Знаем Ваня Хинкова от фейсбук, където е сред най-активните книжари на „Хеликон“. И със сигурност – най-активният от Русе. 😉 Всеотдайна читателка, тя обожава книгите на „Милениум“ и особено внимание отделя на YA и детските ни издания. „Изобретението на Хюго“ е сред любимите й и затова я поканихме да сподели впечатления в рубриката ни „Читателят“. Вижте романа на Брайън Селзник през цветния поглед на Ваня.

Като книжар какво мислиш за „Изобретението на Хюго”?
Съвсем отговорно и с ръка на сърцето мога да заявя, че това е една от най-стойностните детски книги, които са излизали през последните години на българския книжен пазар. Като имам предвид не само изключителната й полиграфия, но и съдържанието, и красивото послание, което носи в себе си тази магична история за сбъдването на мечтите и силата на приятелството.

Как ти се струва комбинацията между текст и рисунки в изданието, което самият автор нарича „роман в картини и думи”?
Изключително сполучлива. Самата аз винаги съм смятала, че илюстрациите в една книга са не по-малко важни от думите в нея, и то не само защото спомагат за развиване на чувството ни за естетика, но най-вече защото въображението не знае граници там, където думите безсилно трябва да спрат. Това е първата книга, в която картините не просто допълват историята на автора, а са част от самата нея и то не по-малко съществена, отколкото разказа с думи. Този оригинален похват ни дава възможност да станем част от приключението на Хюго и Изабел, да го съпреживеем така силно, сякаш самите ние сме тези, които трябва да открием тайната на автоматона и посланието, което той носи със себе си.

Научи ли повече за кино историята?
Истината е, че преди да прочета книгата на Брайън Селзник, не знаех почти нищо за това как се е зародило киното. Разбира се, историята на братя Люмиер, създателите на кинематографа, ми беше позната, както и прословутият им филм „Пристигането на влака в гара Ла Сиота“. Оттам нататък киното беше една загадка за мен, поне докъм 30-те години на XX век. В това отношение срещата с изключителната личност на Жорж Мелиес беше истинско удоволствие. Защото той е не просто първият кинорежисьор, който създава по време на кратката си, но плодотворна, кариера над 500 филма. Жорж Мелиес е човекът, който проумява, че в света на киното въображението е това, което трябва да ни води напред, и че филмите са начин да запечаташ на лента мечтите си.

На кого препоръчваш „Изобретението на Хюго”?
На всички малки и големи читатели, мечтатели, изобретатели. На всеки, който крие някаква тайна цел дълбоко в сърцето си и често се пита дали изобщо е възможно тя да бъде постигната. Искам да ви кажа от свое име и от името на Хюго: „Всичко е възможно, докато носиш вяра в себе си!“. Убедена съм в това и вие също ще се убедите, ако прочетете тази книга. Тя е пътеводител в света на мечтите, които се сбъдват само ако имаш смелостта никога да не се отказваш от тях. Препоръчвам я горещо и на всички онези, които все още не знаят, че никога не си прекалено голям, за да вярваш в чудеса! Има още →

Срещнахме Георги Вълков някога някъде. Започнахме да му даваме наши книги, а той да пише за тях в блога си „Книжен Жор„. Сега Жоро сериозно е забил нос в дебелите класики и т.нар. „вечни романи“, но не ни е забравил. В края на 2014-а обяви прабаба Джико от „Създания от време“ за любим герой на годината. Наскоро пък ни писа относно рубриката „Читателят“ – разбрахме се да сподели впечатления тъкмо за книгата на Рут Озеки. Повече тук, или другаде, все същото е:  

Как „Създания от време” попадна при теб?
Една антропоморфна персонификация на създание от време ми я подари. Но сам си я прочетох.

