Архив за етикет: А. А. Милн

Четиресетгодишната загадка, възродила японското криминале

Share Button
Зодиакалните убийства - Шимада Соджи

Шимада Соджи се впечатли от българската корица на „Зодиакалните убийства“ (художник: Живко Петров)

През 1981 г. един роман предизвиква революция в японския криминален жанр, дотогава подчинен на бруталния натурализъм и острата социална критика. „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи се разграничава от модата на психологическия трилър и се съсредоточва върху заплитането на мистерията, събирането на улики и дедукцията. Нещо повече, авторът отказва да заблуждава читателя с цел да го шокира на финала – вместо това го насърчава да се включи в разследването на случая и даже го окуражава сам да разреши загадката преди края на книгата.

Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не e било извършвано никъде другаде по света.

То се развива през единайсета година* от периода Шова** в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).

И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца – до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие.

„Зодиакалните убийства“ става причина за зараждането на литературното течение шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „ортодоксално“ или „автентично) и вдъхновява цяло поколение млади японски писатели, водени от примера на Шимада Соджи. Така наречената „нова класика“ прави реверанс към стила на големи имена като сър Артър Конън Дойл и Едгар Алън По, чиито творби са знакови за Златния век на детективската литература във Великобритания. Шимада често е сравняван с изброените майстори в жанра заради сложните си, многопластови сюжети и елегантните им развръзки.

Има още

Share Button

„Тайната на „Ред Хауз” – майсторска кримка за дългите зимни вечери

Share Button

Първите мразовити дни на 2016 година ни поднесоха изключително приятна изненада – получихме въодушевен читателски отзив за детективския роман на А. А. Милн „Тайната на „Ред Хауз“. Благодарим на Евгения Талева, че ни изпрати рецензията си! 🙂

Тайната на "Ред Хауз" - А. А. Милн

Като заклет почитател на криминални романи проявих разбираем интерес към „Тайната на „Ред Хауз“ – неиздавана досега детективска книга от Алън А. Милн, автора на „Мечо Пух”.

Романът ме грабна, поглъщах страница след страница, докато невероятният сюжет се разплиташе пред очите ми, а несвързани наглед детайли намираха своето място в пъзела на убийството. Не се възхищавам лесно на подобни загадки, изчела съм твърде много и в един момент ми се сливат, но „Тайната на Ред Хауз“ истински ме заплени.

Какви ли не мисли и теории ми минаха през ума, но всички те бяха разбити на пух и прах от брилянтния детектив-аматьор Антъни Гилингам. Впрочем, неговата гениалност не е натрапчива и не дразни, както понякога прави дедукцията на Шерлок Холмс, а напротив – Милн с много усет и финес подтиква читателя да разсъждава трезво и логично. Книгата, подобно на „Алиби“ и „Убийство в Ориент Експрес“, докрай поддържа напрежението и не разкрива кой е извършителят, а развръзката смая дори мен, закоравелия крими читател.

Искрено препоръчвам тази книга на всеки любител на детективски истории. Дългите зимни нощи предполагат да се сврете под одеялото с хубава книга. Оставете критиката и предразсъдъците настрана и се насладете на един майсторски написан криминален роман, който ще ви остави без дъх.

Share Button