Архив на категория: ревю

5 книги, които ще събудят детето във вас

Share Button

Книгата е най-добрият приятел не само на детето, но и на родителя. Няма по-надежден възпитател от красиво разказаната история и по-уютен пристан от окриляващите въображението илюстрации. На днешния прекрасен празник ви пожелаваме никога да не забравяте удоволствието от четенето и да не спирате да цените онези творби, които са ни радвали години наред и които самите ние с усмивка предаваме на децата си 🙂

Ето ги и нашите любими детски книги, с които се надяваме да отбележите повода по възможно най-вдъхновяващия и забавен начин!

ЗА МЕЧТАТЕЛИТЕ
„Изобретението на Хюго“ от Брайън Селзник

„Изобретението на Хюго“ е необикновено и докосващо произведение не толкова заради съдържанието си, колкото заради самата реализация на книжното тяло. Историята на дванайсетгодишния сирак Хюго Кабре, който живее в тайните кътчета на голяма френска гара и се опитва да възстанови едно от изобретенията на баща си, е разказана посредством редуващи се рисунки и текст. Брайън Селзник прави своеобразен реверанс към пионерите на филмовото изкуство със сюжета и с оформлението на страниците, наподобяващи черния екран от киното и впримчващи вниманието на читателя. Вдъхновяващ и красив експеримент, който би могъл завинаги да изличи от ума на малчуганите идеята, че е скучно да прекарваш времето си с книга в ръка.

ЗА ПАКОСТНИЦИТЕ
„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ от Джон Бемалманс Марсиано с илюстрации на Софи Блекол

Александър Баденфийлд е последният представител на баснословно богата фамилия от забележителни негодници, който изпитва дяволито удоволствие от чуждото страдание. Дванайсетгодишният злосторник проявява особена находчивост, като намира начин да открадне деветте живота на котката си Шаденфрод. Веднъж надарен с толкова шансове за лудории, Баденфийлд се впуска в най-различни безразсъдно щури приключения. Джон Бемелманс Марсиано изпъстря историята с черен хумор и лукавство, а илюстрациите на Софи Блекол само допълват необикновения й чар. Ако сте запазили пакостника в сърцето си, веднага ще се влюби в най-лошото момче на света!

Има още

Share Button

„Зодиакалните убийства“ – дръзко предизвикателство към любителите на кримки

Share Button

Нашата вярна читателка и ценителка на заплетените криминални мистерии Евгения Талева ни изненада приятно с рецензията си за модерната класика на японския детективски жанр „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи. Благодарим за отзива! 🙂

"Зодиакалните убийства" - Шимада Соджи

Корица: Живко Петров

В днешната суша на пазара за детективски романи, ние, бедните почитатели на Рекс Стаут и Реймънд Чъндлър, тънем в безнадеждна скука. Затова и толкова се зарадвах, като видях грабващата погледа корица на „Зодиакалните убийства“ – едно съвсем ново криминале на малко известния у нас Шимада Соджи.

И все пак, въпреки първоначалното ми въодушевление, трябва да призная, че подходих с известно предубеждение към книгата.  Криминален роман със заглавие, свързано с астрологията, и автор, очевидно далеч от западния чар на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, някак не ми вдъхваше особено доверие. Но така отчаяно жадувах за добре измислена загадка, за нов, различен поглед върху мотива за всезнаещия и всеможещ детектив, че с въздишка разтворих романа и… не го пуснах до самия му край.

Изключително заплетен и освежаващо различен, „Зодиакалните убийства“ ме потопи в света на една завладяваща японска мистерия, разрешението на която дори аз, уж отраканият читател на детективски истории, не можах да разкрия. С много усет и тънка нотка добре премерен хумор Шимада води читателите си по стъпките на гениален убиец и ги предизвиква да разкрият тайната му, държейки ги в постоянно напрежение.

