Срещнахме Георги Вълков някога някъде. Започнахме да му даваме наши книги, а той да пише за тях в блога си „Книжен Жор„. Сега Жоро сериозно е забил нос в дебелите класики и т.нар. „вечни романи“, но не ни е забравил. В края на 2014-а обяви прабаба Джико от „Създания от време“ за любим герой на годината. Наскоро пък ни писа относно рубриката „Читателят“ – разбрахме се да сподели впечатления тъкмо за книгата на Рут Озеки. Повече тук, или другаде, все същото е:  

Как „Създания от време” попадна при теб?
Една антропоморфна персонификация на създание от време ми я подари. Но сам си я прочетох.

Какво в книгата ти хареса?
Обожавам факта, че липсва типичната клиширана тийн-любовна история, а вместо нея ни е представено какво се случва в живота на едно петнайсетгодишно момиче. С всичките тревога и тръпка, присъщи на възрастта. Наоко е любопитна, тепърва започва да осъзнава, че е част от нещо по-голямо, като с това се нарояват дузина притеснения и неудобства. Налично е едно усещане, характерно за coming-of-age романите, макар „Създания от време” да не спада към тях. Рут Озеки често обръща обектива и към семейството, което е ключово не само за движението на сюжета, но и за израстването на главната героиня. Намирам това за изключително автентично.

Кой е любимият ти герой? 
Джико! (Виж и публикацията му „Литературно соаре 2014“ – бел. ред.) Защото представя дзен-будизма като (най)релевантно(то) духовно учение във време, когато несекващият поток на информация ни залива отвсякъде, медиите крещят с включен CAPS, а хора изтрещяват наляво и надясно. И малкият храм на съсухрената, но непоклатима баба Джико, се явява като пъстроцветно растение на фона на студената, отблъскваща сивота на цивилизацията. Обичам как Рут Озеки е успяла да вплете коани във фабулата, които са поучителни, но не звучат като подхвърлени мъдрости, а са органична част от историята.

На кого препоръчваш романа?
На всички като мен, които често имат усещането, че безсмисленият шум взема по-доброто от тях. И на онези, които се вълнуват от мисълта за Изтока, особено за Япония.

С какви други книги и филми свързваш „Създания от време”?
Със „Сидхарта” на Херман Хесе, защото тя е другата книга, благодарение на която се поинтересувах от будизма. С Mr. Nobody, защото и там има времеви парадокси, а също така с Rushmore на Уес Андерсън, където главният герой ми напомня на Нао.

Ако ти пишеше дневник, как би го започнал?
Ако четете това, значи вече съм мъртъв и животът на Земята е минало…

Черпи ни с любим цитат!

Джико, планина, все същото е. Планината е висока и ще живее дълго. Джико е дребна и няма да живее още много. Това е всичко.

Прочетете ревюто на Георги за „Създания от време“ в блога „Книжен Жор“.

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас (както направи Жоро)!

Всички познават Мила Ташева! Тя може да намери правилната книга за всеки човек в точния момент. Вероятно успешно би се занимавала с библиотерапия, но засега е сред дългогодишните автори на сайта „Аз чета“ и пиар в издателство. Мила е и сред най-верните ни читатели, изчела е почти всичко от художествената ни литература. Затова я поканихме да гостува в рубриката ни „Читателят“ и да разкаже за Андрю Портър и книгите му на български.

Как научи за Андрю Портър?
Когато „Теория за материята и светлината“ излезе, работех в книжарница. Още като видях корицата, нещо в мен се сви. Прочетох първите два разказа, но не продължих. После, по време на Алея на книгата в Бургас, ми препоръчаха сборника и си обещах, че ще го довърша, обаче така и не го направих. Един ден все пак сигнах до него и не го оставих до последния разказ. Извадих си и няколко пасажа, което не ми се бе случвало отдавна. И все още ги препрочитам.

Какво в писането му ти хареса?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Портър е много обран, много нежен, но в думите му са спотаени големи жестокост и огорчение от света. Има око за онези светли и изключителни детайли в тъканта на ежедневието, в същото време мракът сякаш взема връх. Винаги.

„Теория за материята и светлината“ или „Между дните“ предпочиташ?
И двете по-различен начин. По-добрият Портър, по-добрият писател, е в „Теория…“. Аз обаче имам слабост към романите, които задълбават в (причините за) разпадащото се (американско) семейство, които сипват сол в семейните рани и понякога ги лекуват, а друг път отварят нови.

А кой е любимият ти разказ от сборника?
Ако можех да имам само един – „Заминаване“.

На кого би препоръчала Андрю Портър?
На всеки, които обича добре написани, обрани книги, които казват много неща с по-малко думи.

