Архив за етикет: Милениум

Читателят: Десислава Велинова за любовта и вината в „Далеч от светлината“

Share Button

Какво се случва, когато един брутално откровен читател срещне болезнено искрена история като „Далеч от светлината“? Поканихме Деси Велинова да ни сподели впечатленията си от този книжен „сблъсък“. 🙂 Тя е безкомпромисна в литературния си вкус и не прощава на авторите, които не харесва, но пък е най-вярната и смела защитничка на онези, които са я впечатлили. Вижте дебютния роман на М. О. Уолш през нейните очи в рубриката ни „Читателят“.

Деси Велинова - "Далеч от светлината"

Какво те привлече към творбата на М. О. Уолш?
Преди доста време видях книгата в Goodreads, където някой си я беше отбелязал за четене. Мен ме привлякоха семплата бяла корица и любопитното заглавие. Оттогава доста книги изчетох, но не забравих за „Далеч от светлината“. После видях българското издание в книжарницата и знаех, че трябва да го притежавам.

Безименният разказвач в „Далеч от светлината“ е доста противоречив образ. По какъв начин те провокира историята му?
Все си мисля, че това не е неговата история, а историята на Линди, видяна през неговите очи. Пък и той е противоречив, защото е истински и не крие нито лошото, нито хубавото у себе си. И точно затова ми хареса толкова – обичам разказвачи, които са готови да оголят същността си до кокал в името на това, да разкажат историята такава, каквато е. По-автентични усещам героите, когато не романтизират нито себе си, нито останалите.

Любов или фикс-идея тласка героя да разреши загадката с изнасилването на Линди?
Смятам, че причината се крие повече в нуждата му да разбере истината, отколкото в несподелена любов или странно обсебване. За да може да продължи с живота си и да си позволи да бъде щастлив, без да се чувства виновен за това. Може и да не съм права, разбира се, но съм склонна да си мисля, че мотивите му са най-вече егоистични. Самият той на няколко места признава, че не е най-примерният човек на света.

Кого заподозря ти? Защо?
С риск да прозвуча ужасяващо отегчително нямах никакви подозрения. Не защото романът не е увлекателен или няма съспенс, който да те кара да отгръщаш страниците с вълнение. Въпреки че не е най-напрегнатото четиво, със сигурност ми беше любопитно кой е извършителят. Нарочно се въздържах от всякакви предположения, защото усещането ми беше, че не това е най-важното в историята, че разказвачът не иска да наблегне на загадката. А и на мен самата като читател винаги ми е било най-интересно не защо, а как – в случая как се стича животът на засегнатите след инцидента. И в това отношение Уолш успя да ме спечели.

Има още

Share Button

Бевърли Клиъри навърши 100! Любимата детска писателка на Америка в 20 цитата

Share Button

Американската писателка Бевърли Клиъри, написала някои от най-обичаните книги за деца, днес празнува много специален юбилей – тя навършва… един век! По повод стогодишнината си мис Клиъри се шегува: „Стана случайно! Не го направих нарочно“.

Създателката на култовата героиня Рамона Куимби е автор на над тридесет романа за деца и юноши, преведени на повече от петнадесет езика. Носител е на множество призове, сред които и наградата на Американската библиотечна организация за цялостен принос към детската литература. На 12 април, в нейна чест, се отбелязва славният D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – „Остави всичко друго и чети”).

opb.org

opb.org

Всички тези специални поводи ни вдъхновиха да съберем някои любими цитати на Бевърли Клиъри, свързани с обичта към децата и четенето. 🙂

1. Исках да стана балерина, когато порасна. Промених си решението.

2. Първи клас ми се отрази тежко. Макар и да бях сравнително самотно дете, отраснало във ферма, се чувствах свободна и дива. Да мълча в клас, заедно с още 40 деца, колкото бяхме по онова време, се оказа огромен шок.

3. Като първокласничка се страхувах от учителките и се справях ужасно в часовете по четене – трудност, която преодолях, благодарение на любящото търпение на преподавателката ми във втори клас. Въпреки че можех да чета, отказвах да го правя. 

4. Майка ми винаги държеше книги от библиотеката вкъщи и през един дъждовен неделен следобед – по времето, когато още нямаше телевизия, а вкъщи нямахме дори радио – взех една от тях, погледнах картинките и открих, че чета и се наслаждавам на това, което чета. Оттогава съм читателка.

5. Когато приключвахме занятието, учителят казваше: „Не четете по-нататък“. Понякога обаче аз продължавах да чета, като криех книгата зад учебника по география. Много неща можеш да скриеш зад един учебник по география.

6. Най-добрите ми учителки изпитваха любопитство към предмета, който преподаваха, и искрено обичаха децата. Някои от преподавателките просто си вършеха работата, но други бяха специални. Наистина се грижеха за учениците си и всеки ден се обличаха в красиви рокли.

7. Децата трябва да разберат, че четенето е удоволствие, а не просто нещо, което учителите те карат да правиш в училище. 

8. Като малка не харесвах книги, в които децата се учеха да бъдат „по-добри“ деца.

