Нетърпеливи сме да се похвалим с поредното красиво томче от „Танцуващият замък“. Работата по „Бойни колоди“ беше дълга и на моменти спорна, но ние от „Милениум“ знаем, че тъкмо това прави издаването на всяка книга по-сладко!
Преводът на последната част от трилогията на Робин Джарвис е на Борислав Стефанов. Работим с Боби за първи път, но познавайки преводите му за други издателства, му поверихме романа без колебание. Още повече, че за него фантастиката и фентъзито са огромна страст. 🙂
„Бойни колоди“ излиза утре, а на щанд 101 на книжния панаир в НДК ще е с отстъпка. Дотогава вижте какво споделя Борислав за поредицата.
След завръзката в „Танцуващият замък“ и мъките в лагера в „Изроди и лузъри“, героите се събират в последното останало убежище – Северна Корея. Някои търсят начин да обърнат хода на борбата, да използват малкото си ресурси за стратегически и решителен удар срещу Измъс. За други битката отдавна е приключила, няма накъде да бягат и само отлагат неизбежното. Кой е прав?
„Бойни колоди“ е пропита с мрак, отчаяние и смърт. Измъс вече е подчинил целия свят и ужасът е навсякъде. В чудовищата, които нощем плъзват по улиците. В кошмарните създания, които летят в мрака. В тълпата, която се е превърнала в безумно стадо около своя кумир и с плашещо хладнокръвие е приела ролята на глутница. В усмивката на антихриста по екраните.
Магията на Остърли Фелоус вече не се таи в страниците на книгите, а струи в синкавото сияние на електрониката. Произведена в Китай. Но дали наистина преобразява хората или само отключва нещо в тях? Може би маската на приказен герой скрива лицето и разкрива сърцето. Може би във всекиго витае звяр, който само чака случай да се покаже. Като безлик силует в тълпата, успокоен от мнозинството, към което принадлежи. Оправдан от абсолютната истина, открита в наглед безобидна книга, вплетена в словата на пленителния идол, удобна и красива, обещаваща свобода. Измъс е дал това, а и още, на седем милиарда души. Но това не му е достатъчно. Новата книга ще бъде още по-коварна и по-страшна, а светът вече тръпне в очакване на светите слова в нея.
Има ли надежда? Мартин продължава да се бори като ръководител на групата аберанти. Решен е да победи Измъс и да спаси цялото човечество. Той, Джералд и корейските генерали търсят начин да използват способността на Лий да преминава между световете. От своя страна момчето е убедено, че всичко е изгубено и те до един ще умрат. Според него останалите крият поражението си зад претенции за съпротива.
Но сякаш най-интересната роля е отредена на останалите деца. Макар в началото да изглеждат просто като товар, който възрастните трябва да опазят, те се превръщат в нещо много повече. Те вече са деца само на години. След всичко, което са преживели и изстрадали, виждат света с други очи. Не са отчаяни от безизходицата си, но и не влагат напразни надежди. Това не е наивност, а зрелост, която показват в мислите, думите и действията си. Посрещат съдбата си по-трезво от мнозина възрастни, смазани от повсеместния ужас. Имат силата да се защитят, може би дори да се преборят за още малко време в настъпващия апокалипсис.
Децата са достойни да наследят земята. А пълчищата, изгубили всяка искрица разум, могат да я унищожат. Кой ли ще победи? Изобщо може ли да има победител? На страниците на „Бойни колоди“, нейде сред приключения и опасности, победи и падения, обич и загуба, може би се крие и отговор на тези въпроси.