Читателят: Николета Руева за книгите на Дженифър Игън като лек срещу апатията

Share Button

Въпрос на време беше рубриката ни „Читателят“ да посрещне не друг, а самата си създателка Николета Руева. 🙂 Ники завършва специалност „Книгоиздаване“ в Софийския университет, дълги години работи като водещ редактор на издателство „Милениум“, а понастоящем е консултантка в уникалната по рода си градска библиотека „читАлнЯта“ в градинката на Народния театър. В книжните среди е добре позната с перфекционизма си, застъпничеството си за качествените издания и слабостта си към красиво илюстрираните детски книги.

Ники е редакторка на Дженифър Игън на български език и пожела да ни разкаже за творчеството на американската писателка и носителка на „Пулицър“ не единствено през очите на читател, но и на професионалист. 🙂

Ники Руева - Читателят

Снимка: Иван Шишиев

Разкажи ни за Дженифър Игън – с коя нейна книга започна да я опознаваш като авторка, какво впечатление ти направи, беше ли „любов от първо четене“?
Любов стана след трета глава. Всъщност към „Жестокото присъствие на времето” подходих хладно и безразлично, но идеите и връзките между героите бързо ме увлякоха. За първи път четях такава книга!

Какво според теб отличава Игън от други съвременни американски писатели? Първо ми се струва, че Дженифър Игън пише някак по-мъжки. Липсва сантимент в книгите й или ако има, той е по-скоро преминал в горчилка. Всичко е много стъписващо и отрезвяващо. Героите й не са образцови и влюбени, не заблуждават с добри качества, а крадат, лъжат, губят се и пак се намират. Живеят наистина.

Другото, което е специфично за Игън – всичките й персонажи са нейде по правата на вътрешната борба между себе си и света. Едни са в началото, други са до точката на пречупване, трети са я минали… Това се чете ясно в текстовете й. Накрая, разбира се, побеждава времето, но читателят е с усещането, че така е трябвало да стане и е редно.

Как протече редакторската работата по книгите на Игън? Срещна ли някакви специфични трудности със стила й на писане?
Трябваше да редактирам „Жестокото присъствие на времето”, а имах само бегъл спомен, че сме купили правата на този роман и че в него има глава, оформена като презентация на Power Point. Също, че е с „Пулицър“ и мислим как да преведем заглавието на български (в оригинал романът е озаглавен A Visit from the Goon Squad, което в буквален превод на български не би означавало нищо твърде смислено). Още с първите страници обаче ми стана ясно, че работата ще е по-скоро трудна. Вярно, че преводът на Гриша Атанасов е много добър, но Игън е написала всяка от тринайсетте глави в различен стил. Тоест, ако в едната текстът върви гладко, подредено, във висок стил, следващата може да е изпъстрена със сленгове. Внимавах много и доста се постарах, макар сега да виждам някои пропуски. Но то винаги е така. 🙂

Колкото до разказите, мога да споделя, че всеки от тях е редактиран на различно място из града – в Народна библиотека, на последния етаж на СБХ, в Ректората…

Jennifer Egan © Pieter M. van Hattem / Vistalux Contact Vistalux for more information (t) 323-933-7800 (e) info@vistalux.com (w) www.vistalux.com

Дженифър Игън (снимка: Питър М. ван Хатем)

Как би описала творчеството на Дженифър Игън на приятел, когото искаш да изкушиш да прочете нещо нейно?
Бих му казала, че Дженифър Игън не оставя никого безразличен. Или много ще му хареса, или точно обратното. При всички положения, в дни като нашите, когато апатията дебне отвсякъде, и двата варианта са добре дошли.

Романът или сборникът с разкази на Игън ти допада повече?
Със сигурност „Жестокото присъствие на времето“, което не означава, че разказите в „Изумруденият град” не са добри. Просто романът е твърде ярък и хвърля сянка.

Кой разказ – или разкази – от „Изумруденият град“ успя да те докосне най-силно? Защо?
Любим ми е първият разказ „Защо Китай?”, заради парадоксите в него.

Има ли друга творба на Дженифър Игън, която би се радвала да видиш издадена на български?
Силно се надявам всичките й книги да се появят на български. Дори и да стане постепенно, си струва. От издателска и от читателска гледна точка.

Нека завършим с твой любим цитат от книгите на Игън. 🙂
Няколко предложения от „Жестокото присъствие на времето“:

Това майтап ли е?

Що за майтап може да е?

Такъв, когато ти и Джослин се присмивате как сте си направили майтап, а аз съм се хванала.

Гърлото ми пресъхва. Викам, Няма да се смея с Джослин.

Алис свива рамене. Питай ме дали ми пука, вика.

 

Лу прегръща Ролф през рамото. Ако беше човек, който се вглежда в себе си, би открил още преди години, че синът му е единственият на света, който има способността да го успокоява. Или, че макар да очаква Ролф да бъде като него, това, което най-много му харесва, са многото начини, по които той не е като него: спокоен, разсъдлив, възприемчив към околния свят и към болката на другите.

 

„Дойдох по следната причина: искам да знам какво се е случило между А и Б.”

Бени сякаш чакаше да чуе повече.

„А е, когато и двамата бяхме в групата и желаехме едно и също момиче. Б е сега.”

Разбрах моментално, че беше правилен ход да намеся Алис. Бях казал нещо буквално, да, но отдолу се криеше друго: бяхме двама лайнари, а сега само аз съм лайнар, защо? И отдолу, още нещо: веднъж лайнар, завинаги лайнар. И най-дълбоко от всичко: Ти я саляше. Но тя избра мен.

„Скъсах си задника от работа – каза Бени. – Ето какво се е случило.”

„Виж ти.”

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *