Архив на категория: От кухнята на…

От кухнята на „Уроците на любовта“. Художничката Моника Писарова за скритите послания в кориците

Идването на пролетта така ни размечта, че нямаше как да не си припомним най-романтичната ни корица – тази на сборника с проникновени изповеди и откъси от любовни класики „Уроците на любовта. Интимните откровения на великите“. За да го облечем в подобаваща премяна, се обърнахме към дизайнерско студио „Kontur Creative“, които се отличават с възхитителните си художествени решения. След преглед на няколко различни варианта и задълбочен размисъл се спряхме на илюстрацията на Моника Писарова, чийто нежен подход към текста съвършено обрисува стотиците деликатни емоции, заключени между страниците на книгата. Ако трябва да бъдем напълно честни, това е една от любимите ни корици! Ето защо поканихме Моника да сподели няколко тайни от кухнята на художника 🙂

Една китайска поговорка гласи:

Всяко дълго пътуване започва с една-единствена стъпка.

Творецът, независимо от полето му на изява, винаги се стреми да провокира себе си и околните. Играе със символи, с границата между мечта и реалност, с емоциите. И винаги оставя частица от душата си…

Стартирайки нов проект, първите няколко минути ми се струват като часове – загледана в монитора, държа в ръка писалката на таблета, с поглед, насочен към все още недокоснатия бял интерактивен лист.

Така започна и приключението ми с „Уроците на любовта“, чиято корица издателство „Милениум“ ми повери. В следващите редове ще се опитам да ви въведа накратко в творческия ми процес по създаването ѝ.

Да сътвориш корица (независимо дали ще е илюстрация или колаж), базирана върху чужд текст, е предизвикателство. Още по-голямо предизвикателство е, ако тази корица е за сборник. Ще кажете: „Че защо да е предизвикателство?“. Веднага ще ви отговоря. Корицата трябва да говори на читателя. Нейната роля е деликатно да примами погледа на зрителя, разкривайки нежни нюанси от текста, който се крие под нея. Целта ѝ е да разбуди любопитство и да носи послание.

Има още →

От кухнята на „Спасяването на Франческа“. Преводачката Илияна Бенова-Бени за запознанството си с Франки

Вашият коментар

„Спасяването на Франческа“ е вълшебна книга, която напълно обезоръжава сърцата на читателите си. Докато я подготвяхме за появата й на български език, имахме чувството, че обгрижваме дете – толкова ни беше скъпа героинята и нейната създателка Мелина Маркета. От самото начало знаехме, че се нуждаем от преводач, който да улови не само младежкия дух, но и невероятната нежност на романа. Оставяме на Илияна Бенова-Бени сама да сподели с вас какво е чувството да си „посланик“ на Франки 🙂

Снимка: Анна Колева

Отивай да изпиташ издръжливостта на основите си, Уил. Мисля, че е крайно време сама да спася себе си.

В моя живот се случва така, че важните книги винаги ме откриват сами.

Преди малко повече от половин година работех на място, което не харесвах особено, чувствах се потисната и изморена, и си бях дала дума, че няма да поемам преводи. Исках да се отърся от многото ангажименти, да си почина и да помисля върху бъдещето си. И точно тогава ме намери Франки. Тоест „Спасяването на Франческа“, но ние с нея вече сме си на „ти“.

Моята обична редакторка Габриела Кожухарова все се шегува, че ме е урочасала с превода на тази книга, защото през последните няколко месеца ми се случиха доста неприятни събития. Всъщност това е далеч от истината.

„Спасяването на Франческа“ е една от онези прекрасни янг адълт книги, които трябва да бъдат прочетени от хора на всякаква възраст. История, която те учи на разбиране, кара те да се замислиш над себе си и заради която те доядява, че не си я открил, докато си бил тийнейджър.

Неведнъж, докато четох и превеждах, се асоциирах с Франки. Искаше ми се да я дръпна настрана и да й кажа, че съм била там, на нейното място. Че с времето някои от нещата отминават, а други стават по-леки. Но Франки бе достатъчно силна и умна, за да преодолее сама трудностите, и се превърна в мое вдъхновение. Заради нея и приятелите й – до един истински, пълнокръвни, с недостатъци и проблеми, прекалено срамежливи или прекалено откровени, исках да дам всичко от себе си за „Спасяването на Франческа“.

Наскоро приятелка ме попита какво е чувството да преведеш книга.

Ето как стоят нещата.

Има още →

Да преведеш надежда

Вашият коментар

Споделяме с вас специалния предговор към българското издание на „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ , написан от изтъкнатата преводачка от немски Екатерина Войнова (чието дело е разкошният превод на „Юда“ от Амос Оз). В него Екатерина разказва защо търсенето на най-качествената и стойностна книга за коварната болест и последвалата работа по историята на Свен Бьотхер са се превърнали в лична мисия.

Екатерина Войнова (корица: Венета Атанасова)

„А беше болен… И вървя в горчивите алеи на страха си…“

Георги Рупчев

Към такива книги човек не посяга просто така, когато има време и нещо му се чете. До тях обикновено се стига с отчаяно търсене, тогава, когато имаш нужда от помощ, утеха, надежда.

Множествена склероза.

Диагнозата звучи като присъда. Произнесъл я е неврологът. Осъденият сте вие или ваш близък.

Детайлите: нелечима, продължава с години, става все по-зле, към края на пътя – инвалидна количка, после и тя не помага, превръщаш се в заключеник в стаята си, до края.

За първи път чух, че има такава болест, в началото на осемдесетте години. Бях ученичка още, в последния клас на гимназията, и се запознах с един от големите ни поети – Георги Рупчев. И с неговата болест.

При Жоро нещата протекоха според прогнозите на лекарите. Това, че поезията му остана, утешава, но не запълва опразнената стая.

Преди година пак:

Множествена склероза.

Каза ми го по телефона майката на кръщелницата ми. Ивана беше на седемнадесет тогава. А аз живеех в Кьолн, в града с катедралата, в която Жоро беше влизал с инвалидната количка в почивките между кортизоновите вливания, които му обещаваха тогава, за да забавят развитието на болестта. Не знам дали са го забавили. Знам само, че не го спряха. И че физическите болки постепенно ставаха толкова нетърпими, че му купувах тайно от жена му хапове, за да ги укроти. А тези хапове увреждаха сърцето.

Не исках пак да започна да купувам тайно обезболяващи. И да гледам как Ивана все по-несигурно ще се движи, все по-слабо ще вижда, как пространството, което обитава, ще се свива постепенно, докато се ограничи с леглото в стаята й…

Няма да стане, няма да я дам! Не искам да загуби усмивката си, а стаята й да остане празна!

Казах си го, казваме го всички в подобни ситуации…

Затърсих изход. А изходите ми обикновено се крият в думите. Аз съм филолог. Прерових и изчетох тонове книги, поне такова беше усещането ми за тежестта им. Сред тях имаше всичко – от откровено автотерапевтични изповеди, през „справочници“, пълни с „ценни и гарантирано действащи съвети“, до готварски книги за хора с множествена склероза. Със сигурност във всяка от тях има и по нещо полезно, но аз търсех Книгата, която да ми даде надеждата и упованието, от които имах нужда. Не знам как и защо, но се надявах, че такава книга има. Не можеше да няма.

И я открих.

Има още →

От кухнята на „Юда“. Художничката Капка Кънева за първата си среща с Амос Оз

2 коментара

Издаването на романа „Юда“ от Амос Оз стана повод за първи път да работим с прекрасната художничка Капка Кънева. Елегантните й хартиени пластики са нейна запазена марка и придават на книгите, които е „обличала“, безспорен индивидуален почерк. Комбинацията между творческата визия на Капка и литературния гений на Амос Оз се оказа повече от сполучлива. Вместо обаче ние да ви говорим за създаването на корицата, по-добре да оставим самата Капка да разкаже за срещата си с израелския писател. 🙂

Снимка: Надя Кънева

Поради естеството на професията, която съм си избрала, чета книгите основно по два начина – “по работа” и “за удоволствие”. Макар двете преживявания по същество да не се отхвърлят едно друго, все пак би могло да се каже, че ако по време на втория тип четене се чувствам освободена от каквато и да било отговорност, то първият наподобява повече детективско преследване, чиято крайна цел е необходимостта да открия в авторовия текст или между редовете му визията на корицата на съответното литературно произведение.

За пръв път се срещнах с творчеството на Амос Оз на страниците на романа “Юда”. Четох го с мисълта, че задачата ми е да направя корицата на изданието на “Милениум”. Още от първите редове обаче ми стана ясно, че това е автор, когото не бих могла да прочета “просто по работа”, както и че не би ми било достатъчно да визуализирам неговия Юда с изображение на определен момент, случка, герой или послание от романа. Корицата на една такава книга може да бъде единствено визуален знак – образ обобщение, образ айсберг – образ, който борави с метафори и паралелни значения, вместо да илюстрира предано и недвусмислено конкретен пасаж от текста или дори водещо авторово послание.

Вероятно затова вътре в себе си бях готова с визията на корицата още преди да прочета и половината от книгата, но продължих, позволявайки си, подобно на избягал от час ученик, едно радостно прегрешение – да довърша файла “за удоволствие”. Е, може би не само за удоволствие. Независимо че писането на Амос Оз ми се услади и “Юда” се нареди след книгите, “откраднати” от моите задължения, близки и семейство, в малките часове или пък в следобедните петдесетминутки, когато четиригодишната ми дъщеря спи, с дочитането му аз все пак преследвах някаква, макар и вече невизуална, цел.

Има още →

От кухнята на „Далеч от светлината“. Преводачката Анелия Данилова за дебюта на М. О. Уолш

Вашият коментар

Излишно е да казваме, че се гордеем с най-новото попълнение в редиците ни – романa „Далеч от светлината“ на американския писател М. О. Уолш. Искрено се надяваме да се насладите на неговия дебют 🙂 Преди да сте взели книгата в ръце, ви каним да споделите впечатленията на първия й читател на български – преводачката Анелия Данилова.

Вероятно не сте чували за бившия губернатор на Луизиана и музикант Джими Дейвис, но съм убедена, че по-възрастните от вас веднага ще разпознаят неговата песен You Are My Sunshine. Та, тъкмо рефренът на тази песен, която дори децата в Луизиана знаят, е послужил за заглавие на брилянтно написания дебютен роман на М. О. Уолш. В наглед простата история на „Далеч от светлината” (My Sunshine Away в оригинал) всеки би могъл да открие частичка от собствените си спомени: идиличното детство, първата изпепеляваща любов, заплетените семейни взаимоотношения, началните сблъсъци с насилието и смъртта… И на фона на летаргичните жегави дни в Луизиана и спокойствието на заможното предградие на Батън Руж – най-неочаквано дъхът ни спира от едно гнусно престъпление. То помрачава летните дни в тихия квартал и тласва живота на главните герои в различна посока.

В по-дълбок план се натъкваме на проникновен, емоционален и съвсем прям анализ на темата за значението на семейството, силата на спомените, благословената способност да прощаваме. И всичко това, съчетано с най-невероятни факти за живота и специфичната култура на този южен американски щат, поднесени ни от талантливия кореняк М. О. Уолш.

Чуйте песента на Джими Дейвис тук: