Журналистът Ерик Джакомети и писателят Жак Равен са френско литературно дуо, известно с поредицата трилъри за инспектор Марка – Майстор масон във великата ложа на Франция. 

Снимка: Actualité

В четвъртия роман на Джакомети и Равен „Брат по кръв”  двама масони са убити по време на церемония по посвещаване в Париж. Полицейският инспектор Марка тръгва по следите на извършителя и разследването го отвежда в подземна пещера под Статуята на свободата. Там той открива две колони, на които е описана тайната за създаване на алхимично злато. Четири стари френски фамилии пазят формулата, като всяка от тях притежава само част от нея. Според Марка убиецът е свързан с тях.

В крайна сметка инспекторът разбира, че търсенето му ще го върне в Париж до Айфеловата кула. Той не подозира, че го наблюдава световна тайна организация, чиято основна цел е да следи движението на златото и да го контролира и изкупува, когато е застрашена стойността му.

В дъното на всички тези загадки стои историята на средновековния алхимик Никола Фламел, който през ХІІІ век открива тайната на Книгата на Адам и начина за създаване на злато от всякакъв метал. Тогава Фламел решава, че алхимичното злато може да се ползва само за благородни цели и се заема да го осъществи. Статуята на свободата и Айфеловата кула са издигнати с тази цел.

„Братя по кръв“ е книга на месеца. През януари романът е намален с 40% и струва само 13, 50 лв. 

Първите мразовити дни на 2016 година ни поднесоха изключително приятна изненада – получихме въодушевен читателски отзив за детективския роман на А. А. Милн „Тайната на „Ред Хауз“. Благодарим на Евгения Талева, че ни изпрати рецензията си! 🙂

Като заклет почитател на криминални романи проявих разбираем интерес към „Тайната на „Ред Хауз“ – неиздавана досега детективска книга от Алън А. Милн, автора на „Мечо Пух”.

Романът ме грабна, поглъщах страница след страница, докато невероятният сюжет се разплиташе пред очите ми, а несвързани наглед детайли намираха своето място в пъзела на убийството. Не се възхищавам лесно на подобни загадки, изчела съм твърде много и в един момент ми се сливат, но „Тайната на Ред Хауз“ истински ме заплени.

Какви ли не мисли и теории ми минаха през ума, но всички те бяха разбити на пух и прах от брилянтния детектив-аматьор Антъни Гилингам. Впрочем, неговата гениалност не е натрапчива и не дразни, както понякога прави дедукцията на Шерлок Холмс, а напротив – Милн с много усет и финес подтиква читателя да разсъждава трезво и логично. Книгата, подобно на „Алиби“ и „Убийство в Ориент Експрес“, докрай поддържа напрежението и не разкрива кой е извършителят, а развръзката смая дори мен, закоравелия крими читател.

Искрено препоръчвам тази книга на всеки любител на детективски истории. Дългите зимни нощи предполагат да се сврете под одеялото с хубава книга. Оставете критиката и предразсъдъците настрана и се насладете на един майсторски написан криминален роман, който ще ви остави без дъх.

Преди броени дни на книжния пазар се появи „Ханибал срещу Рим“, осмата книга от поредицата „История на войните“. По този повод решихме, че е крайно време да ви представим личностите зад този издателски проект. Тримата млади историци Александър Стоянов, Георги Марков и Юлиян Недев опровергаха схващането, че историята е суха наука, и доказаха, че реалните събития могат да бъдат в пъти по-вълнуващи от всеки роман. 🙂 Основателите на клуб „Военна история“ упорито запълват празнините за онези, които не знаят откъде да се информират за най-великите сблъсъци, познати на човечеството. Поканихме Георги като представител на екипа да ни разкаже какво ново се готви в кухнята на „История на войните“.

