Архив за етикет: Танцуващият замък

3 книги, които ще ви държат будни през нощта

Share Button

Когато зимата наближи и нощите станат по-дълги от дните, има един прекрасен начин да оползотворите допълнителните часове тъмнина – с книга в леглото. Независимо дали е причинител на безсъние, или просто приятна компания, по това време на годината добре разказаната история е любимият ни среднощен събеседник. Ако още не сте намерили вашия, запознайте се с тези три романа, които няма да ви позволят да затворите очи.

„Танцуващият замък“ от Робин Джарвис

Tancuvashtiyat zamak - Robin JarvisМрачната фентъзи трилогия на Робин Джарвис е най-очевидният кандидат в списъка. Извинете ни, че сме толкова предвидими, но стане ли дума за книги, които ни държат будни през нощта, би било кощунство да я пропуснем.

„Танцуващият замък“ е романът, който ще започнете с идеята да почетете една-две глави, преди да заспите, но вероятно ще приключите в ранните часове на утрото. Британският автор на фантастика за тийнейджъри Робин Джарвис решава да напише злокобната история, след като сънува чудовищна книга, промиваща мозъците на читателите си. За разлика от сатаниста Остърли Фелоуз, Джарвис няма да ви превърне в обсебени от измислено кралство герои. Зловещата атмосфера на поредицата му обаче със сигурност ще ви струва няколко безсънни нощи.

 

„Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“ от Натали Йънг

Dobar apetit, ili kak da shotvish mazha si - Natali Yang

Ако Робин Джарвис се вдъхновява от сънищата си, то Натали Йънг черпи идеи от развода си. И то какви…

Джейкъб беше мъртъв от три дни. Лежеше във фризера, разфасован на шестнайсет парчета. Лизи имаше намерение да започне с готвенето този следобед.

Лизи Прейн приключва нещастния си брак с точен замах на лопатата и малко допълнителна работа със сатъра. Вместо да се довери на по-конвенционалните методи, Лизи решава да се отърве от тялото на съпруга си… като го изяде.

Както може би сте се досетили, „Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“ ще ви вкара във фурната на семейни отношения, достигнали критичната си точка. Най-ексцентричното предложение в списъка ни е предназначено за смели читатели със здрави стомаси. Историята за канибалския период на вдовицата Прейн е противоречива, наситена с психологизъм и черен хумор. Може би ще ви е по-лесно да я преглътнете след полунощ.

 

„Стая“ от Ема Донахю

Staya - Ema Donahyu„Стая“ отдавна си е спечелила славата на роман, който се чете на един дъх, така че трябва да внимавате кога я подхващате. Освен че е нашата книга на месеца и само през октомври можете да я поръчате от сайта ни с 40% отстъпка, „Стая“ съвсем наскоро се сдоби и с филм, чиято премиера беше на 16 октомври. Какъв по-добър повод да си спестите няколко часа сън, разгръщайки книгата за първи (или пореден) път?

Джак и Ма не напускат четирите стени на Стая. С външния свят ги свързват само телевизорът и Стария Ник, който ги навестява всяка седмица. Шокът за читателите настъпва, щом осъзнаят, че невинният разказ на петгодишния Джак прикрива суровата истина за едно пленничество.

Ирландската писателка Ема Донахю пише романа си, провокирана от случая на австриеца Йозеф Фрицъл, който държи дъщеря си затворена в подземие и издевателства над нея в продължение на 24 години. Затрогващата история носи на авторката си номинация за „Букър“.

Вижте какво ни разказа за „Стая“ и книжният блогър Аделина „Змей“ Генова, която ни гостува в рубриката „Читателят“.

Share Button

Робин Джарвис: Свободата на словото е нещо страхотно, но не и свободата да насаждаш омраза

Share Button

Робин Джарвис е автор на едни от най-зловещите книги, писани през последните години. „Танцуващият замък” е фентъзи-хорър трилогия, населена със странни същества, които идват от паралелен свят. Пристигат през книга и постепенно обсебват хората навсякъде. Прочитането на романите поражда доста въпроси и може би идеи за продължение. Ето какво разказа в интервю за българските читатели самият Джарвис:

Г-н Джарвис, всеки писател има любимо време и място за писане. Вие как пишете?
По някаква причина най-добре пиша нощем, затова работя до към 4-5 сутринта, като обикновено съм си пуснал и някаква подходяща музика за настроение. Имам и един фенер, който виси до мен; паленето на свещта му е част от вечерния ми ритуал преди да се гмурна в работата.

Винаги ли сте искали да бъдете писател?
Винаги съм си мислел, че ще се занимавам с някакво изкуство, понеже в училище много обичах рисуването, но не си се представях като писател. Мислех, че не съм достатъчно умен. Сега разбирам, че писането е просто рисуване с думи и точно така подхождам.

Кой е любимият ви автор на фентързи и ужаси? А любими книги от тези жанрове?
Нямам определен любим автор. Много харесвам Люси Бостън, Алън Гарнър, Кенет Греъм, М. Р. Джеймс и Толкин, все по различни причини – светостроене, атмосфера, промъкващото се напрежение или чистата радост от вълшебството на света.

Любимият ми вид книга е такава, в която да мога да избягам и която да ме накара да забравя ежедневието и натоварения живот. Това се опитвам да направя и аз като писател.

