Архив за етикет: Гриша Атанасов

Читателят: Николета Руева за книгите на Дженифър Игън като лек срещу апатията

Share Button

Въпрос на време беше рубриката ни „Читателят“ да посрещне не друг, а самата си създателка Николета Руева. 🙂 Ники завършва специалност „Книгоиздаване“ в Софийския университет, дълги години работи като водещ редактор на издателство „Милениум“, а понастоящем е консултантка в уникалната по рода си градска библиотека „читАлнЯта“ в градинката на Народния театър. В книжните среди е добре позната с перфекционизма си, застъпничеството си за качествените издания и слабостта си към красиво илюстрираните детски книги.

Ники е редакторка на Дженифър Игън на български език и пожела да ни разкаже за творчеството на американската писателка и носителка на „Пулицър“ не единствено през очите на читател, но и на професионалист. 🙂

Ники Руева - Читателят

Снимка: Иван Шишиев

Разкажи ни за Дженифър Игън – с коя нейна книга започна да я опознаваш като авторка, какво впечатление ти направи, беше ли „любов от първо четене“?
Любов стана след трета глава. Всъщност към „Жестокото присъствие на времето” подходих хладно и безразлично, но идеите и връзките между героите бързо ме увлякоха. За първи път четях такава книга!

Какво според теб отличава Игън от други съвременни американски писатели? Първо ми се струва, че Дженифър Игън пише някак по-мъжки. Липсва сантимент в книгите й или ако има, той е по-скоро преминал в горчилка. Всичко е много стъписващо и отрезвяващо. Героите й не са образцови и влюбени, не заблуждават с добри качества, а крадат, лъжат, губят се и пак се намират. Живеят наистина.

Другото, което е специфично за Игън – всичките й персонажи са нейде по правата на вътрешната борба между себе си и света. Едни са в началото, други са до точката на пречупване, трети са я минали… Това се чете ясно в текстовете й. Накрая, разбира се, побеждава времето, но читателят е с усещането, че така е трябвало да стане и е редно.

Как протече редакторската работата по книгите на Игън? Срещна ли някакви специфични трудности със стила й на писане?
Трябваше да редактирам „Жестокото присъствие на времето”, а имах само бегъл спомен, че сме купили правата на този роман и че в него има глава, оформена като презентация на Power Point. Също, че е с „Пулицър“ и мислим как да преведем заглавието на български (в оригинал романът е озаглавен A Visit from the Goon Squad, което в буквален превод на български не би означавало нищо твърде смислено). Още с първите страници обаче ми стана ясно, че работата ще е по-скоро трудна. Вярно, че преводът на Гриша Атанасов е много добър, но Игън е написала всяка от тринайсетте глави в различен стил. Тоест, ако в едната текстът върви гладко, подредено, във висок стил, следващата може да е изпъстрена със сленгове. Внимавах много и доста се постарах, макар сега да виждам някои пропуски. Но то винаги е така. 🙂

Колкото до разказите, мога да споделя, че всеки от тях е редактиран на различно място из града – в Народна библиотека, на последния етаж на СБХ, в Ректората…

Има още

Share Button

Тайната на алхимичното злато

Share Button

Журналистът Ерик Джакомети и писателят Жак Равен са френско литературно дуо, известно с поредицата трилъри за инспектор Марка – Майстор масон във великата ложа на Франция. 

Снимка: Actualité

Снимка: Actualité

В четвъртия роман на Джакомети и Равен „Брат по кръв”  двама масони са убити по време на церемония по посвещаване в Париж. Полицейският инспектор Марка тръгва по следите на извършителя и разследването го отвежда в подземна пещера под Статуята на свободата. Там той открива две колони, на които е описана тайната за създаване на алхимично злато. Четири стари френски фамилии пазят формулата, като всяка от тях притежава само част от нея. Според Марка убиецът е свързан с тях.

В крайна сметка инспекторът разбира, че търсенето му ще го върне в Париж до Айфеловата кула. Той не подозира, че го наблюдава световна тайна организация, чиято основна цел е да следи движението на златото и да го контролира и изкупува, когато е застрашена стойността му.

В дъното на всички тези загадки стои историята на средновековния алхимик Никола Фламел, който през ХІІІ век открива тайната на Книгата на Адам и начина за създаване на злато от всякакъв метал. Тогава Фламел решава, че алхимичното злато може да се ползва само за благородни цели и се заема да го осъществи. Статуята на свободата и Айфеловата кула са издигнати с тази цел.

„Братя по кръв“ е книга на месеца. През януари романът е намален с 40% и струва само 13, 50 лв. 

Share Button