Наскоро един от любимите ни книжни сайтове „Аз чета“ взе интервю от Ема Хупър специално за българските читатели. В него тя разказва за „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“, за бъдещите си проекти, за музиката, писането и връзката между двете изкуства, за паметта и спомените, и, разбира се, за емоцията първият ти роман да направи световната си премиера на език, който не разбираш. 🙂

Отговорите на чаровната канадска писателка можете да прочетете тук.

Казват, че солената вода – море, пот или сълзи – лекува. Затова ли Ета решава, че трябва да стигне до океана?

Океанът в цялата си грандиозна необятност и пустота може да символизира новото начало, но също така и освобождаване от досегашната ти същност – нищо друго освен вода и завинаги вода, от която да създадеш новото си Аз. Това е мисията на Ета – изцеряване от натрупаните през целия й живот болки и преоткриване на себе си в остатъка.

Снимка: Les Escales

Макар в преобладаващата си част да е смразяващ, мрачен и неприветлив, февруари е наричан с много красиви имена. Най-нежният месец, месецът на любовта… Каквото и да мислите за Свети Валентин, това е един от приятните поводи да зарадваме тези, които обичаме, включително и самите себе си, с хубава книга.

В „Милениум“ вярваме, че щастието и най-вече романтиката не се подчиняват на условностите на графика или календара, но пък и не намираме нищо лошо в това да се насладим на възможностите, които те ни предлагат. Неслучайно решихме да подберем няколко двойки прекрасни книги, с които бихме посрещнали един от най-емоционалните празници за годината.

„Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт и „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ от Ема Хупър

Любовта има много измерения и повечето от тях не са по холивудски страстни и изпепеляващи. Истинската й сила се разкрива в проявите на нежност, лоялност и смелост.

Карол Рифка Брънт успя да трогне мнозина с романа си „Кажи на вълците, че съм у дома“. Искрена, тъжна и дълбоко съкровена книга за семейството, за неразрушимите връзки, за прошката, за самотата, за мъката и, разбира се, за любовта – тази, която невинаги ти е позволено да споделиш със света, но въпреки всичко те определя като личност и осмисля съществуването ти.

Талантливата Ема Хупър пък разказва с изключителна топлота една история за голямото приключение, което животът рано или късно ни подтиква да предприемем – не само за да достигнем някаква крайна цел, а за да открием себе си по пътя. Веднъж прочели романа, никога няма да забравите куража на Ета, която се отправя съвсем сама към океана, верността на Ото към любимата му, мечтата на Ръсел… и обичта, която събира техните пътеки в едно.

„Сцената е моят дом“ от Недялко Йорданов и „Песнички, събрани от сцени и екрани“ от Валери Петров 

Тези две книжки са малко съкровище за ценителите на хубавата поезия и на изкуствата. В тях са събрани текстове за спектакли и филми от двама от най-обичаните български поети, които ще ви припомнят блестящи и трогателни мигове.

Недялко Йорданов подарява красиви емоции на мнозина. С неговите думи са се обяснявали в любов редица романтици. През 1963 г. той започва работа в театъра – уж временно, но тя се оказва негова сродна душа. Там създава и най-хубавите си текстове. Стихосбирката му „Сцената е моят дом“ е поетичен дневник точно на тази любов.

Валери Петров обрисува детството на няколко поколения деца и гостува в домовете и сърцата ни чрез книгите и малкия екран. В неговата „Песнички, събрани от сцени и екрани“ намират пристан шепа стоплящи творби, които може и да сте пропуснали. Те не са видели бял свят, преди поетът да си отиде, но заслужават своето място редом до любимите ни негови стихове.

Има още →

Голям книжен купон в полите на Витоша. Там срещаме Десислава Желева преди повече от година и оставаме много доволни от запознанството си с нея. Защото освен всеотдайна читателка, Деси е чудесна компания за кино и театър. Разбира се, по-често я виждаме в книжарница „Ориндж“ на ул. „Граф Игнатиев“, където от три години е управител. Поканихме я да гостува в рубриката ни „Читателят“, защото тя първа заяви симпатиите си към дебютната книга на Ема Хупър „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс„.

През лятото терасата на „Ориндж“ за Деси е място за срещи и разговори

Какво беше първото ти впечатление за „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” като книжар?
Първата ми мисъл беше, че е ужасно красива. Всеки ден през ръцете ми минават десетки, често и стотици книги, но въпреки това рядко се случва някоя от тях да ме привлече така рязко, както „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс”. След физическото привличане дойде и платоническото – с анотацията на корицата. Харесах я толкова, че я прочетох няколко пъти.

