Първите мразовити дни на 2016 година ни поднесоха изключително приятна изненада – получихме въодушевен читателски отзив за детективския роман на А. А. Милн „Тайната на „Ред Хауз“. Благодарим на Евгения Талева, че ни изпрати рецензията си! 🙂

Като заклет почитател на криминални романи проявих разбираем интерес към „Тайната на „Ред Хауз“ – неиздавана досега детективска книга от Алън А. Милн, автора на „Мечо Пух”.

Романът ме грабна, поглъщах страница след страница, докато невероятният сюжет се разплиташе пред очите ми, а несвързани наглед детайли намираха своето място в пъзела на убийството. Не се възхищавам лесно на подобни загадки, изчела съм твърде много и в един момент ми се сливат, но „Тайната на Ред Хауз“ истински ме заплени.

Какви ли не мисли и теории ми минаха през ума, но всички те бяха разбити на пух и прах от брилянтния детектив-аматьор Антъни Гилингам. Впрочем, неговата гениалност не е натрапчива и не дразни, както понякога прави дедукцията на Шерлок Холмс, а напротив – Милн с много усет и финес подтиква читателя да разсъждава трезво и логично. Книгата, подобно на „Алиби“ и „Убийство в Ориент Експрес“, докрай поддържа напрежението и не разкрива кой е извършителят, а развръзката смая дори мен, закоравелия крими читател.

Искрено препоръчвам тази книга на всеки любител на детективски истории. Дългите зимни нощи предполагат да се сврете под одеялото с хубава книга. Оставете критиката и предразсъдъците настрана и се насладете на един майсторски написан криминален роман, който ще ви остави без дъх.

Някои писатели не само мечтаят за литературните небосклони, но и успяват да ги достигнат с комбинация от талант, късмет и неочаквано вдъхновение. Такъв е случаят и с английския драматург А. А. Милн. Поредицата за плюшената играчка Мечо Пух, момчето Кристофър Робин и техните приятели – животните от Голямата гора – нарежда Милн сред най-обичаните писатели на всички времена.
Триумфът, към който повечето творци се стремят цял живот, обаче се оказва нож с две остриета за Милн. И до днес малцина читатели познават разнообразното му литературно наследство, което се разпростира далеч отвъд историите за най-малките и остава незаслужено засенчено от детските му произведения. Ние от „Милениум“ решихме, че е наложително да поправим този пропуск. 🙂

Преди да вдъхне живот на любимите герои на поколения малчугани, Милн се отдава на страстта си към детективските истории. Английският писател вярва, че всички интелигентни читатели имат слабост към заплетените мистерии и на свой ред решава да предизвика публиката с една своеобразна задача по логика и дедукция.

Криминалният роман „Тайната на Ред Хауз“ излиза през 1922 г. и пожънва светкавичен успех, донякъде обусловен от процъфтяващия през следвоенните години Златен век на детективския жанр. Нещо повече, видният литературен критик на списание „Ню Йоркър“ Александър Уолкът възторжено окачествява творбата като „един от трите най-хубави детективски романа на всички времена“.

В предговора на изданието от 1926 година Милн признава, че в реалността най-добрите детективи и престъпници са професионалисти с голямо его и мегаломански амбиции, но той самият е държал неговият детектив да бъде обикновен аматьор. Въоръжен единствено с авантюристичен дух и забележителни дедуктивни способности, Антъни Гилингам разплита загадката в компанията на симпатичен Уотсънов типаж и накрая се изправя срещу също толкова неопитен злодей, движен от съмнителни подбуди.

Има още →