Архив за етикет: Теория за материята и светлината

3 сборника с разкази, които да четете в парка

Share Button

В офиса се шегуваме с тазгодишното „лято“, което е разумно да не предизвикваме с къси ръкави и рокли, току-виж отново ни връхлетял някой порой. 😀 Въпреки това не можем да се сдържим да не се втурнем към парка в мига, в който грейне слънце, не само за да се насладим на свежия въздух и топлите лъчи, излежавайки се върху ароматната трева, но и за да почетем някоя хубава книга на открито.

В препоръките си сме се спрели на любими сборници с разкази от прекрасни автори. С нашите предложения ще имате време да прочетете цяла история, преди да ви изненада дъждът. 😉

„Изумруденият град“ от Дженифър Игън

Изумруденият град - Дженифър ИгънНосителката на „Пулицър“ за 2011 г. Дженифър Игън вече ни спечели с нестандартния си роман „Жестокото присъствие на времето“. В предшестващия го хронологично сборник с разкази „Изумруденият град“ тя отново демонстрира несравнимо изящество и стилистично майсторство при изграждането на своите образи и обрисуването на историите им.

Книгата е истинско бижу и съдържа 11 разказа, уловили персонажите в турбулентен момент от живота им. Игън води читателя на пътешествие не само през бляскави или екзотични дестинации като Ню Йорк, Китай и Бора Бора, но и през широк спектър от емоционални състояния. Тя вниква в душевността на героите деликатно и търпеливо, без следа от напрежение или мелодраматизъм.

Ако харесвате реалистични творби, поднесени от умерен, проникновен разказвач, то ‘Изумруденият град“ е точно за вас.

„Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории“ от Окамото Кидо

Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории - Окамото КидоРазследванията на Ханшичи привлякоха вниманието на голяма част от читателите ни на тазгодишния Пролетен панаир на книгата, което ни радва от сърце. В сборника „Самурайски криминални истории“ блестящият инспектор се потапя в миналото на феодална Япония и разплита четиринайсет загадки, в които логиката и дедукцията се сблъскват с легендите и суеверията. Наглед необяснимите случаи изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и потайностите на човешката природа.

Любимият на поколения читатели детектив Ханшичи дава начало на историческия криминален жанр в Япония. Неговият бележит създател Окамото Кидо безпогрешно улавя духа на две епохи и обрисува един завладяващ свят, типично японски в своята неповторимост.

Ако сте фенове на класически криминалета в духа на Артър Конан Дойл и Агата Кристи или пък изпитвате любопитство към изпълнената с мистерии митология на Страната на изгряващото слънце, то сборникът с разкази за „невъзпетият Шерлок Холмс на епохата Едо“ е подходящият избор за вас.

Има още

Share Button

3 книги, с които да се скриете на сянка през лятото

Share Button

Знаем, че лятото е за море. Самите ние обичаме през топлите месеци да се шляем по Черноморието или по разни готини места в чужбина. Но винаги сме с книга подръка.

За лято 2015 избрахме три четива, които ще направят почивката на всеки дори по-приятна. Нарочно не включихме кримки, трилъри и женска проза. Предлагаме ви нещо различно:

„Теория за материята и светлината“ от Андрю Портър 

272_picture_front

В „Теория за материята и светлината” Портър сякаш материализира и осветлява иначе най-незабележимите хора – с обикновени професии, с неатрактивни съдби, преследвани от реални или фиктивни вини и изправени пред истински важен или въображаем избор.

Стилът му е по чеховски лаконичен и изчистен, а героите му се лутат между смешното и трагичното, разполовени между страсти и дълг и в непрестанно дирене на тънката нишка, която свързва семейството и чертае съдбите ни. Сборникът ще се хареса на всички, за които красотата на словото е основна предпоставка за разказване на добра история.

„Теория за материята и светлината” е носител на престижната награда „Фланъри О’Конър” за кратки разкази.

 

„Съкровището от Зеленото езеро“ от Луис Сакър 

368_picture_front

Американският писател Луис Сакър е забъркал интригуваща смес от хумор и интрига в книгата „Съкровището от Зеленото езеро”. Неслучайно тя е след най-четените през последните 15 години в Америка. Авторът получава за нея престижния медал за детска литература „Джон Нюбъри” за 1999 г., а след това по романа киностудията „Дисни” заснема филма „Семейно проклятие” с участието на Сигърни Уивър, Джон Войт и Шая Лебьов.

