради сложните си, многопластови сюжети и елегантните им развръзки.

Има още

Share Button