Архив за етикет: Създания от време

На изток, въпреки Запада (с Рут Озеки)

Share Button

Журналистът Светослав Тодоров взе интервю от Рут Озеки специално за българските читатели. Отговорите на канадско-американската писателка наскоро излязоха в „Лайт“. Какво споделя тя за писането, работата и други неща от живота прочетете тук.

Бях на може би седем или осем – за домашно трябваше да напишем какво най-интересно ни се е случило през лятната ваканция. Имах усещането, че нищо подобно не е станало, така че започнах да си измислям как едва не съм се удавила след плаване с кану, как смело съм се покатерила на дърво, за да спася приятел – неща, които се бяха случили на съученици. Когато предадох домашното, ме хвана невероятен срам и за няколко години не пишех нищо. Така че това, което ме провокира да пиша творчески, беше същото, което ме накара да спра за известно време.

DSC_5427

Share Button

Читателят: Георги Вълков за малкото и ГОЛЯМОТО в „Създания от време“

Share Button

Срещнахме Георги Вълков някога някъде. Започнахме да му даваме наши книги, а той да пише за тях в блога си „Книжен Жор„. Сега Жоро сериозно е забил нос в дебелите класики и т.нар. „вечни романи“, но не ни е забравил. В края на 2014-а обяви прабаба Джико от „Създания от време“ за любим герой на годината. Наскоро пък ни писа относно рубриката „Читателят“ – разбрахме се да сподели впечатления тъкмо за книгата на Рут Озеки. Повече тук, или другаде, все същото е:  

Picture 063o

 

Как „Създания от време” попадна при теб?
Една антропоморфна персонификация на създание от време ми я подари. Но сам си я прочетох.

Какво в книгата ти хареса?
Обожавам факта, че липсва типичната клиширана тийн-любовна история, а вместо нея ни е представено какво се случва в живота на едно петнайсетгодишно момиче. С всичките тревога и тръпка, присъщи на възрастта. Наоко е любопитна, тепърва започва да осъзнава, че е част от нещо по-голямо, като с това се нарояват дузина притеснения и неудобства. Налично е едно усещане, характерно за coming-of-age романите, макар „Създания от време” да не спада към тях. Рут Озеки често обръща обектива и към семейството, което е ключово не само за движението на сюжета, но и за израстването на главната героиня. Намирам това за изключително автентично.

Кой е любимият ти герой? 
Джико! (Виж и публикацията му „Литературно соаре 2014“ – бел. ред.) Защото представя дзен-будизма като (най)релевантно(то) духовно учение във време, когато несекващият поток на информация ни залива отвсякъде, медиите крещят с включен CAPS, а хора изтрещяват наляво и надясно. И малкият храм на съсухрената, но непоклатима баба Джико, се явява като пъстроцветно растение на фона на студената, отблъскваща сивота на цивилизацията. Обичам как Рут Озеки е успяла да вплете коани във фабулата, които са поучителни, но не звучат като подхвърлени мъдрости, а са органична част от историята.

На кого препоръчваш романа?
На всички като мен, които често имат усещането, че безсмисленият шум взема по-доброто от тях. И на онези, които се вълнуват от мисълта за Изтока, особено за Япония.

С какви други книги и филми свързваш „Създания от време”?
Със „Сидхарта” на Херман Хесе, защото тя е другата книга, благодарение на която се поинтересувах от будизма. С Mr. Nobody, защото и там има времеви парадокси, а също така с Rushmore на Уес Андерсън, където главният герой ми напомня на Нао.

Ако ти пишеше дневник, как би го започнал?
Ако четете това, значи вече съм мъртъв и животът на Земята е минало…

Черпи ни с любим цитат!

Джико, планина, все същото е. Планината е висока и ще живее дълго. Джико е дребна и няма да живее още много. Това е всичко.

Прочетете ревюто на Георги за „Създания от време“ в блога „Книжен Жор“.

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас (както направи Жоро)!

Share Button

Авторката на „Създания от време“ Рут Озеки с нов разказ на български

Share Button

Научихме, че в новата Granta е поместен разказ от Рут Озеки. Броят на списанието е озаглавен „Емигранта“, а темата за емиграцията е близка на канадско-американската писателка с японски произход.

