Архив за етикет: Амос Оз

От кухнята на „Юда“. Художничката Капка Кънева за първата си среща с Амос Оз

Share Button

Издаването на романа „Юда“ от Амос Оз стана повод за първи път да работим с прекрасната художничка Капка Кънева. Елегантните й хартиени пластики са нейна запазена марка и придават на книгите, които е „обличала“, безспорен индивидуален почерк. Комбинацията между творческата визия на Капка и литературния гений на Амос Оз се оказа повече от сполучлива. Вместо обаче ние да ви говорим за създаването на корицата, по-добре да оставим самата Капка да разкаже за срещата си с израелския писател. 🙂

Капка Кънева

Снимка: Надя Кънева

Поради естеството на професията, която съм си избрала, чета книгите основно по два начина – “по работа” и “за удоволствие”. Макар двете преживявания по същество да не се отхвърлят едно друго, все пак би могло да се каже, че ако по време на втория тип четене се чувствам освободена от каквато и да било отговорност, то първият наподобява повече детективско преследване, чиято крайна цел е необходимостта да открия в авторовия текст или между редовете му визията на корицата на съответното литературно произведение.

Юда - Амос ОзЗа пръв път се срещнах с творчеството на Амос Оз на страниците на романа “Юда”Четох го с мисълта, че задачата ми е да направя корицата на изданието на “Милениум”. Още от първите редове обаче ми стана ясно, че това е автор, когото не бих могла да прочета “просто по работа”, както и че не би ми било достатъчно да визуализирам неговия Юда с изображение на определен момент, случка, герой или послание от романа. Корицата на една такава книга може да бъде единствено визуален знак – образ обобщение, образ айсберг – образ, който борави с метафори и паралелни значения, вместо да илюстрира предано и недвусмислено конкретен пасаж от текста или дори водещо авторово послание.

Вероятно затова вътре в себе си бях готова с визията на корицата още преди да прочета и половината от книгата, но продължих, позволявайки си, подобно на избягал от час ученик, едно радостно прегрешение – да довърша файла “за удоволствие”. Е, може би не само за удоволствие. Независимо че писането на Амос Оз ми се услади и “Юда” се нареди след книгите, “откраднати” от моите задължения, близки и семейство, в малките часове или пък в следобедните петдесетминутки, когато четиригодишната ми дъщеря спи, с дочитането му аз все пак преследвах някаква, макар и вече невизуална, цел.

Има още

Share Button

15 избрани цитата от „Речите, които промениха света“

Share Button

Какво обединява силните лидерите, харизматичните диктатори и гениалните творци? Отговорът се крие в новата ни книга „Речите, които промениха света“. Съставителката й София Петрова е подбрала най-паметните образци на ораторското изкуство от Античността до наши дни. Специално за вас извадихме 15 цитата, които ще ви убедят, че великите личности остават в историята не само с делата, но и с думите си.

Rechite, koito promeniha sveta

1. Старайте се да не се изтъквате, да бъдете скромни. Дори и сега ние вече сме твърде много и доста скоро ще бъдем още повече. Това катерене за място под слънцето става за сметка на другите, които няма да започнат да се катерят. Това, че се налага да настъпвате някого по краката, не означава, че трябва да стъпвате по главата му.
Из „Моят таен доклад!“ на Йосиф Бродски

2. Никой не иска да умира. Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умират, за да стигнат там. В крайна сметка смъртта ще е краят на всички ни. Никой не я е избегнал. И така трябва да е, защото Смъртта е може би най-доброто изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.
Из „Останете си гладни! Останете си глупави!“ на Стив Джобс

3. Свободата е неделима и когато един човек е поробен, всички останали също не са свободни.
Из „Аз съм берлинчанин“ на Джон Ф. Кенеди

4. Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: „Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни“. Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия синовете на бащите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството. […] Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където нямат да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер.
Из „Имам една мечта“ на Мартин Лутър Кинг

5. Останала ли е дори една добродетел сега сред вас? Има ли един грях, който да не притежавате? Вие нямате по-голям усет за религия от моя кон, златото е вашият Бог, кой сред вас не е разменил съвестта си срещу подкупи? Има ли един мъж сред вас, който има дори най-малка грижа за доброто на републиката?
Из „Реч при разпускане на Дългия парламент“ на Оливър Кромуел

6. Навсякъде трябва да развием фин слух и усет за малките забележки, които предизвикват подхвърлени изречения. На такива забележки често се гледа несериозно и под мотото: „Той или тя не го мисли сериозно“. Все пак нетолерантността и расизмът в никакъв случай не се изразяват най-напред в насилие. Опасни са не само екстремистите. Опасни са също и онези, които подклаждат предразсъдъците, които разпалват чувство на презрение. Колко важни са тук чувствителността и будното съзнание за това кога започват разграничаването, омаловажаването на човешкото. Равнодушието и небрежността често стоят в основата на процеса на бавно нарастващата бруталност у човека. Думите могат да станат дела.
Из „Не“ на тероризма и насилието“ на Ангела Меркел

