Архив за етикет: Millenium

3 март и книги за родолюбието

Share Button

3 март е датата, на която честваме Освобождението и си спомняме за героите, благодарение на чиито подвизи се създава Третата българска държава.

По този повод решихме да споделим нашите три любими книги, които да събудят родолюбието във всеки читател, позагубил надежда в днешните преходни времена, в които не само държавата, а и ценностите ни преминават през тежкото изпитание на съмнението.

Книгата „Любими народни изпълнители“ е резултат от 15-годишния труд на Николай Чапански, един от доказалите се фолклорни журналисти в България. В книгата намират място голяма част от срещите му с именити родни певци и музиканти.

Българинът е закърмен с музиката и фолклора, а книгата ще ви потопи в дълбините на народното творчество под звуците на такт 3/4.

 

 

 И тъй като музиката е едно от най-уникалните измерения на българското, запознайте се и с най-известните и обичани стихотворения и песни, посветени на България и обичта към родните слово и ритъм.

„България в песни“ е чудесно попълнение за библиотеката на всеки ценител на българската литература.

 

 

И тъй като българите имаме не само богато въображение и език, а и богата история, с която мнозина от нас се гордеят, идеалната книга, с която да си я припомним, е „Другата история на България“. В нея са включени 157 малко известни факта от новата история на България, които хвърлят светлина върху ключови моменти в областта на политиката, спорта, културата и икономиката.

 

 

 

Не трябва обаче да се сещаме за любовта към родината само по празници. Тя се преде шевица по шевица, дума по дума и се нарича. Ето затова и книгите, с тяхната непреходност, са именно най-добрия начин да съхраняваме и пазим в себе си онази тръпка, която изниква всеки път, когато зачетем или погледнем образите на българското.

Share Button

3 сборника с разкази, които да четете в парка

Share Button

В офиса се шегуваме с тазгодишното „лято“, което е разумно да не предизвикваме с къси ръкави и рокли, току-виж отново ни връхлетял някой порой. 😀 Въпреки това не можем да се сдържим да не се втурнем към парка в мига, в който грейне слънце, не само за да се насладим на свежия въздух и топлите лъчи, излежавайки се върху ароматната трева, но и за да почетем някоя хубава книга на открито.

В препоръките си сме се спрели на любими сборници с разкази от прекрасни автори. С нашите предложения ще имате време да прочетете цяла история, преди да ви изненада дъждът. 😉

„Изумруденият град“ от Дженифър Игън

Изумруденият град - Дженифър ИгънНосителката на „Пулицър“ за 2011 г. Дженифър Игън вече ни спечели с нестандартния си роман „Жестокото присъствие на времето“. В предшестващия го хронологично сборник с разкази „Изумруденият град“ тя отново демонстрира несравнимо изящество и стилистично майсторство при изграждането на своите образи и обрисуването на историите им.

Книгата е истинско бижу и съдържа 11 разказа, уловили персонажите в турбулентен момент от живота им. Игън води читателя на пътешествие не само през бляскави или екзотични дестинации като Ню Йорк, Китай и Бора Бора, но и през широк спектър от емоционални състояния. Тя вниква в душевността на героите деликатно и търпеливо, без следа от напрежение или мелодраматизъм.

Ако харесвате реалистични творби, поднесени от умерен, проникновен разказвач, то ‘Изумруденият град“ е точно за вас.

„Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории“ от Окамото Кидо

Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории - Окамото КидоРазследванията на Ханшичи привлякоха вниманието на голяма част от читателите ни на тазгодишния Пролетен панаир на книгата, което ни радва от сърце. В сборника „Самурайски криминални истории“ блестящият инспектор се потапя в миналото на феодална Япония и разплита четиринайсет загадки, в които логиката и дедукцията се сблъскват с легендите и суеверията. Наглед необяснимите случаи изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и потайностите на човешката природа.

Любимият на поколения читатели детектив Ханшичи дава начало на историческия криминален жанр в Япония. Неговият бележит създател Окамото Кидо безпогрешно улавя духа на две епохи и обрисува един завладяващ свят, типично японски в своята неповторимост.

Ако сте фенове на класически криминалета в духа на Артър Конан Дойл и Агата Кристи или пък изпитвате любопитство към изпълнената с мистерии митология на Страната на изгряващото слънце, то сборникът с разкази за „невъзпетият Шерлок Холмс на епохата Едо“ е подходящият избор за вас.

Има още

Share Button

Бевърли Клиъри навърши 100! Любимата детска писателка на Америка в 20 цитата

Share Button

Американската писателка Бевърли Клиъри, написала някои от най-обичаните книги за деца, днес празнува много специален юбилей – тя навършва… един век! По повод стогодишнината си мис Клиъри се шегува: „Стана случайно! Не го направих нарочно“.

Създателката на култовата героиня Рамона Куимби е автор на над тридесет романа за деца и юноши, преведени на повече от петнадесет езика. Носител е на множество призове, сред които и наградата на Американската библиотечна организация за цялостен принос към детската литература. На 12 април, в нейна чест, се отбелязва славният D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – „Остави всичко друго и чети”).

opb.org

opb.org

Всички тези специални поводи ни вдъхновиха да съберем някои любими цитати на Бевърли Клиъри, свързани с обичта към децата и четенето. 🙂

1. Исках да стана балерина, когато порасна. Промених си решението.

