Архив за етикет: Милениум

3 март и книги за родолюбието

Share Button

3 март е датата, на която честваме Освобождението и си спомняме за героите, благодарение на чиито подвизи се създава Третата българска държава.

По този повод решихме да споделим нашите три любими книги, които да събудят родолюбието във всеки читател, позагубил надежда в днешните преходни времена, в които не само държавата, а и ценностите ни преминават през тежкото изпитание на съмнението.

Книгата „Любими народни изпълнители“ е резултат от 15-годишния труд на Николай Чапански, един от доказалите се фолклорни журналисти в България. В книгата намират място голяма част от срещите му с именити родни певци и музиканти.

Българинът е закърмен с музиката и фолклора, а книгата ще ви потопи в дълбините на народното творчество под звуците на такт 3/4.

 

 

 И тъй като музиката е едно от най-уникалните измерения на българското, запознайте се и с най-известните и обичани стихотворения и песни, посветени на България и обичта към родните слово и ритъм.

„България в песни“ е чудесно попълнение за библиотеката на всеки ценител на българската литература.

 

 

И тъй като българите имаме не само богато въображение и език, а и богата история, с която мнозина от нас се гордеят, идеалната книга, с която да си я припомним, е „Другата история на България“. В нея са включени 157 малко известни факта от новата история на България, които хвърлят светлина върху ключови моменти в областта на политиката, спорта, културата и икономиката.

 

 

 

Не трябва обаче да се сещаме за любовта към родината само по празници. Тя се преде шевица по шевица, дума по дума и се нарича. Ето затова и книгите, с тяхната непреходност, са именно най-добрия начин да съхраняваме и пазим в себе си онази тръпка, която изниква всеки път, когато зачетем или погледнем образите на българското.

Share Button

От кухнята на „Уроците на любовта“. Художничката Моника Писарова за скритите послания в кориците

Share Button

Идването на пролетта така ни размечта, че нямаше как да не си припомним най-романтичната ни корица – тази на сборника с проникновени изповеди и откъси от любовни класики „Уроците на любовта. Интимните откровения на великите“. За да го облечем в подобаваща премяна, се обърнахме към дизайнерско студио „Kontur Creative“, които се отличават с възхитителните си художествени решения. След преглед на няколко различни варианта и задълбочен размисъл се спряхме на илюстрацията на Моника Писарова, чийто нежен подход към текста съвършено обрисува стотиците деликатни емоции, заключени между страниците на книгата. Ако трябва да бъдем напълно честни, това е една от любимите ни корици! Ето защо поканихме Моника да сподели няколко тайни от кухнята на художника 🙂

Една китайска поговорка гласи:

Всяко дълго пътуване започва с една-единствена стъпка.

Творецът, независимо от полето му на изява, винаги се стреми да провокира себе си и околните. Играе със символи, с границата между мечта и реалност, с емоциите. И винаги оставя частица от душата си…

Стартирайки нов проект, първите няколко минути ми се струват като часове – загледана в монитора, държа в ръка писалката на таблета, с поглед, насочен към все още недокоснатия бял интерактивен лист.

Така започна и приключението ми с „Уроците на любовта“, чиято корица издателство „Милениум“ ми повери. В следващите редове ще се опитам да ви въведа накратко в творческия ми процес по създаването ѝ.

Да сътвориш корица (независимо дали ще е илюстрация или колаж), базирана върху чужд текст, е предизвикателство. Още по-голямо предизвикателство е, ако тази корица е за сборник. Ще кажете: „Че защо да е предизвикателство?“. Веднага ще ви отговоря. Корицата трябва да говори на читателя. Нейната роля е деликатно да примами погледа на зрителя, разкривайки нежни нюанси от текста, който се крие под нея. Целта ѝ е да разбуди любопитство и да носи послание.

Има още

Share Button

Да преведеш надежда

Share Button

Споделяме с вас специалния предговор към българското издание на „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ , написан от изтъкнатата преводачка от немски Екатерина Войнова (чието дело е разкошният превод на „Юда“ от Амос Оз). В него Екатерина разказва защо търсенето на най-качествената и стойностна книга за коварната болест и последвалата работа по историята на Свен Бьотхер са се превърнали в лична мисия.