С какво романът те спечели така силно?
Причините са няколко. Първата е, че е написан по начин, който обожавам. По начин, по който аз бих искала да пиша, ако бях писател. Всяко изречение въздейства с яснотата и искреността си. Ема Хупър много добре знае къде отиват нейните герои, въпреки че те самите се лутат. Докато четях, съвсем лесно си представях и Ета, и Ото… И най-странното беше, че те наистина ме развълнуваха. И тук идва втората причина да харесам романа толкова – историята. Тя е интересна във всеки смисъл на думата. Накрая остава и цялостното усещане, което книгата ми донесе – усещане за пълно читателско удоволствие – на ниво оформление, превод, сюжет, стил на автора, финал…

Ета, Ото, Ръсел или Джеймс?
Може би Ета, защото е птица. И защото бих искала да бъде толкова обичана, колкото е тя от Ото.

Ако ти тръгнеш на пътешествие, какво ще е то?
Към морето. Към Стария Созопол и съм почти сигурна, че един Ото ще тръгне след мен. И че ще си измислим някакво животно за компания по пътя.

На кого препоръчваш „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс”?
Най-трудно е една книга да бъде препоръчана на непознат. На някого, за чиито литературни вкусове нямаш никаква идея, но в този случай препоръчвам „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” на всеки. Сигурна съм, че всеки би се влюбил в нея така, както аз.

Имаш ли си любим цитат?
Да, имам доста, но определено най-любимо ми остава началото:

Ото,
пишеше върху листа със синьо мастило
Аз заминавам. Отивам да видя океана. Не се тревожи, оставям ти пикапа. Ще вървя пеша. И ще се помъча да не забравя да се върна.
Твоя (завинаги)
Ета

И последно, с коя песен би описала книгата?
Може би с Old Soul Song на Bright Eyes.

Може да прочетете откъс от „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ тук. 

Дизайн на корицата: Ина Бъчварова и Владимир Венчарски

Една нощ, няколко часа преди изгрев слънце, 83-годишната Ета приготвя багажа си и поема пеша към океана, който винаги е искала да види. Дотам трябва да извърви 3232-a километра, пресичайки цялата страна. В чантата си е събрала най-необходимите си неща: четири чифта бельо, един топъл пуловер, малко пари, листове за писма, както и един с адреси и друг с имена, четири чифта чорапи, пощенски марки, бисквити, парче хляб, шест ябълки, десет моркова, шоколад, бутилка вода, карта в найлонов плик, пушката на Ото и патрони и един малък рибешки череп.

Романът на Ема Хупър излиза премиерно в България. Правата й вече са откупени в много страни, но тиражирането на творбата предстои дори за родината на авторката Канада.

Избрали сме откъс за вас от „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс„, която този месец предлагаме с 40% отстъпка.

12.

Ета вървеше ли, вървеше, не спираше; понякога Джеймс избързваше напред, понякога изоставаше, но през повечето време подтичваше край нея. Скали, езера, дървета. Скали, езера, дървета.

Ото будуваше и майстореше ли, майстореше. Бухал, лястовичка, тигър, земна катерица, две миещи мечки, лисица, гъска, катеричка, гърмяща змия, един бизон, който му отне много нощи, рис, кокошка, койот, вълк и цяло ято дребни, нежни скакалци.

Ръсел беше някъде на север, никой не знаеше къде освен той самият.

До неотдавна Уини още беше жива. Беше се обадила на Ото и Ета от Париж за рождения ден на брат си.
– Кога ще си дойдеш у дома? – зададе й редовния си въпрос той.
– Домът ми е тук – отвърна с редовния си отговор тя, в гласа й се долавяше слаб акцент, който в течение на разговора постепенно изчезваше.
– Добре. Просто реших да проверя, за всеки случай.
– Ха!
– Шейсет и пет години, Уини! Минавало ли ти е през ума, че ще изкараш толкова време там, когато замина?
– Да, май да.
– Хм…
– Как е Ета?
– Тя е… държи се. През повечето време е добре.
– Ото?
– Какво?
– Ако ти потрябвам, ще си дойда.
– Знам, благодаря ти, Уини.
– De rien, Joyeux anniversaire, mon vieux.

Скъпа Ета Глория Киник,
Сега разглеждам внимателно всеки патрон и се чудя дали не е минал през ръцете ти.

Не често, но понякога Ото се оказваше с малко свободно време в някое достатъчно голямо градче, за да има барове, музика и жени. Въпреки че вкъщи пиеше само бира и по малко уиски, тук си поръчваше вино, което боядисваше устните и езика му в тъмночервено. За войниците напитките бяха безплатни.

В бара винаги имаше по някоя Жизел. Градовете се сменяха, но Жизел винаги беше една и съща, с къса черна коса. Приближаваше се към Ото, без той да я види.
– А, ето го и моя любимец. Момчето с бялата коса. Готов ли си за един танц, войнико?
– С кого танцуваш, когато мен ме няма, Жизел?
– Ти не си ми единственият любимец – отвръщаше тя, прегръщаше го с едната ръка, а с другата го погалваше по косата.

Има още →