Преди броени дни на книжния пазар се появи „Ханибал срещу Рим“, осмата книга от поредицата „История на войните“. По този повод решихме, че е крайно време да ви представим личностите зад този издателски проект. Тримата млади историци Александър Стоянов, Георги Марков и Юлиян Недев опровергаха схващането, че историята е суха наука, и доказаха, че реалните събития могат да бъдат в пъти по-вълнуващи от всеки роман. 🙂 Основателите на клуб „Военна история“ упорито запълват празнините за онези, които не знаят откъде да се информират за най-великите сблъсъци, познати на човечеството. Поканихме Георги като представител на екипа да ни разкаже какво ново се готви в кухнята на „История на войните“.
Георги Марков се любува на „Гръко-персийските войни“
Какво можеш да ни разкажеш за авторите на поредицата „История на войните“?
Казвам се Георги Марков и съм на 28 години. Заедно с Александър Стоянов и Юлиян Недев завършихме история в Софийски университет през 2010 година. Винаги ми е било трудно да определям историята като професия – тя е по-скоро призвание, интелектуално предизвикателство, дори начин на живот.
За кои исторически периоди предпочитате да пишете?
Специализирах антична история, като научните ми интереси определено бяха свързани с епохата на Елинизма, походът на Александър срещу Персия и последвалите войни на Диадохите (най-общо казано, епохата обхваща периода от средата на IV до края на III в. пр. Хр.).
Александър Стоянов специализира история на Новото време и по-конкретно XVII-XVIII век. Магистратурата и последвалата докторантура в Лайден (Холандия) са концентрирани в този времеви период и в частност неговата военна история. По специфични теми като Тридесетгодишната война или войните на Луи XIV той е един от най-добре подготвените млади историци в България.
Юлиян Недев пък специализира съвременна световна история, като фокусът на неговия интерес определено е Втората световна война – както причините за избухването й, така и нейният ход, измерения, технологични особености на участващите армии и последици. Паралелно с това не познавам много хора в България, които да знаят повече от него за властването на Фридрих II Велики и възхода на Прусия през втората половина на XVIII век.
Какво ви подтикна да сформирате клуб „Военна история“?
Идеята за клуб „Военна История“ се роди много рано, още през 2008-2009 г., когато бяхме студенти в трети курс. Тогава често се питахме защо военната история не е по-добре застъпена в лекционния и семинарен курс на Историческия факултет и какво може да се направи по въпроса.
Клубът се превърна в реалност след завръщането на Александър от Лайден през есента на 2011 година. Тогава бяха проведени и няколко свръхуспешни лекции на военна тематика, които дадоха да се разбере, че интерес към идеята със сигурност ще има. През януари 2012 г. се появи и фейсбук странницата на клуба, последвана и от списание „Военна история“, което бързо пожъна голям успех сред публиката. Самият факт, че три години и половина след създаването на страницата тя продължава да увеличава своята аудитория и вече има над 12 000 последователи, е достатъчно доказателство за успеха на идеята.
Юлиян Недев позира с „Наполеон – възход и погром“
Как се зароди проектът „История на войните”?
Идеята за поредицата „История на войните“ дойде от издателство „Милениум“. Впечатлени от успеха на фейсбук страницата, колегите от издателството се свързаха с Александър Стоянов и му представиха план за определен брой книги, които да разказват за най-важните и мащабни конфликти в хода на човешката история.
Разбира се, задачата е непосилна за един човек и затова Александър заложи на Юлиян Недев и мен, за да можем да се съобразим със сроковете на издателството.
Защо избрахте да стартирате поредицата с Александър Велики?
Искахме първите книги да са едновременно знакови и да представят теми, които все пак са донякъде познати на широката публика. По тази причина с Юлиян се насочихме към двама от най-известните и успешни пълководци на всички времена – Александър Велики и Наполеон. Чисто логистично аз успях да се справя с текста по-бързо и това е единствената причина книгата „Походът на Александър„ да постави началото на поредицата.
Как протича писането на научно-популярен труд? Откъде събираш материали?
На първо място – определяне на литературата, която ще се ползва. Тъй като античната история е малко по-специфична, в моя случай това включва две категории – извори и академични изследвания, като аз поставям сериозно ударение на първите. Разбира се десетгодишният ни опит като историци много помага за скоростното насочване към възможно най-качествената литература.
Оттам насетне идва моментът на планиране на текста, структурирането му глава по глава и конспектирането на съдържанието на отделните части. Предпочитам да чета и пиша едновременно – не си правя бележки за цялостната тема и след това да почна да пиша, а процедирам глава по глава. Така впечатленията ми от изворите и академичните трудове са много по-пресни и има възможност за свежи идеи в процеса на самото писане.
На български или чуждестранни източници разчиташ повече?
Определено залагам на чуждестранни заглавия. Не искам да обиждам българската академична историческа общност, но с много малко блестящи изключения, тя просто не издава литература. Има цели тематични кръгове, за които няма абсолютно никаква информация на български. По тази причина онлайн библиотеките със свободен достъп и академичните проекти от рода на Gutenberg и Perseus Digital са просто безценни за нас.
Би ли написал исторически роман?
Исторически роман? Едва ли. Романът е прекалено изискваща форма, твърде ангажираща. Повест или новела – това звучи по-реалистично. Всъщност пиша къси разкази, но в съвсем друг жанр, макар до известна степен фентъзито да е обусловено от познания по средновековна история.