Архив за етикет: Кажи на вълците че съм си у дома

Карол Рифка Брънт за честното писане и значимото в юношеската литература

Неотдавна Карол Рифка Брънт се присъедини към списъка с чуждестранни автори на „Милениум“, които дадоха специални интервюта за българските медии. Трогателният й young adult роман „Кажи на вълците, че съм си у дома“ успя да постигне малко чудо, като впечатли читатели от всички възрасти и с най-разнообразни литературни вкусове. Ключът? Откровеност и безстрашие при засягането на болезнени теми.

В интервюто си за вестник „Култура“ Брънт изтъква колко е важна искреността в писането, за да има то истински значим ефект върху читателя и обществото. В никакъв случай не пропускайте да прочетете целия разговор на авторката с Марин Бодаков тук.

– Може ли литературата да научи на съчувствие към гей-самоличността?

– Вдъхването на състрадание към различните хора, различните начини на мислене и съществуване е най-важното постижение на художествената литература. Проблемът е, че ако писателят се стреми да предизвика съчувствие у читателя или да разреши определен социален проблем, не вярвам резултатът да е сполучлив. Ако това е отправната ти точка, накрая книгата ти се оказва плоска и морализаторска. Мисля, че единствената цел, която авторът може да си постави, е да разкаже грабваща и честна история. Ето това поражда състраданието у читателя.

Снимка: Babelio

Читателят: Петър Панчев за личните каузи и борбата в „Кажи на вълците, че съм си у дома“

Вашият коментар

Запознахме се с Петър Панчев преди няколко месеца и оттогава го засичаме на много от книжните събития в града. На „Алея на книгата“ си тръгна от щанда ни с „Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт, а броени дни по-късно пусна ревю за романа. Понеже много ни хареса, а и понеже Петър се е доказал като приятел на книгата, го поканихме за втори участник в рубриката ни „Читателят“.

Вижте кратък откъс от текста му в блога „Книжен Петър„:

Джун живее, за да обича. Думите ѝ търсят отговори на всяка страница. Детето в нея се бунтува, прозряло, че любовта може да носи и тъга. Съзнанието ѝ се лута в средновековието, покълнало там, където въображението е някакъв вид спасение от разочарованията на живота. Действителността е страшна: умиращ от СПИН вуйчо, чиято последна картина е и „последно сбогом“ от този свят; неговата половинка, поела съдбата си на жертвено агне; сестра, едновременно близка и далечна; родители, изпълнени със страх и подозрения.

Какво ти хареса в дебютния роман на Карол Рифка Брънт?
Вероятно най-много ми допадна искреността на малката Джун, която успява сама да поеме на плещите си трагедията от загубата на любим човек, въпреки крехката си възраст. Допадна ми и принизяването на страха като чувство, което носи обреченост. По-добре е да се опълчиш на обществото, което ти натрапва страховите си неврози ежеминутно, отколкото да изгаряш в самосъжаление, заради собствените си принципи, нали? През цялото време имах чувството, че чета таен дневник, чиято единствена цел е да стигне до сърцето ми.

Кой е любимият ти герой и защо?
Не мога да не отдам дължимото на Джун, но тук събитията се сътворяват от
хомосексуалната двойка Фин и Тоби. Двамата са не само поредните жертви на СПИН, но и символи на едно общество, което още не се е измъкнало от ембрионалния си стадий.

На кого би препоръчал „Кажи на вълците, че съм си у дома”?
На всеки, който търси истинските емоции на живота, а също и на онези, които умеят да разграничават литературата за размисъл от тази за забавление. Освен това, тази книга може да повлияе благотворно на тийнейджърите, на които тепърва им предстои да се борят за каузите на живота си.

Имаш ли си любим цитат?

„Тоби нямаше погребение. Той не искаше да бъде погребан. Веднъж ми беше казал, шегувайки се: “Не съм от хората, дето държат да хранят червеите”. А аз му отговорих, че според мен не е и от хората, дето държат да ходят на небето на гости”.

A асоциираш ли тази книга с друга?
От последните, които съм чел, бих споменал “Наръчник на оптимиста” – внушението е едно и също: любов, загуба, неразбиране…

Ако сме пропуснали да те питаме нещо…
За да бъде докоснат човек от тази книга, в него трябва да говори съвестта. Лесно можем да пренебрегнем чуждото нещастие, но никога не трябва да го правим, защото сами сме се поставили на върха на еволюционната пирамида. Можем да отстояваме тази своя позиция, като във всеки един момент сме готови да проявим разбиране към страданието на другите.

Може да прочетете 13 любими цитата от „Кажи на вълците, че съм си у дома“ тук.

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!

13 любими цитата от „Кажи на вълците, че съм си у дома“

1 отговор

Дизайн на корицата: Ина Бъчварова и Владимир Венчарски

Избрахме 13 любими цитата от романа „Кажи на вълците, че съм си у дома”, в който Карол Рифка Брънт разказва за 14-годишната Джун.