Ето избран откъс от „Разговор през времето“, в превод на Маргарита Тенева:

Притежавам странна снимка на дядо си като младеж, на която той стои, бос, върху обърнатите нагоре остриета на два къси голи меча, държи в ръце острието на трети, по-дълъг меч, притиснат силно в бузата му. Крачолите му са леко навити, а ръкавите му – вдигнати нагоре, и ако се вгледаш внимателно, можеш да видиш дълъг метален шиш, прекаран през лявата му предмишница. Майка ми веднъж ми обясни, че можел да стои върху мечове, без да се пореже, и можел да пронизва предмишниците си с остриета, без да кърви. Съзнанието надвива материята, казва тя.  

DSC_5023

Създания от време“ е единствената книга на Озеки у нас. Романът влезе в шортлистата за „Букър“ през 2013-а, а през 2014-а получи специална награда „Кръстан Дянков“ за превод от английски на български.

Share Button

Комикс-ревю от Horn за „Създания от време“

Share Button

Кевин Томас от край време разказва за любимите си книги. За разлика от всички останали обаче го прави само в няколко изречения, придружени с картинки. Крайният резултат е комикс-ревю в сайта The Rampus.

Вижте какво „пише“ калифорниецът за романа на Рут ОзекиСъздания от време„. 🙂

Horn_88_600o

Не е ли страхотно?

NB! „Създания от време“ получи специална награда „Кръстан Дянков“ за превода на Надежда Розова на български. По този повод през декември книгата може да се поръча с цели 40% намаление от сайта ни! Cheers and keep reading!

Share Button

Специална награда „Кръстан Дянков“ за превода на „Създания от време“

Share Button
Снимка: Аз чета

Журито в състав: Иглика Василева (СУ „Св. Климент Охридски“), проф. д-р Владимир Трендафилов (СУ „Св. Климент Охридски“) и гл. ас д-р Мария Пипева (СУ „Св. Климент Охридски“). Снимка: Аз чета

Снощи Надежда Розова получи Специална награда „Кръстан Дянков“ за превода на „Създания от време“. Надя преведе книга на „Милениум“ за първи път, но й благодарим за всеотдайността, която вложи в работата си.

Ето и откъса, който прочетохме на церемонията в Американския център на „Столична библиотека“.


Поседяхме още малко, за да изсъхнат шортите и фланелката ми. По-надолу по брега в далечината сърфистите продължава­ха да падат във водата и да изчезват.
– И тях ги побеждават вълните – посочих аз.
Джико присви очи, обаче не виждаше през своите цветя на празнотата.
– Ето там – показах. – Виждаш ли онзи? Тъкмо се изправя… прав е… прав е… О, падна!
Засмях се. Беше забавно да ги гледаш. Джико кимна, сякаш се съгласяваше с мен.
– Горе, долу, все същото е – каза тя. Типичен коментар в неин стил, насочващ към така наречената от нея „не-две“* природа на битието, докато аз просто гледам как няколко готини мом­чета сърфират. Научила съм се да не споря с нея, защото тя ви­наги печели, обаче то е като шегата с „чук-чук“, когато от теб се иска да попиташ: „Кой е?“, за да може другият да ти каже ключовата реплика от анекдота. Затова рекох:
– Не, не е същото. Поне за сърфиста.
– Да – съгласи се тя. – Права си. Не е същото. – Нагласи очи­лата си и добави: – Не е и различно.
Разбираш ли ме сега?
– Различно е, бабо. Целта на сърфиста е да се задържи върху вълнàта, а не да е под нея.
– Сърфист, вълнà, все същото е.
Защо изобщо си правех труда!
– Глупости! Сърфистът е човек. Вълнàта си е вълнà. Как така ще е все същото?
Джико погледна към океана, където водата и небето се сли­ваха.
– Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Чо­векът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà.
Тя посочи стръмните канари по брега.
– Джико, планина, все същото е. Планината е висока и ще живее дълго. Джико е дребна и няма да живее още много. Това е всичко.
Ето такива бяха разговорите с моята стара Джико. Никога не разбирах изцяло какво ми говори, но въпреки това тя се опит­ваше да ми обяснява по този начин. Мило беше.
–––
* Недуална, фуни. Букв. „не“ + „две“ – бел. авт.
Share Button