„Спасяването на Франческа“ е вълшебна книга, която напълно обезоръжава сърцата на читателите си. Докато я подготвяхме за появата й на български език, имахме чувството, че обгрижваме дете – толкова ни беше скъпа героинята и нейната създателка Мелина Маркета. От самото начало знаехме, че се нуждаем от преводач, който да улови не само младежкия дух, но и невероятната нежност на романа. Оставяме на Илияна Бенова-Бени сама да сподели с вас какво е чувството да си „посланик“ на Франки 🙂

Снимка: Анна Колева

Отивай да изпиташ издръжливостта на основите си, Уил. Мисля, че е крайно време сама да спася себе си.

В моя живот се случва така, че важните книги винаги ме откриват сами.

Преди малко повече от половин година работех на място, което не харесвах особено, чувствах се потисната и изморена, и си бях дала дума, че няма да поемам преводи. Исках да се отърся от многото ангажименти, да си почина и да помисля върху бъдещето си. И точно тогава ме намери Франки. Тоест „Спасяването на Франческа“, но ние с нея вече сме си на „ти“.

Моята обична редакторка Габриела Кожухарова все се шегува, че ме е урочасала с превода на тази книга, защото през последните няколко месеца ми се случиха доста неприятни събития. Всъщност това е далеч от истината.

„Спасяването на Франческа“ е една от онези прекрасни янг адълт книги, които трябва да бъдат прочетени от хора на всякаква възраст. История, която те учи на разбиране, кара те да се замислиш над себе си и заради която те доядява, че не си я открил, докато си бил тийнейджър.

Неведнъж, докато четох и превеждах, се асоциирах с Франки. Искаше ми се да я дръпна настрана и да й кажа, че съм била там, на нейното място. Че с времето някои от нещата отминават, а други стават по-леки. Но Франки бе достатъчно силна и умна, за да преодолее сама трудностите, и се превърна в мое вдъхновение. Заради нея и приятелите й – до един истински, пълнокръвни, с недостатъци и проблеми, прекалено срамежливи или прекалено откровени, исках да дам всичко от себе си за „Спасяването на Франческа“.

Наскоро приятелка ме попита какво е чувството да преведеш книга.

Ето как стоят нещата.

Има още →

Макар в преобладаващата си част да е смразяващ, мрачен и неприветлив, февруари е наричан с много красиви имена. Най-нежният месец, месецът на любовта… Каквото и да мислите за Свети Валентин, това е един от приятните поводи да зарадваме тези, които обичаме, включително и самите себе си, с хубава книга.

В „Милениум“ вярваме, че щастието и най-вече романтиката не се подчиняват на условностите на графика или календара, но пък и не намираме нищо лошо в това да се насладим на възможностите, които те ни предлагат. Неслучайно решихме да подберем няколко двойки прекрасни книги, с които бихме посрещнали един от най-емоционалните празници за годината.

„Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт и „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ от Ема Хупър

Любовта има много измерения и повечето от тях не са по холивудски страстни и изпепеляващи. Истинската й сила се разкрива в проявите на нежност, лоялност и смелост.

Карол Рифка Брънт успя да трогне мнозина с романа си „Кажи на вълците, че съм у дома“. Искрена, тъжна и дълбоко съкровена книга за семейството, за неразрушимите връзки, за прошката, за самотата, за мъката и, разбира се, за любовта – тази, която невинаги ти е позволено да споделиш със света, но въпреки всичко те определя като личност и осмисля съществуването ти.

Талантливата Ема Хупър пък разказва с изключителна топлота една история за голямото приключение, което животът рано или късно ни подтиква да предприемем – не само за да достигнем някаква крайна цел, а за да открием себе си по пътя. Веднъж прочели романа, никога няма да забравите куража на Ета, която се отправя съвсем сама към океана, верността на Ото към любимата му, мечтата на Ръсел… и обичта, която събира техните пътеки в едно.

„Сцената е моят дом“ от Недялко Йорданов и „Песнички, събрани от сцени и екрани“ от Валери Петров 

Тези две книжки са малко съкровище за ценителите на хубавата поезия и на изкуствата. В тях са събрани текстове за спектакли и филми от двама от най-обичаните български поети, които ще ви припомнят блестящи и трогателни мигове.

Недялко Йорданов подарява красиви емоции на мнозина. С неговите думи са се обяснявали в любов редица романтици. През 1963 г. той започва работа в театъра – уж временно, но тя се оказва негова сродна душа. Там създава и най-хубавите си текстове. Стихосбирката му „Сцената е моят дом“ е поетичен дневник точно на тази любов.

Валери Петров обрисува детството на няколко поколения деца и гостува в домовете и сърцата ни чрез книгите и малкия екран. В неговата „Песнички, събрани от сцени и екрани“ намират пристан шепа стоплящи творби, които може и да сте пропуснали. Те не са видели бял свят, преди поетът да си отиде, но заслужават своето място редом до любимите ни негови стихове.

Има още →