9. Пиша книги, за да забавлявам читателите. Не се опитвам да поучавам! Ако заподозра, че авторът цели да ми покаже как да бъда добро и възпитано момиче, захвърлям книгата.

10. Ако не намираш по лавиците книгата, която ти се чете, напиши я.

Има още

Share Button

Карол Рифка Брънт за честното писане и значимото в юношеската литература

Share Button

Неотдавна Карол Рифка Брънт се присъедини към списъка с чуждестранни автори на „Милениум“, които дадоха специални интервюта за българските медии. Трогателният й young adult роман „Кажи на вълците, че съм си у дома“ успя да постигне малко чудо, като впечатли читатели от всички възрасти и с най-разнообразни литературни вкусове. Ключът? Откровеност и безстрашие при засягането на болезнени теми.

В интервюто си за вестник „Култура“ Брънт изтъква колко е важна искреността в писането, за да има то истински значим ефект върху читателя и обществото. В никакъв случай не пропускайте да прочетете целия разговор на авторката с Марин Бодаков тук.

– Може ли литературата да научи на съчувствие към гей-самоличността?

– Вдъхването на състрадание към различните хора, различните начини на мислене и съществуване е най-важното постижение на художествената литература. Проблемът е, че ако писателят се стреми да предизвика съчувствие у читателя или да разреши определен социален проблем, не вярвам резултатът да е сполучлив. Ако това е отправната ти точка, накрая книгата ти се оказва плоска и морализаторска. Мисля, че единствената цел, която авторът може да си постави, е да разкаже грабваща и честна история. Ето това поражда състраданието у читателя.

Карол Рифка Брънт - Кажи на вълците, че съм си у дома

Снимка: Babelio

Share Button

От кухнята на „Юда“. Художничката Капка Кънева за първата си среща с Амос Оз

Share Button

Издаването на романа „Юда“ от Амос Оз стана повод за първи път да работим с прекрасната художничка Капка Кънева. Елегантните й хартиени пластики са нейна запазена марка и придават на книгите, които е „обличала“, безспорен индивидуален почерк. Комбинацията между творческата визия на Капка и литературния гений на Амос Оз се оказа повече от сполучлива. Вместо обаче ние да ви говорим за създаването на корицата, по-добре да оставим самата Капка да разкаже за срещата си с израелския писател. 🙂

Капка Кънева

Снимка: Надя Кънева

Поради естеството на професията, която съм си избрала, чета книгите основно по два начина – “по работа” и “за удоволствие”. Макар двете преживявания по същество да не се отхвърлят едно друго, все пак би могло да се каже, че ако по време на втория тип четене се чувствам освободена от каквато и да било отговорност, то първият наподобява повече детективско преследване, чиято крайна цел е необходимостта да открия в авторовия текст или между редовете му визията на корицата на съответното литературно произведение.

Юда - Амос ОзЗа пръв път се срещнах с творчеството на Амос Оз на страниците на романа “Юда”Четох го с мисълта, че задачата ми е да направя корицата на изданието на “Милениум”. Още от първите редове обаче ми стана ясно, че това е автор, когото не бих могла да прочета “просто по работа”, както и че не би ми било достатъчно да визуализирам неговия Юда с изображение на определен момент, случка, герой или послание от романа. Корицата на една такава книга може да бъде единствено визуален знак – образ обобщение, образ айсберг – образ, който борави с метафори и паралелни значения, вместо да илюстрира предано и недвусмислено конкретен пасаж от текста или дори водещо авторово послание.

Вероятно затова вътре в себе си бях готова с визията на корицата още преди да прочета и половината от книгата, но продължих, позволявайки си, подобно на избягал от час ученик, едно радостно прегрешение – да довърша файла “за удоволствие”. Е, може би не само за удоволствие. Независимо че писането на Амос Оз ми се услади и “Юда” се нареди след книгите, “откраднати” от моите задължения, близки и семейство, в малките часове или пък в следобедните петдесетминутки, когато четиригодишната ми дъщеря спи, с дочитането му аз все пак преследвах някаква, макар и вече невизуална, цел.

Има още

Share Button

Ема Хупър: Огромна част от представата ни за самите нас се състои от спомени

Share Button

Наскоро един от любимите ни книжни сайтове „Аз чета“ взе интервю от Ема Хупър специално за българските читатели. В него тя разказва за „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“, за бъдещите си проекти, за музиката, писането и връзката между двете изкуства, за паметта и спомените, и, разбира се, за емоцията първият ти роман да направи световната си премиера на език, който не разбираш. 🙂

Отговорите на чаровната канадска писателка можете да прочетете тук.

Казват, че солената вода – море, пот или сълзи – лекува. Затова ли Ета решава, че трябва да стигне до океана?

Океанът в цялата си грандиозна необятност и пустота може да символизира новото начало, но също така и освобождаване от досегашната ти същност – нищо друго освен вода и завинаги вода, от която да създадеш новото си Аз. Това е мисията на Ета – изцеряване от натрупаните през целия й живот болки и преоткриване на себе си в остатъка.

Ема Хупър - Ета, Ото, Ръсел и Джеймс

Снимка: Les Escales

Share Button