Георги Марков се любува на „Гръко-персийските войни“

Какво можеш да ни разкажеш за авторите на поредицата „История на войните“?
Казвам се Георги Марков и съм на 28 години. Заедно с Александър Стоянов  и Юлиян Недев завършихме история в Софийски университет през 2010 година. Винаги ми е било трудно да определям историята като професия – тя е по-скоро призвание, интелектуално предизвикателство, дори начин на живот.

За кои исторически периоди предпочитате да пишете?
Специализирах антична история, като научните ми интереси определено бяха свързани с епохата на Елинизма, походът на Александър срещу Персия и последвалите войни на Диадохите (най-общо казано, епохата обхваща периода от средата на IV до края на III в. пр. Хр.).
Александър Стоянов специализира история на Новото време и по-конкретно XVII-XVIII век. Магистратурата и последвалата докторантура в Лайден (Холандия) са концентрирани в този времеви период и в частност неговата военна история. По специфични теми като Тридесетгодишната война или войните на Луи XIV той е един от най-добре подготвените млади историци в България.
Юлиян Недев пък специализира съвременна световна история, като фокусът на неговия интерес определено е Втората световна война – както причините за избухването й, така и нейният ход, измерения, технологични особености на участващите армии и последици. Паралелно с това не познавам много хора в България, които да знаят повече от него за властването на Фридрих II Велики и възхода на Прусия през втората половина на XVIII век.

Какво ви подтикна да сформирате клуб „Военна история“?
Идеята за клуб „Военна История“ се роди много рано, още през 2008-2009 г., когато бяхме студенти в трети курс. Тогава често се питахме защо военната история не е по-добре застъпена в лекционния и семинарен курс на Историческия факултет и какво може да се направи по въпроса.
Клубът се превърна в реалност след завръщането на Александър от Лайден през есента на 2011 година. Тогава бяха проведени и няколко свръхуспешни лекции на военна тематика, които дадоха да се разбере, че интерес към идеята със сигурност ще има. През януари 2012 г. се появи и фейсбук странницата на клуба, последвана и от списание „Военна история“, което бързо пожъна голям успех сред публиката. Самият факт, че три години и половина след създаването на страницата тя продължава да увеличава своята аудитория и вече има над 12 000 последователи, е достатъчно доказателство за успеха на идеята.

Юлиян Недев позира с „Наполеон – възход и погром“

Как се зароди проектът „История на войните”?
Идеята за поредицата „История на войните“ дойде от издателство „Милениум“. Впечатлени от успеха на фейсбук страницата, колегите от издателството се свързаха с Александър Стоянов и му представиха план за определен брой книги, които да разказват за най-важните и мащабни конфликти в хода на човешката история.
Разбира се, задачата е непосилна за един човек и затова Александър заложи на Юлиян Недев и мен, за да можем да се съобразим със сроковете на издателството.

Защо избрахте да стартирате поредицата с Александър Велики?
Искахме първите книги да са едновременно знакови и да представят теми, които все пак са донякъде познати на широката публика. По тази причина с Юлиян се насочихме към двама от най-известните и успешни пълководци на всички времена – Александър Велики и Наполеон. Чисто логистично аз успях да се справя с текста по-бързо и това е единствената причина книгата „Походът на Александър„ да постави началото на поредицата.

Как протича писането на научно-популярен труд? Откъде събираш материали?
На първо място – определяне на литературата, която ще се ползва. Тъй като античната история е малко по-специфична, в моя случай това включва две категории – извори и академични изследвания, като аз поставям сериозно ударение на първите. Разбира се десетгодишният ни опит като историци много помага за скоростното насочване към възможно най-качествената литература.
Оттам насетне идва моментът на планиране на текста, структурирането му глава по глава и конспектирането на съдържанието на отделните части. Предпочитам да чета и пиша едновременно – не си правя бележки за цялостната тема и след това да почна да пиша, а процедирам глава по глава. Така впечатленията ми от изворите и академичните трудове са много по-пресни и има възможност за свежи идеи в процеса на самото писане.