Екатерина Войнова - Диагноза

Екатерина Войнова (корица: Венета Атанасова)

„А беше болен… И вървя в горчивите алеи на страха си…“

Георги Рупчев

Към такива книги човек не посяга просто така, когато има време и нещо му се чете. До тях обикновено се стига с отчаяно търсене, тогава, когато имаш нужда от помощ, утеха, надежда.

Множествена склероза.

Диагнозата звучи като присъда. Произнесъл я е неврологът. Осъденият сте вие или ваш близък.

Детайлите: нелечима, продължава с години, става все по-зле, към края на пътя – инвалидна количка, после и тя не помага, превръщаш се в заключеник в стаята си, до края.

За първи път чух, че има такава болест, в началото на осемдесетте години. Бях ученичка още, в последния клас на гимназията, и се запознах с един от големите ни поети – Георги Рупчев. И с неговата болест.

При Жоро нещата протекоха според прогнозите на лекарите. Това, че поезията му остана, утешава, но не запълва опразнената стая.

Преди година пак:

Множествена склероза.

Каза ми го по телефона майката на кръщелницата ми. Ивана беше на седемнадесет тогава. А аз живеех в Кьолн, в града с катедралата, в която Жоро беше влизал с инвалидната количка в почивките между кортизоновите вливания, които му обещаваха тогава, за да забавят развитието на болестта. Не знам дали са го забавили. Знам само, че не го спряха. И че физическите болки постепенно ставаха толкова нетърпими, че му купувах тайно от жена му хапове, за да ги укроти. А тези хапове увреждаха сърцето.

Не исках пак да започна да купувам тайно обезболяващи. И да гледам как Ивана все по-несигурно ще се движи, все по-слабо ще вижда, как пространството, което обитава, ще се свива постепенно, докато се ограничи с леглото в стаята й…

Няма да стане, няма да я дам! Не искам да загуби усмивката си, а стаята й да остане празна!

Казах си го, казваме го всички в подобни ситуации…

Затърсих изход. А изходите ми обикновено се крият в думите. Аз съм филолог. Прерових и изчетох тонове книги, поне такова беше усещането ми за тежестта им. Сред тях имаше всичко – от откровено автотерапевтични изповеди, през „справочници“, пълни с „ценни и гарантирано действащи съвети“, до готварски книги за хора с множествена склероза. Със сигурност във всяка от тях има и по нещо полезно, но аз търсех Книгата, която да ми даде надеждата и упованието, от които имах нужда. Не знам как и защо, но се надявах, че такава книга има. Не можеше да няма.

И я открих.

Има още

Share Button

„Зодиакалните убийства“ – дръзко предизвикателство към любителите на кримки

Share Button

Нашата вярна читателка и ценителка на заплетените криминални мистерии Евгения Талева ни изненада приятно с рецензията си за модерната класика на японския детективски жанр „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи. Благодарим за отзива! 🙂

"Зодиакалните убийства" - Шимада Соджи

Корица: Живко Петров

В днешната суша на пазара за детективски романи, ние, бедните почитатели на Рекс Стаут и Реймънд Чъндлър, тънем в безнадеждна скука. Затова и толкова се зарадвах, като видях грабващата погледа корица на „Зодиакалните убийства“ – едно съвсем ново криминале на малко известния у нас Шимада Соджи.

И все пак, въпреки първоначалното ми въодушевление, трябва да призная, че подходих с известно предубеждение към книгата.  Криминален роман със заглавие, свързано с астрологията, и автор, очевидно далеч от западния чар на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, някак не ми вдъхваше особено доверие. Но така отчаяно жадувах за добре измислена загадка, за нов, различен поглед върху мотива за всезнаещия и всеможещ детектив, че с въздишка разтворих романа и… не го пуснах до самия му край.