7. Израелоско-палестинския конфликт е трагичен сблъсък между дясното и дясното. И израелските евреи няма къде другаде да отидат, и палестинските араби няма къде да отидат. Те не могат да се обединят и да станат единно щастливо семейство, защото не са единни, не са щастливи и не са едно семейство – те са две нещастни семейства. Аз дълбоко вярвам в историческия компромис между Израел и Палестина – решение на две държави. Не меден месец заедно, ами справедлив развод – Израел е в съседство с Палестина, със Западен Йерусалим за столица на Израел и Източен Йерусалим като столица на Палестина. Напомня на Чехия – спокоен развод със Словакия.
Из речта при получаването на наградата „Франц Кафка“ на Амос Оз

Има още

Share Button

Читателят: Кремена Михайлова и любовта „от втори поглед“ в книгите на Амос Оз

Share Button

Познаваме Кремена от сайта Goodreads.com, в който редовно четем коментарите й за различни книги. Видяхме, че харесва Стайнбек, зарадвахме се и на интереса й към „Самотният бегач на дълго разстояние“ (Алън Силитоу), казахме си, че наистина разбира от Селинджър. Но големият купон започна, когато Кремена зачете Амос Оз. Ей тогава вече ни стана адски интересно! И я поканихме за първи гост в новата ни рубрика „Читателят“ – понеже знаехме, че има какво да каже. 🙂

Снимахме Кремена на Алея на книгата във Варна, за което тя специално беше облякла любимата си тениска с герои на Селинджър

Как научи за Амос Оз?
Първите две срещи бяха случайни (в библиотеката). Прочетох две книги, които тогава не успях да оценя подобаващо. След време много ме заинтригува заглавието „Как да излекуваме фанатик“ и при тази среща вече пламна любовта „от втори поглед“. Започнах да събирам и чета всички преведени книги на Амос Оз, като се опитвах да не бързам, но… ето че ми остават само две.

Какво в книгите му те спечели като читател?
Мекотата на неговия глас. Силата на тихото му крещене. В доста от книгите сякаш гледам забавено редуване на кадри на леко приглушена светлина. И от най-тежките му книги не съм се чувствала разбита. А всичко в противоположния положителен спектър на чувствата изцяло съвпада с моята чувствителност и виждания. Винаги се доближавам лесно до всичките му герои и с търпение и любопитство чета и най-бавните детайли. Друго, което ценя, е склонността на Амос Оз да експериментира и резултатът винаги ми допада. В различна от стандартната форма са най-малко тези книги: „Черната кутия“, „Същото море“, „Животът и смъртта в рими“.

Има ли негова книга, която би чела пак и пак?
Може би най-важна за мен си остава „Как да излекуваме фанатик“. Добре е всичко да започне от тези въпроси и отговори. След тях вече можем да се насладим и на художествените му книги. Редовно препрочитам части от „Същото море“, „Между приятели“, „Пантера в приземието“.

На кого би препоръчала Амос Оз?
На всички, които имат поне малко общо с мен – като литературен вкус, възприятия, предпочитания към бавните и тихите неща в живота и книгите; на читатели, които обичат да наблюдават отношения и характери, обикновено без много „екшън“ и външни драми. Въпреки универсалните послания, също и на хората, които се интересуват от спецификите на Израел.

Writer Amos Oz

Амос Оз е автор на над 15 книги, преведени на повече от 35 езика, и на над 450 есета. През последните години той е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда.

Сподели ни твой любим цитат. 
Може ли два? Понеже разграничавам „Как да излекуваме фанатик“ като нещо важно и различно:

Да си представим другия, когато се караме или се оплакваме, да си го представим в момента, в който сме убедени, че сме сто процента прави. Дори да сме сто процента прави, а другият да греши сто процента, пак е от полза да можем да си представим неговата гледна точка.

Разбира се, художествените произведения на Амос Оз са това, с което той ме държи здраво до себе си. Ето и един от „Пантера в приземието“:

…гневът на татко беше тих и книжен.

Ако сме пропуснали нещо?
Никога не съм се интересувала от кулинария, от каквото и да е, свързано с кухнята. Но подобни описания на Амос Оз са и нещо повече. Затова искам да приготвя като специален ритуал това меню от „Същото море“:

Тя прави омлет, той реже салата, нейното рамо докосва ръката му като устни, докосващи дантелен воал. Една чаша пада. Без да се счупи. Той приема това за добър знак: салата с маслини, голям омлет, кисело мляко със мед, черен хляб с овче сирене.
Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!
Share Button