През цялото време си убеден, че престъплението е абсолютно невъзможно, че цялата работа е твърде объркваща и няма как да има логично обяснение, докато изведнъж не идва дългоочакваната развръзка. Случилото се добива смисъл и ти невярващо се чудиш как е възможно да си го пропуснал. Затова и искрено препоръчвам романа на всички любители на мистерии.

Невижданата досега загадка, изключително симпатичните главни герои и невероятната атмосфера правят „Зодиакалните убийства“ един увлекателен криминален роман, който наистина си струва да прочетете.

Ако харесвате историите за убийства в заключена стая, не пропускайте и другите класики в жанра – „Тайната на „Ред Хауз“ от А. А. Милн, „Тайната на жълтата стая“ от Гастон Льору и „Загадката на Мари Роже“ от Едгар Алън По. 

Share Button

Четиресетгодишната загадка, възродила японското криминале

Share Button
Зодиакалните убийства - Шимада Соджи

Шимада Соджи се впечатли от българската корица на „Зодиакалните убийства“ (художник: Живко Петров)

През 1981 г. един роман предизвиква революция в японския криминален жанр, дотогава подчинен на бруталния натурализъм и острата социална критика. „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи се разграничава от модата на психологическия трилър и се съсредоточва върху заплитането на мистерията, събирането на улики и дедукцията. Нещо повече, авторът отказва да заблуждава читателя с цел да го шокира на финала – вместо това го насърчава да се включи в разследването на случая и даже го окуражава сам да разреши загадката преди края на книгата.

Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не e било извършвано никъде другаде по света.

То се развива през единайсета година* от периода Шова** в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).

И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца – до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие.

„Зодиакалните убийства“ става причина за зараждането на литературното течение шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „ортодоксално“ или „автентично) и вдъхновява цяло поколение млади японски писатели, водени от примера на Шимада Соджи. Така наречената „нова класика“ прави реверанс към стила на големи имена като сър Артър Конън Дойл и Едгар Алън По, чиито творби са знакови за Златния век на детективската литература във Великобритания. Шимада често е сравняван с изброените майстори в жанра заради сложните си, многопластови сюжети и елегантните им развръзки.

Има още

Share Button

3 сборника с разкази, които да четете в парка

Share Button

В офиса се шегуваме с тазгодишното „лято“, което е разумно да не предизвикваме с къси ръкави и рокли, току-виж отново ни връхлетял някой порой. 😀 Въпреки това не можем да се сдържим да не се втурнем към парка в мига, в който грейне слънце, не само за да се насладим на свежия въздух и топлите лъчи, излежавайки се върху ароматната трева, но и за да почетем някоя хубава книга на открито.

В препоръките си сме се спрели на любими сборници с разкази от прекрасни автори. С нашите предложения ще имате време да прочетете цяла история, преди да ви изненада дъждът. 😉

„Изумруденият град“ от Дженифър Игън

Изумруденият град - Дженифър ИгънНосителката на „Пулицър“ за 2011 г. Дженифър Игън вече ни спечели с нестандартния си роман „Жестокото присъствие на времето“. В предшестващия го хронологично сборник с разкази „Изумруденият град“ тя отново демонстрира несравнимо изящество и стилистично майсторство при изграждането на своите образи и обрисуването на историите им.

Книгата е истинско бижу и съдържа 11 разказа, уловили персонажите в турбулентен момент от живота им. Игън води читателя на пътешествие не само през бляскави или екзотични дестинации като Ню Йорк, Китай и Бора Бора, но и през широк спектър от емоционални състояния. Тя вниква в душевността на героите деликатно и търпеливо, без следа от напрежение или мелодраматизъм.

Ако харесвате реалистични творби, поднесени от умерен, проникновен разказвач, то ‘Изумруденият град“ е точно за вас.

„Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории“ от Окамото Кидо

Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории - Окамото КидоРазследванията на Ханшичи привлякоха вниманието на голяма част от читателите ни на тазгодишния Пролетен панаир на книгата, което ни радва от сърце. В сборника „Самурайски криминални истории“ блестящият инспектор се потапя в миналото на феодална Япония и разплита четиринайсет загадки, в които логиката и дедукцията се сблъскват с легендите и суеверията. Наглед необяснимите случаи изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и потайностите на човешката природа.

Любимият на поколения читатели детектив Ханшичи дава начало на историческия криминален жанр в Япония. Неговият бележит създател Окамото Кидо безпогрешно улавя духа на две епохи и обрисува един завладяващ свят, типично японски в своята неповторимост.

Ако сте фенове на класически криминалета в духа на Артър Конан Дойл и Агата Кристи или пък изпитвате любопитство към изпълнената с мистерии митология на Страната на изгряващото слънце, то сборникът с разкази за „невъзпетият Шерлок Холмс на епохата Едо“ е подходящият избор за вас.

Има още

Share Button

6 книги, с които да отпразнувате любовта… към четенето

Share Button

Макар в преобладаващата си част да е смразяващ, мрачен и неприветлив, февруари е наричан с много красиви имена. Най-нежният месец, месецът на любовта… Каквото и да мислите за Свети Валентин, това е един от приятните поводи да зарадваме тези, които обичаме, включително и самите себе си, с хубава книга.

В „Милениум“ вярваме, че щастието и най-вече романтиката не се подчиняват на условностите на графика или календара, но пък и не намираме нищо лошо в това да се насладим на възможностите, които те ни предлагат. Неслучайно решихме да подберем няколко двойки прекрасни книги, с които бихме посрещнали един от най-емоционалните празници за годината.

„Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт и „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ от Ема Хупър

Ема Хупър, Карол Рифка БрънтЛюбовта има много измерения и повечето от тях не са по холивудски страстни и изпепеляващи. Истинската й сила се разкрива в проявите на нежност, лоялност и смелост.

Карол Рифка Брънт успя да трогне мнозина с романа си „Кажи на вълците, че съм у дома“. Искрена, тъжна и дълбоко съкровена книга за семейството, за неразрушимите връзки, за прошката, за самотата, за мъката и, разбира се, за любовта – тази, която невинаги ти е позволено да споделиш със света, но въпреки всичко те определя като личност и осмисля съществуването ти.

Талантливата Ема Хупър пък разказва с изключителна топлота една история за голямото приключение, което животът рано или късно ни подтиква да предприемем – не само за да достигнем някаква крайна цел, а за да открием себе си по пътя. Веднъж прочели романа, никога няма да забравите куража на Ета, която се отправя съвсем сама към океана, верността на Ото към любимата му, мечтата на Ръсел… и обичта, която събира техните пътеки в едно.

„Сцената е моят дом“ от Недялко Йорданов и „Песнички, събрани от сцени и екрани“ от Валери Петров 

Недялко Йорданов, Валери ПетровТези две книжки са малко съкровище за ценителите на хубавата поезия и на изкуствата. В тях са събрани текстове за спектакли и филми от двама от най-обичаните български поети, които ще ви припомнят блестящи и трогателни мигове.

Недялко Йорданов подарява красиви емоции на мнозина. С неговите думи са се обяснявали в любов редица романтици. През 1963 г. той започва работа в театъра – уж временно, но тя се оказва негова сродна душа. Там създава и най-хубавите си текстове. Стихосбирката му „Сцената е моят дом“ е поетичен дневник точно на тази любов.

Валери Петров обрисува детството на няколко поколения деца и гостува в домовете и сърцата ни чрез книгите и малкия екран. В неговата „Песнички, събрани от сцени и екрани“ намират пристан шепа стоплящи творби, които може и да сте пропуснали. Те не са видели бял свят, преди поетът да си отиде, но заслужават своето място редом до любимите ни негови стихове.

Има още

Share Button