Сподели ни твой любим цитат.
Ок, ще е точно от „Заминаване“.

На Рейчъл й харесваше да се състезаваме боси по напречните дъски на моста. Те бяха разположени на равномерно разстояние, на около половин метър една от друга. На пълнолуние беше лесно, човек виждаше къде стъпва, но останалите нощи беше тъмно като в рог и се стъпваше на сляпо. Беше въпрос на вяра. Също и на ритъм. Веднъж да се подхлъзнеш, само леко да излезеш от ритъм, и кракът ти ще хлътне в празно пространство и може да счупиш пищял или по-зле, при лош късмет може да се подхлъзнеш и да полетиш към водата от височина десет метра. Разбира се, ние бяхме млади и безстрашни, така че не се препънахме. Номерът беше винаги да създадеш ритъм в главата си и да се съсредоточиш върху него. Но, както казах, всичко опираше най-вече до вяра, до почти сляпо убеждение, че дъската ще е точно там, където положиш крак. И неизменно беше.

Прочетете ревютата на Мила за „Теория за материята и светлината“ и „Между дните“ в „Аз чета“.

„Теория за материята и светлината“ е книга на месеца. През март сборникът с разкази е намален с 40% и струва само 7.20 лв. 

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!

Голям книжен купон в полите на Витоша. Там срещаме Десислава Желева преди повече от година и оставаме много доволни от запознанството си с нея. Защото освен всеотдайна читателка, Деси е чудесна компания за кино и театър. Разбира се, по-често я виждаме в книжарница „Ориндж“ на ул. „Граф Игнатиев“, където от три години е управител. Поканихме я да гостува в рубриката ни „Читателят“, защото тя първа заяви симпатиите си към дебютната книга на Ема Хупър „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс„.

През лятото терасата на „Ориндж“ за Деси е място за срещи и разговори

Какво беше първото ти впечатление за „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” като книжар?
Първата ми мисъл беше, че е ужасно красива. Всеки ден през ръцете ми минават десетки, често и стотици книги, но въпреки това рядко се случва някоя от тях да ме привлече така рязко, както „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс”. След физическото привличане дойде и платоническото – с анотацията на корицата. Харесах я толкова, че я прочетох няколко пъти.

С какво романът те спечели така силно?
Причините са няколко. Първата е, че е написан по начин, който обожавам. По начин, по който аз бих искала да пиша, ако бях писател. Всяко изречение въздейства с яснотата и искреността си. Ема Хупър много добре знае къде отиват нейните герои, въпреки че те самите се лутат. Докато четях, съвсем лесно си представях и Ета, и Ото… И най-странното беше, че те наистина ме развълнуваха. И тук идва втората причина да харесам романа толкова – историята. Тя е интересна във всеки смисъл на думата. Накрая остава и цялостното усещане, което книгата ми донесе – усещане за пълно читателско удоволствие – на ниво оформление, превод, сюжет, стил на автора, финал…

Ета, Ото, Ръсел или Джеймс?
Може би Ета, защото е птица. И защото бих искала да бъде толкова обичана, колкото е тя от Ото.

Ако ти тръгнеш на пътешествие, какво ще е то?
Към морето. Към Стария Созопол и съм почти сигурна, че един Ото ще тръгне след мен. И че ще си измислим някакво животно за компания по пътя.

На кого препоръчваш „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс”?
Най-трудно е една книга да бъде препоръчана на непознат. На някого, за чиито литературни вкусове нямаш никаква идея, но в този случай препоръчвам „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” на всеки. Сигурна съм, че всеки би се влюбил в нея така, както аз.

Имаш ли си любим цитат?
Да, имам доста, но определено най-любимо ми остава началото:

Ото,
пишеше върху листа със синьо мастило
Аз заминавам. Отивам да видя океана. Не се тревожи, оставям ти пикапа. Ще вървя пеша. И ще се помъча да не забравя да се върна.
Твоя (завинаги)
Ета

И последно, с коя песен би описала книгата?
Може би с Old Soul Song на Bright Eyes.

Може да прочетете откъс от „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ тук. 

Стоян Атанасов е графичен дизайнер, занимава се с оформление на книги, илюстрация, рекламни визии и други красиви неща. Свободното си време обича да запълва с черен хумор, заради което високо ценим мнението му в тази област. Вижте какво мисли третият гост в нашата рубрика „Читателят“ за една от най-необичайните ни книги – „Деветте живота на Александър Баденфийлд“ от Джон Бемелманс Марсиано.

