Архив за етикет: Гастон Льору

Четиресетгодишната загадка, възродила японското криминале

Share Button
Зодиакалните убийства - Шимада Соджи

Шимада Соджи се впечатли от българската корица на „Зодиакалните убийства“ (художник: Живко Петров)

През 1981 г. един роман предизвиква революция в японския криминален жанр, дотогава подчинен на бруталния натурализъм и острата социална критика. „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи се разграничава от модата на психологическия трилър и се съсредоточва върху заплитането на мистерията, събирането на улики и дедукцията. Нещо повече, авторът отказва да заблуждава читателя с цел да го шокира на финала – вместо това го насърчава да се включи в разследването на случая и даже го окуражава сам да разреши загадката преди края на книгата.

Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не e било извършвано никъде другаде по света.

То се развива през единайсета година* от периода Шова** в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).

И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца – до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие.

„Зодиакалните убийства“ става причина за зараждането на литературното течение шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „ортодоксално“ или „автентично) и вдъхновява цяло поколение млади японски писатели, водени от примера на Шимада Соджи. Така наречената „нова класика“ прави реверанс към стила на големи имена като сър Артър Конън Дойл и Едгар Алън По, чиито творби са знакови за Златния век на детективската литература във Великобритания. Шимада често е сравняван с изброените майстори в жанра заради сложните си, многопластови сюжети и елегантните им развръзки.

Има още

Share Button

В заключената стая на червената къща…

Share Button

Някои писатели не само мечтаят за литературните небосклони, но и успяват да ги достигнат с комбинация от талант, късмет и неочаквано вдъхновение. Такъв е случаят и с английския драматург А. А. Милн. Поредицата за плюшената играчка Мечо Пух, момчето Кристофър Робин и техните приятели – животните от Голямата гора – нарежда Милн сред най-обичаните писатели на всички времена.
Триумфът, към който повечето творци се стремят цял живот, обаче се оказва нож с две остриета за Милн. И до днес малцина читатели познават разнообразното му литературно наследство, което се разпростира далеч отвъд историите за най-малките и остава незаслужено засенчено от детските му произведения. Ние от „Милениум“ решихме, че е наложително да поправим този пропуск. 🙂

Print

Преди да вдъхне живот на любимите герои на поколения малчугани, Милн се отдава на страстта си към детективските истории. Английският писател вярва, че всички интелигентни читатели имат слабост към заплетените мистерии и на свой ред решава да предизвика публиката с една своеобразна задача по логика и дедукция.

Криминалният роман „Тайната на Ред Хауз“ излиза през 1922 г. и пожънва светкавичен успех, донякъде обусловен от процъфтяващия през следвоенните години Златен век на детективския жанр. Нещо повече, видният литературен критик на списание „Ню Йоркър“ Александър Уолкът възторжено окачествява творбата като „един от трите най-хубави детективски романа на всички времена“.

В предговора на изданието от 1926 година Милн признава, че в реалността най-добрите детективи и престъпници са професионалисти с голямо его и мегаломански амбиции, но той самият е държал неговият детектив да бъде обикновен аматьор. Въоръжен единствено с авантюристичен дух и забележителни дедуктивни способности, Антъни Гилингам разплита загадката в компанията на симпатичен Уотсънов типаж и накрая се изправя срещу също толкова неопитен злодей, движен от съмнителни подбуди.

Има още

Share Button