Какво в книгата ти хареса?
Обожавам факта, че липсва типичната клиширана тийн-любовна история, а вместо нея ни е представено какво се случва в живота на едно петнайсетгодишно момиче. С всичките тревога и тръпка, присъщи на възрастта. Наоко е любопитна, тепърва започва да осъзнава, че е част от нещо по-голямо, като с това се нарояват дузина притеснения и неудобства. Налично е едно усещане, характерно за coming-of-age романите, макар „Създания от време” да не спада към тях. Рут Озеки често обръща обектива и към семейството, което е ключово не само за движението на сюжета, но и за израстването на главната героиня. Намирам това за изключително автентично.

Кой е любимият ти герой? 
Джико! (Виж и публикацията му „Литературно соаре 2014“ – бел. ред.) Защото представя дзен-будизма като (най)релевантно(то) духовно учение във време, когато несекващият поток на информация ни залива отвсякъде, медиите крещят с включен CAPS, а хора изтрещяват наляво и надясно. И малкият храм на съсухрената, но непоклатима баба Джико, се явява като пъстроцветно растение на фона на студената, отблъскваща сивота на цивилизацията. Обичам как Рут Озеки е успяла да вплете коани във фабулата, които са поучителни, но не звучат като подхвърлени мъдрости, а са органична част от историята.

На кого препоръчваш романа?
На всички като мен, които често имат усещането, че безсмисленият шум взема по-доброто от тях. И на онези, които се вълнуват от мисълта за Изтока, особено за Япония.

С какви други книги и филми свързваш „Създания от време”?
Със „Сидхарта” на Херман Хесе, защото тя е другата книга, благодарение на която се поинтересувах от будизма. С Mr. Nobody, защото и там има времеви парадокси, а също така с Rushmore на Уес Андерсън, където главният герой ми напомня на Нао.

Ако ти пишеше дневник, как би го започнал?
Ако четете това, значи вече съм мъртъв и животът на Земята е минало…

Черпи ни с любим цитат!

Джико, планина, все същото е. Планината е висока и ще живее дълго. Джико е дребна и няма да живее още много. Това е всичко.

Прочетете ревюто на Георги за „Създания от време“ в блога „Книжен Жор“.

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас (както направи Жоро)!

Всички познават Мила Ташева! Тя може да намери правилната книга за всеки човек в точния момент. Вероятно успешно би се занимавала с библиотерапия, но засега е сред дългогодишните автори на сайта „Аз чета“ и пиар в издателство. Мила е и сред най-верните ни читатели, изчела е почти всичко от художествената ни литература. Затова я поканихме да гостува в рубриката ни „Читателят“ и да разкаже за Андрю Портър и книгите му на български.

Как научи за Андрю Портър?
Когато „Теория за материята и светлината“ излезе, работех в книжарница. Още като видях корицата, нещо в мен се сви. Прочетох първите два разказа, но не продължих. После, по време на Алея на книгата в Бургас, ми препоръчаха сборника и си обещах, че ще го довърша, обаче така и не го направих. Един ден все пак сигнах до него и не го оставих до последния разказ. Извадих си и няколко пасажа, което не ми се бе случвало отдавна. И все още ги препрочитам.

Какво в писането му ти хареса?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Портър е много обран, много нежен, но в думите му са спотаени големи жестокост и огорчение от света. Има око за онези светли и изключителни детайли в тъканта на ежедневието, в същото време мракът сякаш взема връх. Винаги.

„Теория за материята и светлината“ или „Между дните“ предпочиташ?
И двете по-различен начин. По-добрият Портър, по-добрият писател, е в „Теория…“. Аз обаче имам слабост към романите, които задълбават в (причините за) разпадащото се (американско) семейство, които сипват сол в семейните рани и понякога ги лекуват, а друг път отварят нови.

А кой е любимият ти разказ от сборника?
Ако можех да имам само един – „Заминаване“.

На кого би препоръчала Андрю Портър?
На всеки, които обича добре написани, обрани книги, които казват много неща с по-малко думи.

Сподели ни твой любим цитат.
Ок, ще е точно от „Заминаване“.