Изключително заплетен и освежаващо различен, „Зодиакалните убийства“ ме потопи в света на една завладяваща японска мистерия, разрешението на която дори аз, уж отраканият читател на детективски истории, не можах да разкрия. С много усет и тънка нотка добре премерен хумор Шимада води читателите си по стъпките на гениален убиец и ги предизвиква да разкрият тайната му, държейки ги в постоянно напрежение.

През цялото време си убеден, че престъплението е абсолютно невъзможно, че цялата работа е твърде объркваща и няма как да има логично обяснение, докато изведнъж не идва дългоочакваната развръзка. Случилото се добива смисъл и ти невярващо се чудиш как е възможно да си го пропуснал. Затова и искрено препоръчвам романа на всички любители на мистерии.

Невижданата досега загадка, изключително симпатичните главни герои и невероятната атмосфера правят „Зодиакалните убийства“ един увлекателен криминален роман, който наистина си струва да прочетете.

Ако харесвате историите за убийства в заключена стая, не пропускайте и другите класики в жанра – „Тайната на „Ред Хауз“ от А. А. Милн, „Тайната на жълтата стая“ от Гастон Льору и „Загадката на Мари Роже“ от Едгар Алън По. 

Share Button

Читателят: Николета Руева за книгите на Дженифър Игън като лек срещу апатията

Share Button

Въпрос на време беше рубриката ни „Читателят“ да посрещне не друг, а самата си създателка Николета Руева. 🙂 Ники завършва специалност „Книгоиздаване“ в Софийския университет, дълги години работи като водещ редактор на издателство „Милениум“, а понастоящем е консултантка в уникалната по рода си градска библиотека „читАлнЯта“ в градинката на Народния театър. В книжните среди е добре позната с перфекционизма си, застъпничеството си за качествените издания и слабостта си към красиво илюстрираните детски книги.

Ники е редакторка на Дженифър Игън на български език и пожела да ни разкаже за творчеството на американската писателка и носителка на „Пулицър“ не единствено през очите на читател, но и на професионалист. 🙂

Ники Руева - Читателят

Снимка: Иван Шишиев

Разкажи ни за Дженифър Игън – с коя нейна книга започна да я опознаваш като авторка, какво впечатление ти направи, беше ли „любов от първо четене“?
Любов стана след трета глава. Всъщност към „Жестокото присъствие на времето” подходих хладно и безразлично, но идеите и връзките между героите бързо ме увлякоха. За първи път четях такава книга!

Какво според теб отличава Игън от други съвременни американски писатели? Първо ми се струва, че Дженифър Игън пише някак по-мъжки. Липсва сантимент в книгите й или ако има, той е по-скоро преминал в горчилка. Всичко е много стъписващо и отрезвяващо. Героите й не са образцови и влюбени, не заблуждават с добри качества, а крадат, лъжат, губят се и пак се намират. Живеят наистина.

Другото, което е специфично за Игън – всичките й персонажи са нейде по правата на вътрешната борба между себе си и света. Едни са в началото, други са до точката на пречупване, трети са я минали… Това се чете ясно в текстовете й. Накрая, разбира се, побеждава времето, но читателят е с усещането, че така е трябвало да стане и е редно.

Как протече редакторската работата по книгите на Игън? Срещна ли някакви специфични трудности със стила й на писане?
Трябваше да редактирам „Жестокото присъствие на времето”, а имах само бегъл спомен, че сме купили правата на този роман и че в него има глава, оформена като презентация на Power Point. Също, че е с „Пулицър“ и мислим как да преведем заглавието на български (в оригинал романът е озаглавен A Visit from the Goon Squad, което в буквален превод на български не би означавало нищо твърде смислено). Още с първите страници обаче ми стана ясно, че работата ще е по-скоро трудна. Вярно, че преводът на Гриша Атанасов е много добър, но Игън е написала всяка от тринайсетте глави в различен стил. Тоест, ако в едната текстът върви гладко, подредено, във висок стил, следващата може да е изпъстрена със сленгове. Внимавах много и доста се постарах, макар сега да виждам някои пропуски. Но то винаги е така. 🙂

Колкото до разказите, мога да споделя, че всеки от тях е редактиран на различно място из града – в Народна библиотека, на последния етаж на СБХ, в Ректората…

Има още

Share Button