Архив за етикет: Свен Бьотхер

Да преведеш надежда

Share Button

Споделяме с вас специалния предговор към българското издание на „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ , написан от изтъкнатата преводачка от немски Екатерина Войнова (чието дело е разкошният превод на „Юда“ от Амос Оз). В него Екатерина разказва защо търсенето на най-качествената и стойностна книга за коварната болест и последвалата работа по историята на Свен Бьотхер са се превърнали в лична мисия.

Екатерина Войнова - Диагноза

Екатерина Войнова (корица: Венета Атанасова)

„А беше болен… И вървя в горчивите алеи на страха си…“

Георги Рупчев

Към такива книги човек не посяга просто така, когато има време и нещо му се чете. До тях обикновено се стига с отчаяно търсене, тогава, когато имаш нужда от помощ, утеха, надежда.

Множествена склероза.

Диагнозата звучи като присъда. Произнесъл я е неврологът. Осъденият сте вие или ваш близък.

Детайлите: нелечима, продължава с години, става все по-зле, към края на пътя – инвалидна количка, после и тя не помага, превръщаш се в заключеник в стаята си, до края.

За първи път чух, че има такава болест, в началото на осемдесетте години. Бях ученичка още, в последния клас на гимназията, и се запознах с един от големите ни поети – Георги Рупчев. И с неговата болест.

При Жоро нещата протекоха според прогнозите на лекарите. Това, че поезията му остана, утешава, но не запълва опразнената стая.

Преди година пак:

Множествена склероза.

Каза ми го по телефона майката на кръщелницата ми. Ивана беше на седемнадесет тогава. А аз живеех в Кьолн, в града с катедралата, в която Жоро беше влизал с инвалидната количка в почивките между кортизоновите вливания, които му обещаваха тогава, за да забавят развитието на болестта. Не знам дали са го забавили. Знам само, че не го спряха. И че физическите болки постепенно ставаха толкова нетърпими, че му купувах тайно от жена му хапове, за да ги укроти. А тези хапове увреждаха сърцето.

Не исках пак да започна да купувам тайно обезболяващи. И да гледам как Ивана все по-несигурно ще се движи, все по-слабо ще вижда, как пространството, което обитава, ще се свива постепенно, докато се ограничи с леглото в стаята й…

Няма да стане, няма да я дам! Не искам да загуби усмивката си, а стаята й да остане празна!

Казах си го, казваме го всички в подобни ситуации…

Затърсих изход. А изходите ми обикновено се крият в думите. Аз съм филолог. Прерових и изчетох тонове книги, поне такова беше усещането ми за тежестта им. Сред тях имаше всичко – от откровено автотерапевтични изповеди, през „справочници“, пълни с „ценни и гарантирано действащи съвети“, до готварски книги за хора с множествена склероза. Със сигурност във всяка от тях има и по нещо полезно, но аз търсех Книгата, която да ми даде надеждата и упованието, от които имах нужда. Не знам как и защо, но се надявах, че такава книга има. Не можеше да няма.

И я открих.

Има още

Share Button