2. Първи клас ми се отрази тежко. Макар и да бях сравнително самотно дете, отраснало във ферма, се чувствах свободна и дива. Да мълча в клас, заедно с още 40 деца, колкото бяхме по онова време, се оказа огромен шок.

3. Като първокласничка се страхувах от учителките и се справях ужасно в часовете по четене – трудност, която преодолях, благодарение на любящото търпение на преподавателката ми във втори клас. Въпреки че можех да чета, отказвах да го правя. 

4. Майка ми винаги държеше книги от библиотеката вкъщи и през един дъждовен неделен следобед – по времето, когато още нямаше телевизия, а вкъщи нямахме дори радио – взех една от тях, погледнах картинките и открих, че чета и се наслаждавам на това, което чета. Оттогава съм читателка.

5. Когато приключвахме занятието, учителят казваше: „Не четете по-нататък“. Понякога обаче аз продължавах да чета, като криех книгата зад учебника по география. Много неща можеш да скриеш зад един учебник по география.

6. Най-добрите ми учителки изпитваха любопитство към предмета, който преподаваха, и искрено обичаха децата. Някои от преподавателките просто си вършеха работата, но други бяха специални. Наистина се грижеха за учениците си и всеки ден се обличаха в красиви рокли.

7. Децата трябва да разберат, че четенето е удоволствие, а не просто нещо, което учителите те карат да правиш в училище. 

8. Като малка не харесвах книги, в които децата се учеха да бъдат „по-добри“ деца.

9. Пиша книги, за да забавлявам читателите. Не се опитвам да поучавам! Ако заподозра, че авторът цели да ми покаже как да бъда добро и възпитано момиче, захвърлям книгата.

10. Ако не намираш по лавиците книгата, която ти се чете, напиши я.

Има още

Share Button

Карол Рифка Брънт за честното писане и значимото в юношеската литература

Share Button

Неотдавна Карол Рифка Брънт се присъедини към списъка с чуждестранни автори на „Милениум“, които дадоха специални интервюта за българските медии. Трогателният й young adult роман „Кажи на вълците, че съм си у дома“ успя да постигне малко чудо, като впечатли читатели от всички възрасти и с най-разнообразни литературни вкусове. Ключът? Откровеност и безстрашие при засягането на болезнени теми.

В интервюто си за вестник „Култура“ Брънт изтъква колко е важна искреността в писането, за да има то истински значим ефект върху читателя и обществото. В никакъв случай не пропускайте да прочетете целия разговор на авторката с Марин Бодаков тук.

– Може ли литературата да научи на съчувствие към гей-самоличността?

– Вдъхването на състрадание към различните хора, различните начини на мислене и съществуване е най-важното постижение на художествената литература. Проблемът е, че ако писателят се стреми да предизвика съчувствие у читателя или да разреши определен социален проблем, не вярвам резултатът да е сполучлив. Ако това е отправната ти точка, накрая книгата ти се оказва плоска и морализаторска. Мисля, че единствената цел, която авторът може да си постави, е да разкаже грабваща и честна история. Ето това поражда състраданието у читателя.

Карол Рифка Брънт - Кажи на вълците, че съм си у дома

Снимка: Babelio

Share Button

От кухнята на „Юда“. Художничката Капка Кънева за първата си среща с Амос Оз

Share Button

Издаването на романа „Юда“ от Амос Оз стана повод за първи път да работим с прекрасната художничка Капка Кънева. Елегантните й хартиени пластики са нейна запазена марка и придават на книгите, които е „обличала“, безспорен индивидуален почерк. Комбинацията между творческата визия на Капка и литературния гений на Амос Оз се оказа повече от сполучлива. Вместо обаче ние да ви говорим за създаването на корицата, по-добре да оставим самата Капка да разкаже за срещата си с израелския писател. 🙂

Капка Кънева

Снимка: Надя Кънева

Поради естеството на професията, която съм си избрала, чета книгите основно по два начина – “по работа” и “за удоволствие”. Макар двете преживявания по същество да не се отхвърлят едно друго, все пак би могло да се каже, че ако по време на втория тип четене се чувствам освободена от каквато и да било отговорност, то първият наподобява повече детективско преследване, чиято крайна цел е необходимостта да открия в авторовия текст или между редовете му визията на корицата на съответното литературно произведение.

Юда - Амос ОзЗа пръв път се срещнах с творчеството на Амос Оз на страниците на романа “Юда”Четох го с мисълта, че задачата ми е да направя корицата на изданието на “Милениум”. Още от първите редове обаче ми стана ясно, че това е автор, когото не бих могла да прочета “просто по работа”, както и че не би ми било достатъчно да визуализирам неговия Юда с изображение на определен момент, случка, герой или послание от романа. Корицата на една такава книга може да бъде единствено визуален знак – образ обобщение, образ айсберг – образ, който борави с метафори и паралелни значения, вместо да илюстрира предано и недвусмислено конкретен пасаж от текста или дори водещо авторово послание.

Вероятно затова вътре в себе си бях готова с визията на корицата още преди да прочета и половината от книгата, но продължих, позволявайки си, подобно на избягал от час ученик, едно радостно прегрешение – да довърша файла “за удоволствие”. Е, може би не само за удоволствие. Независимо че писането на Амос Оз ми се услади и “Юда” се нареди след книгите, “откраднати” от моите задължения, близки и семейство, в малките часове или пък в следобедните петдесетминутки, когато четиригодишната ми дъщеря спи, с дочитането му аз все пак преследвах някаква, макар и вече невизуална, цел.

Има още

Share Button