Архив за етикет: Тайната на „Ред Хауз“

„Зодиакалните убийства“ – дръзко предизвикателство към любителите на кримки

Share Button

Нашата вярна читателка и ценителка на заплетените криминални мистерии Евгения Талева ни изненада приятно с рецензията си за модерната класика на японския детективски жанр „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи. Благодарим за отзива! 🙂

"Зодиакалните убийства" - Шимада Соджи

Корица: Живко Петров

В днешната суша на пазара за детективски романи, ние, бедните почитатели на Рекс Стаут и Реймънд Чъндлър, тънем в безнадеждна скука. Затова и толкова се зарадвах, като видях грабващата погледа корица на „Зодиакалните убийства“ – едно съвсем ново криминале на малко известния у нас Шимада Соджи.

И все пак, въпреки първоначалното ми въодушевление, трябва да призная, че подходих с известно предубеждение към книгата.  Криминален роман със заглавие, свързано с астрологията, и автор, очевидно далеч от западния чар на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, някак не ми вдъхваше особено доверие. Но така отчаяно жадувах за добре измислена загадка, за нов, различен поглед върху мотива за всезнаещия и всеможещ детектив, че с въздишка разтворих романа и… не го пуснах до самия му край.

Изключително заплетен и освежаващо различен, „Зодиакалните убийства“ ме потопи в света на една завладяваща японска мистерия, разрешението на която дори аз, уж отраканият читател на детективски истории, не можах да разкрия. С много усет и тънка нотка добре премерен хумор Шимада води читателите си по стъпките на гениален убиец и ги предизвиква да разкрият тайната му, държейки ги в постоянно напрежение.

През цялото време си убеден, че престъплението е абсолютно невъзможно, че цялата работа е твърде объркваща и няма как да има логично обяснение, докато изведнъж не идва дългоочакваната развръзка. Случилото се добива смисъл и ти невярващо се чудиш как е възможно да си го пропуснал. Затова и искрено препоръчвам романа на всички любители на мистерии.

Невижданата досега загадка, изключително симпатичните главни герои и невероятната атмосфера правят „Зодиакалните убийства“ един увлекателен криминален роман, който наистина си струва да прочетете.

Ако харесвате историите за убийства в заключена стая, не пропускайте и другите класики в жанра – „Тайната на „Ред Хауз“ от А. А. Милн, „Тайната на жълтата стая“ от Гастон Льору и „Загадката на Мари Роже“ от Едгар Алън По. 

Share Button

Четиресетгодишната загадка, възродила японското криминале

Share Button
Зодиакалните убийства - Шимада Соджи

Шимада Соджи се впечатли от българската корица на „Зодиакалните убийства“ (художник: Живко Петров)

През 1981 г. един роман предизвиква революция в японския криминален жанр, дотогава подчинен на бруталния натурализъм и острата социална критика. „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи се разграничава от модата на психологическия трилър и се съсредоточва върху заплитането на мистерията, събирането на улики и дедукцията. Нещо повече, авторът отказва да заблуждава читателя с цел да го шокира на финала – вместо това го насърчава да се включи в разследването на случая и даже го окуражава сам да разреши загадката преди края на книгата.

Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не e било извършвано никъде другаде по света.

То се развива през единайсета година* от периода Шова** в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).

И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца – до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие.

„Зодиакалните убийства“ става причина за зараждането на литературното течение шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „ортодоксално“ или „автентично) и вдъхновява цяло поколение млади японски писатели, водени от примера на Шимада Соджи. Така наречената „нова класика“ прави реверанс към стила на големи имена като сър Артър Конън Дойл и Едгар Алън По, чиито творби са знакови за Златния век на детективската литература във Великобритания. Шимада често е сравняван с изброените майстори в жанра заради сложните си, многопластови сюжети и елегантните им развръзки.

Има още

Share Button

„Тайната на „Ред Хауз” – майсторска кримка за дългите зимни вечери

Share Button

Първите мразовити дни на 2016 година ни поднесоха изключително приятна изненада – получихме въодушевен читателски отзив за детективския роман на А. А. Милн „Тайната на „Ред Хауз“. Благодарим на Евгения Талева, че ни изпрати рецензията си! 🙂

Тайната на "Ред Хауз" - А. А. Милн

Като заклет почитател на криминални романи проявих разбираем интерес към „Тайната на „Ред Хауз“ – неиздавана досега детективска книга от Алън А. Милн, автора на „Мечо Пух”.

Романът ме грабна, поглъщах страница след страница, докато невероятният сюжет се разплиташе пред очите ми, а несвързани наглед детайли намираха своето място в пъзела на убийството. Не се възхищавам лесно на подобни загадки, изчела съм твърде много и в един момент ми се сливат, но „Тайната на Ред Хауз“ истински ме заплени.

Какви ли не мисли и теории ми минаха през ума, но всички те бяха разбити на пух и прах от брилянтния детектив-аматьор Антъни Гилингам. Впрочем, неговата гениалност не е натрапчива и не дразни, както понякога прави дедукцията на Шерлок Холмс, а напротив – Милн с много усет и финес подтиква читателя да разсъждава трезво и логично. Книгата, подобно на „Алиби“ и „Убийство в Ориент Експрес“, докрай поддържа напрежението и не разкрива кой е извършителят, а развръзката смая дори мен, закоравелия крими читател.

Искрено препоръчвам тази книга на всеки любител на детективски истории. Дългите зимни нощи предполагат да се сврете под одеялото с хубава книга. Оставете критиката и предразсъдъците настрана и се насладете на един майсторски написан криминален роман, който ще ви остави без дъх.

Share Button

В заключената стая на червената къща…

Share Button

Някои писатели не само мечтаят за литературните небосклони, но и успяват да ги достигнат с комбинация от талант, късмет и неочаквано вдъхновение. Такъв е случаят и с английския драматург А. А. Милн. Поредицата за плюшената играчка Мечо Пух, момчето Кристофър Робин и техните приятели – животните от Голямата гора – нарежда Милн сред най-обичаните писатели на всички времена.
Триумфът, към който повечето творци се стремят цял живот, обаче се оказва нож с две остриета за Милн. И до днес малцина читатели познават разнообразното му литературно наследство, което се разпростира далеч отвъд историите за най-малките и остава незаслужено засенчено от детските му произведения. Ние от „Милениум“ решихме, че е наложително да поправим този пропуск. 🙂

Print

Преди да вдъхне живот на любимите герои на поколения малчугани, Милн се отдава на страстта си към детективските истории. Английският писател вярва, че всички интелигентни читатели имат слабост към заплетените мистерии и на свой ред решава да предизвика публиката с една своеобразна задача по логика и дедукция.

Криминалният роман „Тайната на Ред Хауз“ излиза през 1922 г. и пожънва светкавичен успех, донякъде обусловен от процъфтяващия през следвоенните години Златен век на детективския жанр. Нещо повече, видният литературен критик на списание „Ню Йоркър“ Александър Уолкът възторжено окачествява творбата като „един от трите най-хубави детективски романа на всички времена“.

В предговора на изданието от 1926 година Милн признава, че в реалността най-добрите детективи и престъпници са професионалисти с голямо его и мегаломански амбиции, но той самият е държал неговият детектив да бъде обикновен аматьор. Въоръжен единствено с авантюристичен дух и забележителни дедуктивни способности, Антъни Гилингам разплита загадката в компанията на симпатичен Уотсънов типаж и накрая се изправя срещу също толкова неопитен злодей, движен от съмнителни подбуди.

Има още

Share Button