Неотдавна Карол Рифка Брънт се присъедини към списъка с чуждестранни автори на „Милениум“, които дадоха специални интервюта за българските медии. Трогателният й young adult роман „Кажи на вълците, че съм си у дома“ успя да постигне малко чудо, като впечатли читатели от всички възрасти и с най-разнообразни литературни вкусове. Ключът? Откровеност и безстрашие при засягането на болезнени теми.

В интервюто си за вестник „Култура“ Брънт изтъква колко е важна искреността в писането, за да има то истински значим ефект върху читателя и обществото. В никакъв случай не пропускайте да прочетете целия разговор на авторката с Марин Бодаков тук.

– Може ли литературата да научи на съчувствие към гей-самоличността?

– Вдъхването на състрадание към различните хора, различните начини на мислене и съществуване е най-важното постижение на художествената литература. Проблемът е, че ако писателят се стреми да предизвика съчувствие у читателя или да разреши определен социален проблем, не вярвам резултатът да е сполучлив. Ако това е отправната ти точка, накрая книгата ти се оказва плоска и морализаторска. Мисля, че единствената цел, която авторът може да си постави, е да разкаже грабваща и честна история. Ето това поражда състраданието у читателя.

Снимка: Babelio

Какво обединява силните лидерите, харизматичните диктатори и гениалните творци? Отговорът се крие в новата ни книга „Речите, които промениха света“. Съставителката й София Петрова е подбрала най-паметните образци на ораторското изкуство от Античността до наши дни. Специално за вас извадихме 15 цитата, които ще ви убедят, че великите личности остават в историята не само с делата, но и с думите си.

1. Старайте се да не се изтъквате, да бъдете скромни. Дори и сега ние вече сме твърде много и доста скоро ще бъдем още повече. Това катерене за място под слънцето става за сметка на другите, които няма да започнат да се катерят. Това, че се налага да настъпвате някого по краката, не означава, че трябва да стъпвате по главата му.
Из „Моят таен доклад!“ на Йосиф Бродски

2. Никой не иска да умира. Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умират, за да стигнат там. В крайна сметка смъртта ще е краят на всички ни. Никой не я е избегнал. И така трябва да е, защото Смъртта е може би най-доброто изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.
Из „Останете си гладни! Останете си глупави!“ на Стив Джобс

3. Свободата е неделима и когато един човек е поробен, всички останали също не са свободни.
Из „Аз съм берлинчанин“ на Джон Ф. Кенеди

4. Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: „Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни“. Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия синовете на бащите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството. […] Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където нямат да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер.
Из „Имам една мечта“ на Мартин Лутър Кинг

5. Останала ли е дори една добродетел сега сред вас? Има ли един грях, който да не притежавате? Вие нямате по-голям усет за религия от моя кон, златото е вашият Бог, кой сред вас не е разменил съвестта си срещу подкупи? Има ли един мъж сред вас, който има дори най-малка грижа за доброто на републиката?
Из „Реч при разпускане на Дългия парламент“ на Оливър Кромуел

6. Навсякъде трябва да развием фин слух и усет за малките забележки, които предизвикват подхвърлени изречения. На такива забележки често се гледа несериозно и под мотото: „Той или тя не го мисли сериозно“. Все пак нетолерантността и расизмът в никакъв случай не се изразяват най-напред в насилие. Опасни са не само екстремистите. Опасни са също и онези, които подклаждат предразсъдъците, които разпалват чувство на презрение. Колко важни са тук чувствителността и будното съзнание за това кога започват разграничаването, омаловажаването на човешкото. Равнодушието и небрежността често стоят в основата на процеса на бавно нарастващата бруталност у човека. Думите могат да станат дела.
Из „Не“ на тероризма и насилието“ на Ангела Меркел

7. Израелоско-палестинския конфликт е трагичен сблъсък между дясното и дясното. И израелските евреи няма къде другаде да отидат, и палестинските араби няма къде да отидат. Те не могат да се обединят и да станат единно щастливо семейство, защото не са единни, не са щастливи и не са едно семейство – те са две нещастни семейства. Аз дълбоко вярвам в историческия компромис между Израел и Палестина – решение на две държави. Не меден месец заедно, ами справедлив развод – Израел е в съседство с Палестина, със Западен Йерусалим за столица на Израел и Източен Йерусалим като столица на Палестина. Напомня на Чехия – спокоен развод със Словакия.
Из речта при получаването на наградата „Франц Кафка“ на Амос Оз

Има още →