Честит Световен ден на книгата и авторското право! ЮНЕСКО обявява днешната дата за празник през 1995-а, заради двойната годишнина от смъртта на Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес през 1616 г. 

На 23 април по традиция се организират четения и се подаряват книги. А ние, както обещахме, споделяме втората част от текста на доц. д-р Милена Цветкова за необичайната книга „Изобретението на Хюго“ от Брайън Селзник. 

Първата част може да прочетете тук.  

 „Поуки за Магията и за Науката“.

Първо беше „Хари Потър“, от която малки и големи получиха патента на магията – книги, библиотеки, учители и денонощно четене. Но „Хари Потър“ внуши, че вълшебствата се учат от фантасмагорични книги. „Хари Потър“ скри от читателите, че съвременен магьосник и изобретател се става с реални книги по реални науки, с технически, инженерни, справочни и исторически трудове.

А ето какви поуки можем да извлечем от „Изобретението на Хюго“:

Първо е Науката, после идва и Изкуството.

Магиите се дължат на знанията и уменията по физика и механика.

Не може да станеш Магьосник – илюзионист или фокусник, без технически знания.

Техническите знания по часовникарство са рецептата за изграждане на Магьосника. Малкият Хюго вярва в тази логична предопределеност – щом е син на „хоролог“ (часовникар) и работи като „хронометрист“ (обслужващ големия гаров часовник), ще може да стане и илюзионист. И накрая става – Хюго е фокусник с псевдонима Професор Алкофрисбас.

Магията на киното е продължение на знанията по физика, механика и часовникарство. Дадени са ни примерите – бащата на Хюго е часовникар („хоролог“) и съживява магичния механичен човек (автоматона); пионерът на киноизкуството Мелиес първо е изобретател на играчки роботи (сред които и автоматонът), после е фокусник, а накрая – магьосник на филмовите сцени, като най-известният му филм „Пътуване до Луната“ (Le Voyage dans la Lune от 1902 г.) е признат за предшественик на научната фантастика и фентъзи киното.

Киното е визуална илюзия – оживени рисунки в зрителното ти поле. Доказателството ще открием в екранизацията на романа – чрез показаните два първородни филма „Безопасността е последна“ (Safety Last! от 1923 г.) и „Пристигане на влака на гара Ла Сиота” (Arrival of a Train at La Ciotat от 1896 г.) с най-трагикомичния момент от зората на кинопрожекциите, когато публиката скача в паника от екранния влак, който сякаш нахлува в салона да ги прегази.

„Изобретението на Хюго“ безспорно разкри своята педагогическа стойност за филмовата индустрия. В една от първите рецензии за екранизацията Лайам Лейси от канадския вестник The Globe and Mail прецени работата на Мартин Скорсезе не само като „шикарно илюстриран урок по история на киното“, а и като „най-добрия аргумент в полза на 3D от излизането на филма „Аватар“. Филмът „Хюго“ действително използва най-модерните технологии, за да отдаде почит на люлчения период на филмите и дори по-назад – на корените им в цирковите и магическите шоуспектакли.

Поука от томчето на Брайън Селзник се съдържа и за самата наука за книгата: очевидно е, че книгата не е само букви, очевидно е, че книгата не е само думи. Книгата може да е от креолизирана порода – пестелива на печатни редове и щедра на кинематография.

„Изобретението на Хюго“ е книга на месеца – през април луксозното издание струва само 14.99 лв.