Читателят: Десислава Велинова за любовта и вината в „Далеч от светлината“

Share Button

Какво се случва, когато един брутално откровен читател срещне болезнено искрена история като „Далеч от светлината“? Поканихме Деси Велинова да ни сподели впечатленията си от този книжен „сблъсък“. 🙂 Тя е безкомпромисна в литературния си вкус и не прощава на авторите, които не харесва, но пък е най-вярната и смела защитничка на онези, които са я впечатлили. Вижте дебютния роман на М. О. Уолш през нейните очи в рубриката ни „Читателят“.

Деси Велинова - "Далеч от светлината"

Какво те привлече към творбата на М. О. Уолш?
Преди доста време видях книгата в Goodreads, където някой си я беше отбелязал за четене. Мен ме привлякоха семплата бяла корица и любопитното заглавие. Оттогава доста книги изчетох, но не забравих за „Далеч от светлината“. После видях българското издание в книжарницата и знаех, че трябва да го притежавам.

Безименният разказвач в „Далеч от светлината“ е доста противоречив образ. По какъв начин те провокира историята му?
Все си мисля, че това не е неговата история, а историята на Линди, видяна през неговите очи. Пък и той е противоречив, защото е истински и не крие нито лошото, нито хубавото у себе си. И точно затова ми хареса толкова – обичам разказвачи, които са готови да оголят същността си до кокал в името на това, да разкажат историята такава, каквато е. По-автентични усещам героите, когато не романтизират нито себе си, нито останалите.

Любов или фикс-идея тласка героя да разреши загадката с изнасилването на Линди?
Смятам, че причината се крие повече в нуждата му да разбере истината, отколкото в несподелена любов или странно обсебване. За да може да продължи с живота си и да си позволи да бъде щастлив, без да се чувства виновен за това. Може и да не съм права, разбира се, но съм склонна да си мисля, че мотивите му са най-вече егоистични. Самият той на няколко места признава, че не е най-примерният човек на света.

Кого заподозря ти? Защо?
С риск да прозвуча ужасяващо отегчително нямах никакви подозрения. Не защото романът не е увлекателен или няма съспенс, който да те кара да отгръщаш страниците с вълнение. Въпреки че не е най-напрегнатото четиво, със сигурност ми беше любопитно кой е извършителят. Нарочно се въздържах от всякакви предположения, защото усещането ми беше, че не това е най-важното в историята, че разказвачът не иска да наблегне на загадката. А и на мен самата като читател винаги ми е било най-интересно не защо, а как – в случая как се стича животът на засегнатите след инцидента. И в това отношение Уолш успя да ме спечели.

М. О. Уолш

М. О. Уолш

А има ли нещо, което не ти допадна в романа? Сподели смело! 🙂
За мен едно от най-важните неща в романите, които чета, е финалът – и наистина, той е най-определящ за крайното ми впечатление. Случвало ми се е да остана с положително мнение за книга, която не ми е била особено интересна само защото финалът е бил запомнящ се. В случая с „Далеч от светлината“ беше обратното – с изключителен интерес четох първите 2/3 и на финала нещо тотално се обърка. Като че ли ми липсваше реалистична, смазваща развръзка, за сметка на тази, която получих – сладка и с надежда. Обичам трагични финали, признавам.

Любим цитат от книгата?
Всъщност доста си подчертавах. Не използвах книгоразделител, а молив, с който си отбелязвах всичко, което ми допадне или по някакъв начин ми направи впечатление. Ако все пак държите да знаете:

Нали разбирате – още като деца сме пуснали хартиените си лодки по течението. И сега ги гледаме как плуват.

Тогава той беше просто едно любопитно момче, с истински талант, и единствената му грешка беше, че го изразяваше.

Не знам – рекох. – Всичко това, предполагам. Но мисля, че всъщност бих искал да не се трябва да правя нищо. Искам просто да си стоя там и да я гледам, може би да я гледам как се смее. Може би тя ще ми каже нещо смешно.“ „Окей – каза Бари. – И после какво? Имам предвид, това е за начало, какво идва след това?“ „Не знам – отвърнах. – Може би след това тя ще ми каже нещо тъжно.

Накрая на кои читатели би препоръчала „Далеч от светлината“?
На кои? Не знам. На хора със сърца и склонност към брутална откровеност.

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *