Архив на категория: цитати

Мъчението „летен лагер“ и какво се крие в „Съкровището от Зеленото езеро“

Share Button

„Съкровището от Зеленото езеро“ на Луис Сакър (изд. „Милениум“) е забележителна книга. Сюжетът ѝ е завладяващ. Започнах да я чета с предубеждение и даже неохотно. Ала веднага ме увлече. Докато отгръщах страниците си представях, че съм на мястото, където се развива действието, че разговарям с героите, че изживявам събитията – не само като наблюдател, а като пряк участник в необикновената история.

А тя наистина е необикновена – разказва за тийнейджър, който винаги е преследван от ужасно лошия късмет да е на неподходящото място в неподходящото време. Случват му се щури премеждия – такива, които и най-смелото въображение не може да измисли, защото най-вероятно са самата истина. Та този тийнейджър – Станли Илнатс, е класически карък с всички изгледи да пропадне в живота и да кривне по „лошия път“. Ала съдбата е отредила друго – в най-безизходния момент – с малко познания по химия, физика и биология – и с малко помощ от приятел – да преобърне нещата в своя полза.

Четях увлечен и напрегнат – исках да вникна във вътрешността на всеки един детайл и да го видя от нова гледна точка.

Препоръчвам горещо тази книга, защото след като прочетох и последната страница, до края на деня продължавах да преживявам сюжета ѝ – представях си алтернативни начини за бягство от мъчението, наречено летен лагер, съчинявах различни варианти за решаване на проблема. Рядко съм бил така погълнат от някой роман. Затова смятам тази книга за задължителна за всички възрасти, но най-вече за тийнейджърите.

Няма как да кажа повече, без да издам интригата и да разваля удоволствието от четенето. И ако все още не съм ви убедил, преди да посегнете към интересния роман, напишете името на главния герой Станли Илнатс наобратно и вижте какво се получава.

Мистерията ви завладява, нали?

Никола Радойнов

Share Button

Бевърли Клиъри навърши 100! Любимата детска писателка на Америка в 20 цитата

Share Button

Американската писателка Бевърли Клиъри, написала някои от най-обичаните книги за деца, днес празнува много специален юбилей – тя навършва… един век! По повод стогодишнината си мис Клиъри се шегува: „Стана случайно! Не го направих нарочно“.

Създателката на култовата героиня Рамона Куимби е автор на над тридесет романа за деца и юноши, преведени на повече от петнадесет езика. Носител е на множество призове, сред които и наградата на Американската библиотечна организация за цялостен принос към детската литература. На 12 април, в нейна чест, се отбелязва славният D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – „Остави всичко друго и чети”).

opb.org

opb.org

Всички тези специални поводи ни вдъхновиха да съберем някои любими цитати на Бевърли Клиъри, свързани с обичта към децата и четенето. 🙂

1. Исках да стана балерина, когато порасна. Промених си решението.

2. Първи клас ми се отрази тежко. Макар и да бях сравнително самотно дете, отраснало във ферма, се чувствах свободна и дива. Да мълча в клас, заедно с още 40 деца, колкото бяхме по онова време, се оказа огромен шок.

3. Като първокласничка се страхувах от учителките и се справях ужасно в часовете по четене – трудност, която преодолях, благодарение на любящото търпение на преподавателката ми във втори клас. Въпреки че можех да чета, отказвах да го правя. 

4. Майка ми винаги държеше книги от библиотеката вкъщи и през един дъждовен неделен следобед – по времето, когато още нямаше телевизия, а вкъщи нямахме дори радио – взех една от тях, погледнах картинките и открих, че чета и се наслаждавам на това, което чета. Оттогава съм читателка.

5. Когато приключвахме занятието, учителят казваше: „Не четете по-нататък“. Понякога обаче аз продължавах да чета, като криех книгата зад учебника по география. Много неща можеш да скриеш зад един учебник по география.

6. Най-добрите ми учителки изпитваха любопитство към предмета, който преподаваха, и искрено обичаха децата. Някои от преподавателките просто си вършеха работата, но други бяха специални. Наистина се грижеха за учениците си и всеки ден се обличаха в красиви рокли.

7. Децата трябва да разберат, че четенето е удоволствие, а не просто нещо, което учителите те карат да правиш в училище. 

8. Като малка не харесвах книги, в които децата се учеха да бъдат „по-добри“ деца.

9. Пиша книги, за да забавлявам читателите. Не се опитвам да поучавам! Ако заподозра, че авторът цели да ми покаже как да бъда добро и възпитано момиче, захвърлям книгата.

10. Ако не намираш по лавиците книгата, която ти се чете, напиши я.

Има още

Share Button

Карол Рифка Брънт за честното писане и значимото в юношеската литература

Share Button

Неотдавна Карол Рифка Брънт се присъедини към списъка с чуждестранни автори на „Милениум“, които дадоха специални интервюта за българските медии. Трогателният й young adult роман „Кажи на вълците, че съм си у дома“ успя да постигне малко чудо, като впечатли читатели от всички възрасти и с най-разнообразни литературни вкусове. Ключът? Откровеност и безстрашие при засягането на болезнени теми.

В интервюто си за вестник „Култура“ Брънт изтъква колко е важна искреността в писането, за да има то истински значим ефект върху читателя и обществото. В никакъв случай не пропускайте да прочетете целия разговор на авторката с Марин Бодаков тук.

– Може ли литературата да научи на съчувствие към гей-самоличността?

– Вдъхването на състрадание към различните хора, различните начини на мислене и съществуване е най-важното постижение на художествената литература. Проблемът е, че ако писателят се стреми да предизвика съчувствие у читателя или да разреши определен социален проблем, не вярвам резултатът да е сполучлив. Ако това е отправната ти точка, накрая книгата ти се оказва плоска и морализаторска. Мисля, че единствената цел, която авторът може да си постави, е да разкаже грабваща и честна история. Ето това поражда състраданието у читателя.

Карол Рифка Брънт - Кажи на вълците, че съм си у дома

Снимка: Babelio

Share Button

Ема Хупър: Огромна част от представата ни за самите нас се състои от спомени

Share Button

Наскоро един от любимите ни книжни сайтове „Аз чета“ взе интервю от Ема Хупър специално за българските читатели. В него тя разказва за „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“, за бъдещите си проекти, за музиката, писането и връзката между двете изкуства, за паметта и спомените, и, разбира се, за емоцията първият ти роман да направи световната си премиера на език, който не разбираш. 🙂

Отговорите на чаровната канадска писателка можете да прочетете тук.

Казват, че солената вода – море, пот или сълзи – лекува. Затова ли Ета решава, че трябва да стигне до океана?

Океанът в цялата си грандиозна необятност и пустота може да символизира новото начало, но също така и освобождаване от досегашната ти същност – нищо друго освен вода и завинаги вода, от която да създадеш новото си Аз. Това е мисията на Ета – изцеряване от натрупаните през целия й живот болки и преоткриване на себе си в остатъка.

Ема Хупър - Ета, Ото, Ръсел и Джеймс

Снимка: Les Escales

Share Button

15 избрани цитата от „Речите, които промениха света“

Share Button

Какво обединява силните лидерите, харизматичните диктатори и гениалните творци? Отговорът се крие в новата ни книга „Речите, които промениха света“. Съставителката й София Петрова е подбрала най-паметните образци на ораторското изкуство от Античността до наши дни. Специално за вас извадихме 15 цитата, които ще ви убедят, че великите личности остават в историята не само с делата, но и с думите си.

Rechite, koito promeniha sveta

1. Старайте се да не се изтъквате, да бъдете скромни. Дори и сега ние вече сме твърде много и доста скоро ще бъдем още повече. Това катерене за място под слънцето става за сметка на другите, които няма да започнат да се катерят. Това, че се налага да настъпвате някого по краката, не означава, че трябва да стъпвате по главата му.
Из „Моят таен доклад!“ на Йосиф Бродски

2. Никой не иска да умира. Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умират, за да стигнат там. В крайна сметка смъртта ще е краят на всички ни. Никой не я е избегнал. И така трябва да е, защото Смъртта е може би най-доброто изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.
Из „Останете си гладни! Останете си глупави!“ на Стив Джобс

3. Свободата е неделима и когато един човек е поробен, всички останали също не са свободни.
Из „Аз съм берлинчанин“ на Джон Ф. Кенеди

4. Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: „Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни“. Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия синовете на бащите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството. […] Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където нямат да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер.
Из „Имам една мечта“ на Мартин Лутър Кинг

5. Останала ли е дори една добродетел сега сред вас? Има ли един грях, който да не притежавате? Вие нямате по-голям усет за религия от моя кон, златото е вашият Бог, кой сред вас не е разменил съвестта си срещу подкупи? Има ли един мъж сред вас, който има дори най-малка грижа за доброто на републиката?
Из „Реч при разпускане на Дългия парламент“ на Оливър Кромуел

6. Навсякъде трябва да развием фин слух и усет за малките забележки, които предизвикват подхвърлени изречения. На такива забележки често се гледа несериозно и под мотото: „Той или тя не го мисли сериозно“. Все пак нетолерантността и расизмът в никакъв случай не се изразяват най-напред в насилие. Опасни са не само екстремистите. Опасни са също и онези, които подклаждат предразсъдъците, които разпалват чувство на презрение. Колко важни са тук чувствителността и будното съзнание за това кога започват разграничаването, омаловажаването на човешкото. Равнодушието и небрежността често стоят в основата на процеса на бавно нарастващата бруталност у човека. Думите могат да станат дела.
Из „Не“ на тероризма и насилието“ на Ангела Меркел

7. Израелоско-палестинския конфликт е трагичен сблъсък между дясното и дясното. И израелските евреи няма къде другаде да отидат, и палестинските араби няма къде да отидат. Те не могат да се обединят и да станат единно щастливо семейство, защото не са единни, не са щастливи и не са едно семейство – те са две нещастни семейства. Аз дълбоко вярвам в историческия компромис между Израел и Палестина – решение на две държави. Не меден месец заедно, ами справедлив развод – Израел е в съседство с Палестина, със Западен Йерусалим за столица на Израел и Източен Йерусалим като столица на Палестина. Напомня на Чехия – спокоен развод със Словакия.
Из речта при получаването на наградата „Франц Кафка“ на Амос Оз

Има още

Share Button