На български или чуждестранни източници разчиташ повече?
Определено залагам на чуждестранни заглавия. Не искам да обиждам българската академична историческа общност, но с много малко блестящи изключения, тя просто не издава литература. Има цели тематични кръгове, за които няма абсолютно никаква информация на български. По тази причина онлайн библиотеките със свободен достъп и академичните проекти от рода на Gutenberg и Perseus Digital са просто безценни за нас.

Би ли написал исторически роман?
Исторически роман? Едва ли. Романът е прекалено изискваща форма, твърде ангажираща. Повест или новела – това звучи по-реалистично. Всъщност пиша къси разкази, но в съвсем друг жанр, макар до известна степен фентъзито да е обусловено от познания по средновековна история.

Има още →

Когато зимата наближи и нощите станат по-дълги от дните, има един прекрасен начин да оползотворите допълнителните часове тъмнина – с книга в леглото. Независимо дали е причинител на безсъние, или просто приятна компания, по това време на годината добре разказаната история е любимият ни среднощен събеседник. Ако още не сте намерили вашия, запознайте се с тези три романа, които няма да ви позволят да затворите очи.

„Танцуващият замък“ от Робин Джарвис

Мрачната фентъзи трилогия на Робин Джарвис е най-очевидният кандидат в списъка. Извинете ни, че сме толкова предвидими, но стане ли дума за книги, които ни държат будни през нощта, би било кощунство да я пропуснем.

„Танцуващият замък“ е романът, който ще започнете с идеята да почетете една-две глави, преди да заспите, но вероятно ще приключите в ранните часове на утрото. Британският автор на фантастика за тийнейджъри Робин Джарвис решава да напише злокобната история, след като сънува чудовищна книга, промиваща мозъците на читателите си. За разлика от сатаниста Остърли Фелоуз, Джарвис няма да ви превърне в обсебени от измислено кралство герои. Зловещата атмосфера на поредицата му обаче със сигурност ще ви струва няколко безсънни нощи.

„Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“ от Натали Йънг

Ако Робин Джарвис се вдъхновява от сънищата си, то Натали Йънг черпи идеи от развода си. И то какви…

Джейкъб беше мъртъв от три дни. Лежеше във фризера, разфасован на шестнайсет парчета. Лизи имаше намерение да започне с готвенето този следобед.

Лизи Прейн приключва нещастния си брак с точен замах на лопатата и малко допълнителна работа със сатъра. Вместо да се довери на по-конвенционалните методи, Лизи решава да се отърве от тялото на съпруга си… като го изяде.

Както може би сте се досетили, „Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“ ще ви вкара във фурната на семейни отношения, достигнали критичната си точка. Най-ексцентричното предложение в списъка ни е предназначено за смели читатели със здрави стомаси. Историята за канибалския период на вдовицата Прейн е противоречива, наситена с психологизъм и черен хумор. Може би ще ви е по-лесно да я преглътнете след полунощ.

„Стая“ от Ема Донахю

„Стая“ отдавна си е спечелила славата на роман, който се чете на един дъх, така че трябва да внимавате кога я подхващате. Освен че е нашата книга на месеца и само през октомври можете да я поръчате от сайта ни с 40% отстъпка, „Стая“ съвсем наскоро се сдоби и с филм, чиято премиера беше на 16 октомври. Какъв по-добър повод да си спестите няколко часа сън, разгръщайки книгата за първи (или пореден) път?

Джак и Ма не напускат четирите стени на Стая. С външния свят ги свързват само телевизорът и Стария Ник, който ги навестява всяка седмица. Шокът за читателите настъпва, щом осъзнаят, че невинният разказ на петгодишния Джак прикрива суровата истина за едно пленничество.

Ирландската писателка Ема Донахю пише романа си, провокирана от случая на австриеца Йозеф Фрицъл, който държи дъщеря си затворена в подземие и издевателства над нея в продължение на 24 години. Затрогващата история носи на авторката си номинация за „Букър“.

Вижте какво ни разказа за „Стая“ и книжният блогър Аделина „Змей“ Генова, която ни гостува в рубриката „Читателят“.