Джун обича да скита в гората и да си представя, че е на лов и наоколо няма жива душа. Не умее да се сприятелява и затова смъртта на вуйчо й Фин е изключително трудна за нея. Тъкмо загубата на най-близкия й човек обаче разкрива пред нея цял един свят.

Не забравяйте, че през септември „Кажи на вълците, че съм си у дома“ е книга на месеца и е намалена с 40%! 🙂

1. Седях най-отзад в минивана, Грета беше на седалката пред мен. Бях се настанила така, че да мога да я гледам, без тя да ме види. Това е хубаво занимание, само дето човек трябва да е винаги нащрек. Околните не бива да забележат, че ги наблюдаваш. Ако те хванат, се държат с теб, все едно си най-големият престъпник на света. И може би имат основания. Може би наистина трябва да се обяви за престъпление да се опитваш да зърнеш това, което хората предпочитат да скрият.

2. – Грета, нали знаеш, че не му остава много… На Фин.
Исках да съм сигурна, че и тя го разбира. Мама беше казала, че е като касета, която не можеш да върнеш и да пуснеш отначало. Само че докато слушаш музиката, не помниш, че няма как да пренавиеш лентата обратно. Забравяш, отдаваш се на музиката и на слушането, и тогава изведнъж касетата внезапно свършва.

3. Намерихме баба във фоайето, разговаряше с някакъв мъж, когото не познавах. Изобщо не приличаше на мама, но това беше напълно нормално за тази страна на фамилията ни. Все едно Фин и мама бяха решили, че каквото и да става, няма да бъдат като родителите си. Дядо беше военен, а Фин беше станал художник. Баба беше прекарала целия си живот в готвене, гладене и ходене на фризьор, за да е издокарана за дядо, а мама беше готова да плаща скъпо и прескъпо, за да не глади и да готви, и се подстригваше съвсем късо, за да не се налага да обръща внимание на косата си. Ако тази тенденция се запази при мен и при Грета, двете за нищо на света няма да искаме да стоим затворени по цял ден в офис, което засега напълно важи за мен. Ако трябва да решавам, ще работя на експозиция за Ренесанса като соколар. Няма да се тревожа за израстване в кариерата и за повишения, тъй като при соколарите няма такива работи. Или си соколар, или не си. Птиците или се връщат при теб, или отлитат завинаги.

4. Аз не обичам да подслушвам, защото опитът ми показва, че и без това не би желал да знаеш нещата, които родителите ти крият от теб. Не е приятно да научиш, че баба ти и дядо ти се развеждат, защото дядо ти е избухнал и е зашлевил баба ти след петдесет и две години мирен съпружески живот. Не е приятно да разбереш предварително какво ще получиш за Коледа или за рождения си ден, а после да се преструваш на изненадан, макар да не можеш да лъжеш. Не е приятно да чуеш, че класната ти е казала на майка ти, че си с посредствени способности по математика и английски и би следвало да се примириш с това.

5. Отмяната на купона ме зарадва, естествено. Проблемът не беше просто в срамежливостта и необщителността ми. Имаше и друго. Не изпитвах никакъв интерес към наливането с бира и водка, пушенето на цигари и другите неща, за които Грета смяташе, че и представа си нямам. А аз просто не желаех да си ги представям. Всеки може да си ги представи. Аз предпочитах да си представям гънките на времето, пълни с вълци гори и зловещи мочурища в полунощ. Да си мечтая за хора, които не трябва да правят секс, за да са сигурни, че се обичат. Които те целуват само по бузата.

6. Цяла глутница гладни вълци, тичащи по заледения сняг в гората. Сънувах, че и аз съм там. И че разбирам езика им.
– За теб е сърцето – прошепна един от тях. – Аз ще взема очите.
И в съня си дори не побягнах. Стоях и не помръдвах, чаках вълците да ме разкъсат.

7. Ами ако никога повече не се появеше друг, който да ме познава така? Ами ако ми беше писано цял живот да получавам посредствени подаръци – комплекти тоалетни принадлежности, кутии с шоколадови бонбони и чорапи за спане – и никога да не попадна на друг, който да ме познава като Фин?

8. – Това е тайната. Ако си такъв, какъвто си искал, ако си се обграждал само с хубави хора, то няма да ти пука, ако утре умреш.
– В това няма никаква логика. Ако си толкова щастлив, ще държиш да останеш жив. Ще искаш да живееш вечно, за да продължиш да си щастлив.
– Не, не. Само най-нещастните се вкопчват в живота, защото смятат, че все още не са постигнали всичко. Мислят си, че времето им тук не е достатъчно. Струва им се, че са били измамени по някакъв начин.

Има още →