Познаваме Кремена от сайта Goodreads.com, в който редовно четем коментарите й за различни книги. Видяхме, че харесва Стайнбек, зарадвахме се и на интереса й към „Самотният бегач на дълго разстояние“ (Алън Силитоу), казахме си, че наистина разбира от Селинджър. Но големият купон започна, когато Кремена зачете Амос Оз. Ей тогава вече ни стана адски интересно! И я поканихме за първи гост в новата ни рубрика „Читателят“ – понеже знаехме, че има какво да каже. 🙂
Снимахме Кремена на Алея на книгата във Варна, за което тя специално беше облякла любимата си тениска с герои на Селинджър
Как научи за Амос Оз?
Първите две срещи бяха случайни (в библиотеката). Прочетох две книги, които тогава не успях да оценя подобаващо. След време много ме заинтригува заглавието „Как да излекуваме фанатик“ и при тази среща вече пламна любовта „от втори поглед“. Започнах да събирам и чета всички преведени книги на Амос Оз, като се опитвах да не бързам, но… ето че ми остават само две.
Какво в книгите му те спечели като читател?
Мекотата на неговия глас. Силата на тихото му крещене. В доста от книгите сякаш гледам забавено редуване на кадри на леко приглушена светлина. И от най-тежките му книги не съм се чувствала разбита. А всичко в противоположния положителен спектър на чувствата изцяло съвпада с моята чувствителност и виждания. Винаги се доближавам лесно до всичките му герои и с търпение и любопитство чета и най-бавните детайли. Друго, което ценя, е склонността на Амос Оз да експериментира и резултатът винаги ми допада. В различна от стандартната форма са най-малко тези книги: „Черната кутия“, „Същото море“, „Животът и смъртта в рими“.
Има ли негова книга, която би чела пак и пак?
Може би най-важна за мен си остава „Как да излекуваме фанатик“. Добре е всичко да започне от тези въпроси и отговори. След тях вече можем да се насладим и на художествените му книги. Редовно препрочитам части от „Същото море“, „Между приятели“, „Пантера в приземието“.
На кого би препоръчала Амос Оз?
На всички, които имат поне малко общо с мен – като литературен вкус, възприятия, предпочитания към бавните и тихите неща в живота и книгите; на читатели, които обичат да наблюдават отношения и характери, обикновено без много „екшън“ и външни драми. Въпреки универсалните послания, също и на хората, които се интересуват от спецификите на Израел.
Амос Оз е автор на над 15 книги, преведени на повече от 35 езика, и на над 450 есета. През последните години той е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда.
Сподели ни твой любим цитат.
Може ли два? Понеже разграничавам „Как да излекуваме фанатик“ като нещо важно и различно:
Да си представим другия, когато се караме или се оплакваме, да си го представим в момента, в който сме убедени, че сме сто процента прави. Дори да сме сто процента прави, а другият да греши сто процента, пак е от полза да можем да си представим неговата гледна точка.
Разбира се, художествените произведения на Амос Оз са това, с което той ме държи здраво до себе си. Ето и един от „Пантера в приземието“:
…гневът на татко беше тих и книжен.
Ако сме пропуснали нещо?
Никога не съм се интересувала от кулинария, от каквото и да е, свързано с кухнята. Но подобни описания на Амос Оз са и нещо повече. Затова искам да приготвя като специален ритуал това меню от „Същото море“:
Тя прави омлет, той реже салата, нейното рамо докосва ръката му като устни, докосващи дантелен воал. Една чаша пада. Без да се счупи. Той приема това за добър знак: салата с маслини, голям омлет, кисело мляко със мед, черен хляб с овче сирене.
Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!
