Архив на категория: браво

Книжарница „Милениум“ отваря врати в сърцето на столицата

На 14 февруари се състоя откриването на книжарница „Милениум“ – мястото за среща с любимите книги на издателството.

На събитието присъстваха министърът на културата Боил Банов и заместник-кметът по културата на София Тодор Чобанов. И двамата пожелаха успех на екипа в това смело начинание.

Гост беше и поетът Недялко Йорданов, който се срещна със свои почитатели и раздаде много автографи върху новата си стихосбирка „Сребърна любов. 125 най-нови стихотворения“.

В книжарницата може да откриете всички книги на издателството, да закупите избрана книга за месеца с отстъпка. Подготвили сме ви много изненади, свързани с празничния и събитиен календар, както и срещи с любимите ви автори.

Заповядайте на „Цар Шишман“ 18 всеки ден от 10:00-19:00 в малката книжарница за големи книги.

Мъчението „летен лагер“ и какво се крие в „Съкровището от Зеленото езеро“

Вашият коментар

„Съкровището от Зеленото езеро“ на Луис Сакър (изд. „Милениум“) е забележителна книга. Сюжетът ѝ е завладяващ. Започнах да я чета с предубеждение и даже неохотно. Ала веднага ме увлече. Докато отгръщах страниците си представях, че съм на мястото, където се развива действието, че разговарям с героите, че изживявам събитията – не само като наблюдател, а като пряк участник в необикновената история.

А тя наистина е необикновена – разказва за тийнейджър, който винаги е преследван от ужасно лошия късмет да е на неподходящото място в неподходящото време. Случват му се щури премеждия – такива, които и най-смелото въображение не може да измисли, защото най-вероятно са самата истина. Та този тийнейджър – Станли Илнатс, е класически карък с всички изгледи да пропадне в живота и да кривне по „лошия път“. Ала съдбата е отредила друго – в най-безизходния момент – с малко познания по химия, физика и биология – и с малко помощ от приятел – да преобърне нещата в своя полза.

Четях увлечен и напрегнат – исках да вникна във вътрешността на всеки един детайл и да го видя от нова гледна точка.

Препоръчвам горещо тази книга, защото след като прочетох и последната страница, до края на деня продължавах да преживявам сюжета ѝ – представях си алтернативни начини за бягство от мъчението, наречено летен лагер, съчинявах различни варианти за решаване на проблема. Рядко съм бил така погълнат от някой роман. Затова смятам тази книга за задължителна за всички възрасти, но най-вече за тийнейджърите.

Няма как да кажа повече, без да издам интригата и да разваля удоволствието от четенето. И ако все още не съм ви убедил, преди да посегнете към интересния роман, напишете името на главния герой Станли Илнатс наобратно и вижте какво се получава.

Мистерията ви завладява, нали?

Никола Радойнов

Книжните съкровища на 2017 г.

Вашият коментар

За никой читател не е тайна, че зимните месеци преди Софийския международен панаир на книгата са най-натоварените, но и най-вълнуващите за нас, издателите. Изтъркулването на поредната година означава, че е крайно време да ви представим и традиционния ни каталог. В него ще се натъкнете както на добре познати и любими заглавия, така и на творбите, с които се надяваме да ви зарадваме през 2017-а 🙂

Разбира се, веднага се възползваме от повода да ви поканим на Панаира! Ако не сте ни посещавали досега, непременно се отбийте през НДК между 13 и 18 декември и се спрете на 101-ви щанд (на партера, в левия коридор). Ще ви очакваме с нетърпение. 😉

Намаленията ни отново ще варират от 10 до 70%. Надяваме се освен с тях да ви изкушим и с най-актуалните ни романи „Спасяването на Франческа“ от Мелина Маркета и „Вера“ от Александър Снегирьов, коледния сборник с творби на литературни величия „Витлеемската звезда“, японските криминални класики „Зодиакалните убийства“ и „Убийства в Декагона“, уникалното изследване „Кибепрестъпления“ от консултанта в борбата със заплахи от следващо поколение Марк Гудман, последните попълнения от новата ни поредица „Философия за всеки“ и какво ли още не.

