Споделяме с вас специалния предговор към българското издание на „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ , написан от изтъкнатата преводачка от немски Екатерина Войнова (чието дело е разкошният превод на „Юда“ от Амос Оз). В него Екатерина разказва защо търсенето на най-качествената и стойностна книга за коварната болест и последвалата работа по историята на Свен Бьотхер са се превърнали в лична мисия.

„А беше болен… И вървя в горчивите алеи на страха си…“

Георги Рупчев

Към такива книги човек не посяга просто така, когато има време и нещо му се чете. До тях обикновено се стига с отчаяно търсене, тогава, когато имаш нужда от помощ, утеха, надежда.

Множествена склероза.

Диагнозата звучи като присъда. Произнесъл я е неврологът. Осъденият сте вие или ваш близък.

Детайлите: нелечима, продължава с години, става все по-зле, към края на пътя – инвалидна количка, после и тя не помага, превръщаш се в заключеник в стаята си, до края.

За първи път чух, че има такава болест, в началото на осемдесетте години. Бях ученичка още, в последния клас на гимназията, и се запознах с един от големите ни поети – Георги Рупчев. И с неговата болест.

При Жоро нещата протекоха според прогнозите на лекарите. Това, че поезията му остана, утешава, но не запълва опразнената стая.

Преди година пак:

Множествена склероза.

Каза ми го по телефона майката на кръщелницата ми. Ивана беше на седемнадесет тогава. А аз живеех в Кьолн, в града с катедралата, в която Жоро беше влизал с инвалидната количка в почивките между кортизоновите вливания, които му обещаваха тогава, за да забавят развитието на болестта. Не знам дали са го забавили. Знам само, че не го спряха. И че физическите болки постепенно ставаха толкова нетърпими, че му купувах тайно от жена му хапове, за да ги укроти. А тези хапове увреждаха сърцето.

Не исках пак да започна да купувам тайно обезболяващи. И да гледам как Ивана все по-несигурно ще се движи, все по-слабо ще вижда, как пространството, което обитава, ще се свива постепенно, докато се ограничи с леглото в стаята й…

Няма да стане, няма да я дам! Не искам да загуби усмивката си, а стаята й да остане празна!

Казах си го, казваме го всички в подобни ситуации…

Затърсих изход. А изходите ми обикновено се крият в думите. Аз съм филолог. Прерових и изчетох тонове книги, поне такова беше усещането ми за тежестта им. Сред тях имаше всичко – от откровено автотерапевтични изповеди, през „справочници“, пълни с „ценни и гарантирано действащи съвети“, до готварски книги за хора с множествена склероза. Със сигурност във всяка от тях има и по нещо полезно, но аз търсех Книгата, която да ми даде надеждата и упованието, от които имах нужда. Не знам как и защо, но се надявах, че такава книга има. Не можеше да няма.

И я открих.

Не знаех кой е Свен Бьотхер, авторът й. Но няколко страници ми бяха достатъчни, за да разбера, че държа в ръцете си нещо наистина добро. Потърсих и намерих информация. Първо в интернет, а по-късно и от самия него.

Свен Бьотхер е роден през 1964 година. Автор е на бестселъри, превежда Дъглас Адамс и Граучо Маркс, сценарист е на телевизионни филми, телевизионен продуцент.

През 2005 г. се разболява от „нелечимата“ болест множествена склероза. Свен не приема тази присъда. Опълчва й се. Заради малките си дъщери, жената до себе си и страстното си желание да продължи да живее.

И тръгва на път – към новия си Аз. Това не е опит за бягство. Задължителна и съвсем прагматична част от терапия е. Автотерапия. По свой избор и под собствен контрол. С цел да види къде греши и да поправи грешките си. Да разчисти всичкия насъбран боклук – в тялото и в душата, наоколо си. И после да промени мястото, на което живее, начина, по който живее, да прегледа кръга от познати и близки, да изхвърли всички и всичко, което го руши, да потърси и запази само онова, което му е нужно и помага. Както сам казва: „Да се разкаже наново.“

И успява! Днес Свен Бьотхер продължава да пише, да играе тенис, да работи. Щедро и неуморно да вдъхва сила и надежда, споделяйки опита си: в имейли, телефонни разговори, на сайта си в интернет. И с книгата си.

Макар че е майстор на думите, „разказът“ му на места е и сух, когато става въпрос за конкретни действия, диети, спорт, хранителни добавки, за анатомия, химия, биология, психология. Нищо не е пропуснал. Всичко е обосновано – научно и практически, със съдействието на лекари, учени, специалисти, болни, оздравели, съмишленици и противници. И e описано с искреност, която не щади нито автора, нито болестта, нито трудностите по пътя обратно към здравето и живота. А това е сериозна причина човек да повярва, че може би не всичко, но много неща са възможни. И че винаги има път.

Това е четиво за болни и здрави каквито сме всички ние. До доказване на противното.

И дава надежда.

*

Напуснах града с Катедралата.

Споменът за Жоро винаги ще е свързан с болка.

Но Ивана няма да загуби усмивката си.

Надеждата е толкова голяма и силна, че има за всички.

Само трябваше да се преведе.

Издателство „Милениум“ направи възможно надеждата на Свен да стигне до вас.

Бъдете силни!

Надеждата никога не е измамна.