Откъде научи за „Деветте живота на Александър Баденфийлд“?
Попаднах на представянето на книгата онлайн. Старая се да следя новите заглавия, особено когато става въпрос за детски и YA книги. Интересът ми е както читателски, така и професионален.

Какво те запали в книгата?
Преди да я прочета – корицата. Илюстрациите на Софи Блекол са меко казано жестоки. Как да останеш безразличен към презрителния поглед на котката, пред който бледнеят дори най-киселите фотографии на Grumpy Cat? Анотацията също звучеше обещаващо, така че беше ясно – трябваше да прочета „Деветте живота…“ Бързо се убедих, че е имало защо трепетно да чакам куриера, който ми я достави още в деня на излизането. Александър е очарователно ужасно дете!

Уинтърботъм или Александър? Разбирай – добро или лошо? 
Няма как да си избера любимец, защото без да съществуват заедно, не би го имал контрастът, който ги прави така забавни. Естествено, и двамата се намират в крайност и никой не е пример за подражание, но и всеки си има причините да е такъв, какъвто е. Съчувствам значително повече на Уинтърботъм, в някакъв смисъл човекът просто си върши работата и никак не му е лесно да се оправи с дребния проклетник.

Коя е любимата ти смърт на Александър?
SPOILER WARNING: Трите, причинени от бика. Динамиката на събитията беше впечатляваща!

Илюстрации: Софи Блекол

Ако ти имаше девет живота, как би ги профукал?
Първите 3-4 – смело и безразсъдно. Бих опитал състезанието с бикове в Испания, бих похапвал смело риба Фугу, бих опитал да изкача Еверест… Всъщност кого заблуждавам, там е кучи студ и е нечовешки баир, това бих го пропуснал. При всички положения след четвъртия живот бих се кротнал. Освен ако не се окаже, че безразсъдството води до пристрастяване…

На кого би препоръчал книгата?
На всички любители на мрачно-забавни истории, на ценителите на добрата илюстрация и на онези, които искат на всяка цена да гребат с пълни шепи от живота. И може би на тези, които имат проблем с осъзнаването, че всичко в живота (животите) има цена и ако го искаме, трябва да сме готови да я платим.

Сподели ни твой любим цитат.

И последно – почерпи ни с книжна рисунка! 😛
Разбира се!

Още от Стоян вижте в портфолиото му тук: www.sgatanasov.wix.com/portfolio

Запознахме се с Петър Панчев преди няколко месеца и оттогава го засичаме на много от книжните събития в града. На „Алея на книгата“ си тръгна от щанда ни с „Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт, а броени дни по-късно пусна ревю за романа. Понеже много ни хареса, а и понеже Петър се е доказал като приятел на книгата, го поканихме за втори участник в рубриката ни „Читателят“.

Вижте кратък откъс от текста му в блога „Книжен Петър„:

Какво ти хареса в дебютния роман на Карол Рифка Брънт?
Вероятно най-много ми допадна искреността на малката Джун, която успява сама да поеме на плещите си трагедията от загубата на любим човек, въпреки крехката си възраст. Допадна ми и принизяването на страха като чувство, което носи обреченост. По-добре е да се опълчиш на обществото, което ти натрапва страховите си неврози ежеминутно, отколкото да изгаряш в самосъжаление, заради собствените си принципи, нали? През цялото време имах чувството, че чета таен дневник, чиято единствена цел е да стигне до сърцето ми.

Кой е любимият ти герой и защо?
Не мога да не отдам дължимото на Джун, но тук събитията се сътворяват от
хомосексуалната двойка Фин и Тоби. Двамата са не само поредните жертви на СПИН, но и символи на едно общество, което още не се е измъкнало от ембрионалния си стадий.

На кого би препоръчал „Кажи на вълците, че съм си у дома”?
На всеки, който търси истинските емоции на живота, а също и на онези, които умеят да разграничават литературата за размисъл от тази за забавление. Освен това, тази книга може да повлияе благотворно на тийнейджърите, на които тепърва им предстои да се борят за каузите на живота си.

Имаш ли си любим цитат?

A асоциираш ли тази книга с друга?
От последните, които съм чел, бих споменал “Наръчник на оптимиста” – внушението е едно и също: любов, загуба, неразбиране…

Ако сме пропуснали да те питаме нещо…
За да бъде докоснат човек от тази книга, в него трябва да говори съвестта. Лесно можем да пренебрегнем чуждото нещастие, но никога не трябва да го правим, защото сами сме се поставили на върха на еволюционната пирамида. Можем да отстояваме тази своя позиция, като във всеки един момент сме готови да проявим разбиране към страданието на другите.

Може да прочетете 13 любими цитата от „Кажи на вълците, че съм си у дома“ тук. 

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!