За най-пълен и цветен поглед към книжните ни съкровища ви препоръчаме да разгърнете каталога ни:

Да преведеш надежда

Вашият коментар

Споделяме с вас специалния предговор към българското издание на „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ , написан от изтъкнатата преводачка от немски Екатерина Войнова (чието дело е разкошният превод на „Юда“ от Амос Оз). В него Екатерина разказва защо търсенето на най-качествената и стойностна книга за коварната болест и последвалата работа по историята на Свен Бьотхер са се превърнали в лична мисия.

Екатерина Войнова (корица: Венета Атанасова)

„А беше болен… И вървя в горчивите алеи на страха си…“

Георги Рупчев

Към такива книги човек не посяга просто така, когато има време и нещо му се чете. До тях обикновено се стига с отчаяно търсене, тогава, когато имаш нужда от помощ, утеха, надежда.

Множествена склероза.

Диагнозата звучи като присъда. Произнесъл я е неврологът. Осъденият сте вие или ваш близък.

Детайлите: нелечима, продължава с години, става все по-зле, към края на пътя – инвалидна количка, после и тя не помага, превръщаш се в заключеник в стаята си, до края.

За първи път чух, че има такава болест, в началото на осемдесетте години. Бях ученичка още, в последния клас на гимназията, и се запознах с един от големите ни поети – Георги Рупчев. И с неговата болест.

При Жоро нещата протекоха според прогнозите на лекарите. Това, че поезията му остана, утешава, но не запълва опразнената стая.

Преди година пак:

Множествена склероза.

Каза ми го по телефона майката на кръщелницата ми. Ивана беше на седемнадесет тогава. А аз живеех в Кьолн, в града с катедралата, в която Жоро беше влизал с инвалидната количка в почивките между кортизоновите вливания, които му обещаваха тогава, за да забавят развитието на болестта. Не знам дали са го забавили. Знам само, че не го спряха. И че физическите болки постепенно ставаха толкова нетърпими, че му купувах тайно от жена му хапове, за да ги укроти. А тези хапове увреждаха сърцето.

Не исках пак да започна да купувам тайно обезболяващи. И да гледам как Ивана все по-несигурно ще се движи, все по-слабо ще вижда, как пространството, което обитава, ще се свива постепенно, докато се ограничи с леглото в стаята й…

Няма да стане, няма да я дам! Не искам да загуби усмивката си, а стаята й да остане празна!

Казах си го, казваме го всички в подобни ситуации…

Затърсих изход. А изходите ми обикновено се крият в думите. Аз съм филолог. Прерових и изчетох тонове книги, поне такова беше усещането ми за тежестта им. Сред тях имаше всичко – от откровено автотерапевтични изповеди, през „справочници“, пълни с „ценни и гарантирано действащи съвети“, до готварски книги за хора с множествена склероза. Със сигурност във всяка от тях има и по нещо полезно, но аз търсех Книгата, която да ми даде надеждата и упованието, от които имах нужда. Не знам как и защо, но се надявах, че такава книга има. Не можеше да няма.

И я открих.

Има още →

Карол Рифка Брънт за честното писане и значимото в юношеската литература

Вашият коментар

Неотдавна Карол Рифка Брънт се присъедини към списъка с чуждестранни автори на „Милениум“, които дадоха специални интервюта за българските медии. Трогателният й young adult роман „Кажи на вълците, че съм си у дома“ успя да постигне малко чудо, като впечатли читатели от всички възрасти и с най-разнообразни литературни вкусове. Ключът? Откровеност и безстрашие при засягането на болезнени теми.

В интервюто си за вестник „Култура“ Брънт изтъква колко е важна искреността в писането, за да има то истински значим ефект върху читателя и обществото. В никакъв случай не пропускайте да прочетете целия разговор на авторката с Марин Бодаков тук.

– Може ли литературата да научи на съчувствие към гей-самоличността?

– Вдъхването на състрадание към различните хора, различните начини на мислене и съществуване е най-важното постижение на художествената литература. Проблемът е, че ако писателят се стреми да предизвика съчувствие у читателя или да разреши определен социален проблем, не вярвам резултатът да е сполучлив. Ако това е отправната ти точка, накрая книгата ти се оказва плоска и морализаторска. Мисля, че единствената цел, която авторът може да си постави, е да разкаже грабваща и честна история. Ето това поражда състраданието у читателя.

Снимка: Babelio