След злощастно стечение на обстоятелствата тийнейджърът Станли Илнатс попада в лагер за непълнолетни престъпници край пресъхнало езеро. Още щом пристига, проблемите му започват: другите момчета не го приемат добре, а рано сутрин всички трябва да копаят дупки в пустинята. Идеята на Директорката на изправителния дом е, че така калява характера на малолетните престъпници. Оказва се обаче, че тя търси нещо, отдавна заровено на дъното на езерото. Луис Сакър разкрива каква е връзката между всички герои от настоящето с много хумор и приключенски дух.

 

„Пабло Ескобар – тайните на наркобарон №1“ от Роберто Ескобар  

210_picture_frontПремиерната книга на Роберто Ескобар – брат на известния наркобарон, е сред най-коментираните четива на Запад и в латиноамериканския свят.

Написана документално, биографията „Пабло Ескобар – тайните на наркобарон №1“ всъщност е жив кинематографичен разказ за механизмите в една държава от Третия свят, които позволяват неуко момче от улицата да се издигне до най-висшите ешелони на властта и да се превърне в национален кумир.

Престъпните схеми и отчайващата корупция, плътното срастване на политиката и криминалните структури, нехайството на полицията и безизходицата за обикновените хора са само част от болезнените теми, които „Пабло Ескобар – тайните на наркобарон №1” засяга.

Share Button

Читателят: Милена Ташева за нежността и мрака в книгите на Андрю Портър

Share Button

Всички познават Мила Ташева! Тя може да намери правилната книга за всеки човек в точния момент. Вероятно успешно би се занимавала с библиотерапия, но засега е сред дългогодишните автори на сайта „Аз чета“ и пиар в издателство. Мила е и сред най-верните ни читатели, изчела е почти всичко от художествената ни литература. Затова я поканихме да гостува в рубриката ни „Читателят“ и да разкаже за Андрю Портър и книгите му на български.

Mila Tacheva_Andrew Porter

Как научи за Андрю Портър?
Когато „Теория за материята и светлината“ излезе, работех в книжарница. Още като видях корицата, нещо в мен се сви. Прочетох първите два разказа, но не продължих. После, по време на Алея на книгата в Бургас, ми препоръчаха сборника и си обещах, че ще го довърша, обаче така и не го направих. Един ден все пак сигнах до него и не го оставих до последния разказ. Извадих си и няколко пасажа, което не ми се бе случвало отдавна. И все още ги препрочитам.

Какво в писането му ти хареса?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Портър е много обран, много нежен, но в думите му са спотаени големи жестокост и огорчение от света. Има око за онези светли и изключителни детайли в тъканта на ежедневието, в същото време мракът сякаш взема връх. Винаги.

„Теория за материята и светлината“ или „Между дните“ предпочиташ?
И двете по-различен начин. По-добрият Портър, по-добрият писател, е в „Теория…“. Аз обаче имам слабост към романите, които задълбават в (причините за) разпадащото се (американско) семейство, които сипват сол в семейните рани и понякога ги лекуват, а друг път отварят нови.

51780

А кой е любимият ти разказ от сборника?
Ако можех да имам само един – „Заминаване“.

На кого би препоръчала Андрю Портър?
На всеки, които обича добре написани, обрани книги, които казват много неща с по-малко думи.

Сподели ни твой любим цитат.
Ок, ще е точно от „Заминаване“.

На Рейчъл й харесваше да се състезаваме боси по напречните дъски на моста. Те бяха разположени на равномерно разстояние, на около половин метър една от друга. На пълнолуние беше лесно, човек виждаше къде стъпва, но останалите нощи беше тъмно като в рог и се стъпваше на сляпо. Беше въпрос на вяра. Също и на ритъм. Веднъж да се подхлъзнеш, само леко да излезеш от ритъм, и кракът ти ще хлътне в празно пространство и може да счупиш пищял или по-зле, при лош късмет може да се подхлъзнеш и да полетиш към водата от височина десет метра. Разбира се, ние бяхме млади и безстрашни, така че не се препънахме. Номерът беше винаги да създадеш ритъм в главата си и да се съсредоточиш върху него. Но, както казах, всичко опираше най-вече до вяра, до почти сляпо убеждение, че дъската ще е точно там, където положиш крак. И неизменно беше.

Прочетете ревютата на Мила за „Теория за материята и светлината“ и „Между дните“ в „Аз чета“.

Теория за материята и светлината“ е книга на месеца. През март сборникът с разкази е намален с 40% и струва само 7.20 лв. 

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!

Share Button