Как успяхте да изградите света на Танцуващият замък?
Светът сам ме намери! Друг път не ми се е случвало, но цялата финална сцена в първата книга ми се присъни. Беше толкова цветна и истинска, че се събудих и изтичах в кабинета си, за да я запиша. Беше толкова специфична и подробна, че изписах две страници със сюжет и герои. Присъниха ми се и имената на някои герои като Измъс, Принца на Карите и Жокея, как са облечени, какво правят и казват. Оттам дойде и плодът минчет, както и точният му вид и вкус, но сънят ми даде най-вече и името на самата книга – „Танцуващият замък“ – и защо е толкова опасна.

С обратна разработка от тази сцена открих как всички в нея са достигнали до този критичен момент, но не беше особено трудно – сънят ми беше дал достатъчно материал за работа. Беше същински дар и ей-така от нищото, но не ми се иска да се замислям откъде е дошъл този сън, защото може да разбера и отговорът да ме изплаши.

Кой е любимият ви герой от трилогията?
Ох, труден въпрос! Харесвам ги всичките по различни причини. Измъс е толкова зъл и привидно вежлив, че човек не може да не го хареса. Мартин е базиран на мой приятел, който наистина е учител по математика, така че и него много го обичам. А стражите Пунчинело ги писах с голямо удоволствие, понеже са толкова неумолимо противни и гротескни. Но може би любимият ми е Джералд, защото е една удивителна комбинация. Донякъде е базиран на единия член на истински британски актьорски дует, който беше много популярен през седемдесетте. Потърсете Хиндж и Бракет (Hinge and Bracket) в youtube и ще видите как Джералд като Ивлин свири на пиано.

Jax_korici

Някога бихте ли живели в Муункастър?
Много бих искал да отида, но за кратко. Там всичко е по-силно – цветове, миризми, вкусове, звуци, страсти – мисля, че за повече от няколко дни би било изтощително. А и остава вечната опасност… Има още

Share Button

От кухнята на „Танцуващият замък 3“. Преводачът Борислав Стефанов за „Бойни колоди“

Share Button

Нетърпеливи сме да се похвалим с поредното красиво томче от „Танцуващият замък“. Работата по „Бойни колоди“ беше дълга и на моменти спорна, но ние от „Милениум“ знаем, че тъкмо това прави издаването на всяка книга по-сладко!

Преводът на последната част от трилогията на Робин Джарвис е на Борислав Стефанов. Работим с Боби за първи път, но познавайки преводите му за други издателства, му поверихме романа без колебание. Още повече, че за него фантастиката и фентъзито са огромна страст. 🙂

Borislav-Stefanov

„Бойни колоди“ излиза утре, а на щанд 101 на книжния панаир в НДК ще е с отстъпка. Дотогава вижте какво споделя Борислав за поредицата.

След завръзката в „Танцуващият замък“ и мъките в лагера в „Изроди и лузъри“, героите се събират в последното останало убежище – Северна Корея. Някои търсят начин да обърнат хода на борбата, да използват малкото си ресурси за стратегически и решителен удар срещу Измъс. За други битката отдавна е приключила, няма накъде да бягат и само отлагат неизбежното. Кой е прав?

„Бойни колоди“ е пропита с мрак, отчаяние и смърт. Измъс вече е подчинил целия свят и ужасът е навсякъде. В чудовищата, които нощем плъзват по улиците. В кошмарните създания, които летят в мрака. В тълпата, която се е превърнала в безумно стадо около своя кумир и с плашещо хладнокръвие е приела ролята на глутница. В усмивката на антихриста по екраните.

Магията на Остърли Фелоус вече не се таи в страниците на книгите, а струи в синкавото сияние на електрониката. Произведена в Китай. Но дали наистина преобразява хората или само отключва нещо в тях? Може би маската на приказен герой скрива лицето и разкрива сърцето. Може би във всекиго витае звяр, който само чака случай да се покаже. Като безлик силует в тълпата, успокоен от мнозинството, към което принадлежи. Оправдан от абсолютната истина, открита в наглед безобидна книга, вплетена в словата на пленителния идол, удобна и красива, обещаваща свобода. Измъс е дал това, а и още, на седем милиарда души. Но това не му е достатъчно. Новата книга ще бъде още по-коварна и по-страшна, а светът вече тръпне в очакване на светите слова в нея.

JAX3_Cover_predPRINT_ok-page-001

Има ли надежда? Мартин продължава да се бори като ръководител на групата аберанти. Решен е да победи Измъс и да спаси цялото човечество. Той, Джералд и корейските генерали търсят начин да използват способността на Лий да преминава между световете. От своя страна момчето е убедено, че всичко е изгубено и те до един ще умрат. Според него останалите крият поражението си зад претенции за съпротива.

Но сякаш най-интересната роля е отредена на останалите деца. Макар в началото да изглеждат просто като товар, който възрастните трябва да опазят, те се превръщат в нещо много повече. Те вече са деца само на години. След всичко, което са преживели и изстрадали, виждат света с други очи. Не са отчаяни от безизходицата си, но и не влагат напразни надежди. Това не е наивност, а зрелост, която показват в мислите, думите и действията си. Посрещат съдбата си по-трезво от мнозина възрастни, смазани от повсеместния ужас. Имат силата да се защитят, може би дори да се преборят за още малко време в настъпващия апокалипсис.

Децата са достойни да наследят земята. А пълчищата, изгубили всяка искрица разум, могат да я унищожат. Кой ли ще победи? Изобщо може ли да има победител? На страниците на „Бойни колоди“, нейде сред приключения и опасности, победи и падения, обич и загуба, може би се крие и отговор на тези въпроси.

Share Button