На Рейчъл й харесваше да се състезаваме боси по напречните дъски на моста. Те бяха разположени на равномерно разстояние, на около половин метър една от друга. На пълнолуние беше лесно, човек виждаше къде стъпва, но останалите нощи беше тъмно като в рог и се стъпваше на сляпо. Беше въпрос на вяра. Също и на ритъм. Веднъж да се подхлъзнеш, само леко да излезеш от ритъм, и кракът ти ще хлътне в празно пространство и може да счупиш пищял или по-зле, при лош късмет може да се подхлъзнеш и да полетиш към водата от височина десет метра. Разбира се, ние бяхме млади и безстрашни, така че не се препънахме. Номерът беше винаги да създадеш ритъм в главата си и да се съсредоточиш върху него. Но, както казах, всичко опираше най-вече до вяра, до почти сляпо убеждение, че дъската ще е точно там, където положиш крак. И неизменно беше.

Прочетете ревютата на Мила за „Теория за материята и светлината“ и „Между дните“ в „Аз чета“.

„Теория за материята и светлината“ е книга на месеца. През март сборникът с разкази е намален с 40% и струва само 7.20 лв. 

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!

Голям книжен купон в полите на Витоша. Там срещаме Десислава Желева преди повече от година и оставаме много доволни от запознанството си с нея. Защото освен всеотдайна читателка, Деси е чудесна компания за кино и театър. Разбира се, по-често я виждаме в книжарница „Ориндж“ на ул. „Граф Игнатиев“, където от три години е управител. Поканихме я да гостува в рубриката ни „Читателят“, защото тя първа заяви симпатиите си към дебютната книга на Ема Хупър „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс„.

През лятото терасата на „Ориндж“ за Деси е място за срещи и разговори

Какво беше първото ти впечатление за „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” като книжар?
Първата ми мисъл беше, че е ужасно красива. Всеки ден през ръцете ми минават десетки, често и стотици книги, но въпреки това рядко се случва някоя от тях да ме привлече така рязко, както „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс”. След физическото привличане дойде и платоническото – с анотацията на корицата. Харесах я толкова, че я прочетох няколко пъти.

С какво романът те спечели така силно?
Причините са няколко. Първата е, че е написан по начин, който обожавам. По начин, по който аз бих искала да пиша, ако бях писател. Всяко изречение въздейства с яснотата и искреността си. Ема Хупър много добре знае къде отиват нейните герои, въпреки че те самите се лутат. Докато четях, съвсем лесно си представях и Ета, и Ото… И най-странното беше, че те наистина ме развълнуваха. И тук идва втората причина да харесам романа толкова – историята. Тя е интересна във всеки смисъл на думата. Накрая остава и цялостното усещане, което книгата ми донесе – усещане за пълно читателско удоволствие – на ниво оформление, превод, сюжет, стил на автора, финал…

Ета, Ото, Ръсел или Джеймс?
Може би Ета, защото е птица. И защото бих искала да бъде толкова обичана, колкото е тя от Ото.

Ако ти тръгнеш на пътешествие, какво ще е то?
Към морето. Към Стария Созопол и съм почти сигурна, че един Ото ще тръгне след мен. И че ще си измислим някакво животно за компания по пътя.

На кого препоръчваш „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс”?
Най-трудно е една книга да бъде препоръчана на непознат. На някого, за чиито литературни вкусове нямаш никаква идея, но в този случай препоръчвам „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” на всеки. Сигурна съм, че всеки би се влюбил в нея така, както аз.

Имаш ли си любим цитат?
Да, имам доста, но определено най-любимо ми остава началото:

Ото,
пишеше върху листа със синьо мастило
Аз заминавам. Отивам да видя океана. Не се тревожи, оставям ти пикапа. Ще вървя пеша. И ще се помъча да не забравя да се върна.
Твоя (завинаги)
Ета

И последно, с коя песен би описала книгата?
Може би с Old Soul Song на Bright Eyes.

Може да прочетете откъс от „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ тук.