От кухнята на „Спасяването на Франческа“. Преводачката Илияна Бенова-Бени за запознанството си с Франки

Share Button

„Спасяването на Франческа“ е вълшебна книга, която напълно обезоръжава сърцата на читателите си. Докато я подготвяхме за появата й на български език, имахме чувството, че обгрижваме дете – толкова ни беше скъпа героинята и нейната създателка Мелина Маркета. От самото начало знаехме, че се нуждаем от преводач, който да улови не само младежкия дух, но и невероятната нежност на романа. Оставяме на Илияна Бенова-Бени сама да сподели с вас какво е чувството да си „посланик“ на Франки 🙂

Илияна Бенова-Бени

Снимка: Анна Колева

Отивай да изпиташ издръжливостта на основите си, Уил. Мисля, че е крайно време сама да спася себе си.

В моя живот се случва така, че важните книги винаги ме откриват сами.

Преди малко повече от половин година работех на място, което не харесвах особено, чувствах се потисната и изморена, и си бях дала дума, че няма да поемам преводи. Исках да се отърся от многото ангажименти, да си почина и да помисля върху бъдещето си. И точно тогава ме намери Франки. Тоест „Спасяването на Франческа“, но ние с нея вече сме си на „ти“.

Моята обична редакторка Габриела Кожухарова все се шегува, че ме е урочасала с превода на тази книга, защото през последните няколко месеца ми се случиха доста неприятни събития. Всъщност това е далеч от истината.

„Спасяването на Франческа“ е една от онези прекрасни янг адълт книги, които трябва да бъдат прочетени от хора на всякаква възраст. История, която те учи на разбиране, кара те да се замислиш над себе си и заради която те доядява, че не си я открил, докато си бил тийнейджър.

Неведнъж, докато четох и превеждах, се асоциирах с Франки. Искаше ми се да я дръпна настрана и да й кажа, че съм била там, на нейното място. Че с времето някои от нещата отминават, а други стават по-леки. Но Франки бе достатъчно силна и умна, за да преодолее сама трудностите, и се превърна в мое вдъхновение. Заради нея и приятелите й – до един истински, пълнокръвни, с недостатъци и проблеми, прекалено срамежливи или прекалено откровени, исках да дам всичко от себе си за „Спасяването на Франческа“.

Наскоро приятелка ме попита какво е чувството да преведеш книга.

Ето как стоят нещата.

Спасяването на Франческа - Мелина Маркета

Дизайн на корицата: Ина Бъчварова и Владимир Венчарски

Когато от издателство ти предложат книга, се радваш. Винаги. Независимо каква е, чест е, че са избрали теб да я преведеш. След това я прочиташ. Ако ти хареса, я приемаш. Разбира се, може да я приемеш и ако не ти хареса, но така лишаваш себе си от значително удоволствие, а книгата – от наистина отдаден преводач.

Та, книгата ти харесва, затова се радваш още повече. Изведнъж те изпълва нетърпение да започнеш работа по нея, да се слееш с героите, да заживееш в техния свят, да станеш посланик на думите им. Гмурваш се сред страниците и неминуемо идва страхът.

Боже, какво съм си мислела, като съм приела тази книга? Тя е прекалено хубава, прекалено жива, прекалено истинска, как въобще бих могла да я преведа толкова добре, че да не я убия?

С всяко отваряне на файла дишането ти се учестява. Пишеш, мислиш, отделяш прекалено много внимание на някои глави, на други – прекалено малко. Времето те притиска, текстът те притиска, искаш да се откажеш. Не искаш да се отказваш за нищо на света, това е едно от най-смислените неща, които си правил напоследък. Зарязваш всичко друго и се отдаваш единствено на книгата. Прекарваш неизбежните безсънни нощи.

И един ден идва ред на благодарностите. Те означават само едно – завършил си превода. След няколко проверки, четене и поправки го изпращаш. Просто така, с един клик, той вече не е в твоите ръце.

Спасяването на Франческа - Мелина Маркета

Напрежението, докато чакаш твой превод да бъде публикуван, може да се сравни само с чакането на читателските отзиви за книгата. Няма по-честна и по-крайна инстанция от читателя. Той винаги е болезнено откровен и забелязва всичките ти грешки. Когато е недоволен, бъди сигурен, ще го разбереш.

Същевременно няма по-хубаво чувство от това да научиш, че преводът ти се харесва. Да видиш думите, които си тракал в продължение на седмици, напечатани на хартия и обвити в красива корица. Да прокараш пръст през името си на титула. В такива моменти си казвам, че никога няма да спра да превеждам.

Заради книги като „Спасяването на Франческа“.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *