Архив за етикет: Рамона Куимби

Бевърли Клиъри навърши 100! Любимата детска писателка на Америка в 20 цитата

Share Button

Американската писателка Бевърли Клиъри, написала някои от най-обичаните книги за деца, днес празнува много специален юбилей – тя навършва… един век! По повод стогодишнината си мис Клиъри се шегува: „Стана случайно! Не го направих нарочно“.

Създателката на култовата героиня Рамона Куимби е автор на над тридесет романа за деца и юноши, преведени на повече от петнадесет езика. Носител е на множество призове, сред които и наградата на Американската библиотечна организация за цялостен принос към детската литература. На 12 април, в нейна чест, се отбелязва славният D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – „Остави всичко друго и чети”).

opb.org

opb.org

Всички тези специални поводи ни вдъхновиха да съберем някои любими цитати на Бевърли Клиъри, свързани с обичта към децата и четенето. 🙂

1. Исках да стана балерина, когато порасна. Промених си решението.

2. Първи клас ми се отрази тежко. Макар и да бях сравнително самотно дете, отраснало във ферма, се чувствах свободна и дива. Да мълча в клас, заедно с още 40 деца, колкото бяхме по онова време, се оказа огромен шок.

3. Като първокласничка се страхувах от учителките и се справях ужасно в часовете по четене – трудност, която преодолях, благодарение на любящото търпение на преподавателката ми във втори клас. Въпреки че можех да чета, отказвах да го правя. 

4. Майка ми винаги държеше книги от библиотеката вкъщи и през един дъждовен неделен следобед – по времето, когато още нямаше телевизия, а вкъщи нямахме дори радио – взех една от тях, погледнах картинките и открих, че чета и се наслаждавам на това, което чета. Оттогава съм читателка.

5. Когато приключвахме занятието, учителят казваше: „Не четете по-нататък“. Понякога обаче аз продължавах да чета, като криех книгата зад учебника по география. Много неща можеш да скриеш зад един учебник по география.

6. Най-добрите ми учителки изпитваха любопитство към предмета, който преподаваха, и искрено обичаха децата. Някои от преподавателките просто си вършеха работата, но други бяха специални. Наистина се грижеха за учениците си и всеки ден се обличаха в красиви рокли.

7. Децата трябва да разберат, че четенето е удоволствие, а не просто нещо, което учителите те карат да правиш в училище. 

8. Като малка не харесвах книги, в които децата се учеха да бъдат „по-добри“ деца.

9. Пиша книги, за да забавлявам читателите. Не се опитвам да поучавам! Ако заподозра, че авторът цели да ми покаже как да бъда добро и възпитано момиче, захвърлям книгата.

10. Ако не намираш по лавиците книгата, която ти се чете, напиши я.

Има още

Share Button

Детската писателка Бевърли Клиъри навършва 99 години

Share Button

Днес празнуваме рождения ден на най-известната американска писателка за деца Бевърли Клиъри, родена през 1916 година. Тя има над тридесет романа за деца и юноши, преведени на повече от петнадесет езика. Носител е на множество призове – наградата на Американската библиотечна организация й е връчена за цялостен принос към детската литература. 

Beverly Cleary

На 12 април, в нейна чест, се отбелязва и D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – „Остави всичко друго и чети”). Затова плюс Великден, днес празниците стават три! 

По случай рождения й ден събрахме различни въпроси към мис Клиъри от интервюта. Вижте какво казва тя: 

Какво ви вдъхнови да създадете герои като Рамона и Бийзъс? Имали ли сте брат или сестра, или приятел, с когото сте били в такива отношения?
Бийзъс, Рамона и Хенри, пък и всички останали мои герои, са като децата, с които израснах. В семейната ни ферма в Ямшил, Орегон, бях много самотна. Щом се преместихме в Портланд обаче, изведнъж се появиха купища деца и беше прекрасно. Улицата, на която живеех, приличаше на улица „Кликитат” от книгите ми. Из квартала имаше няколко момчета като Хенри, а кучета като Рибси можеха да се видят на всеки ъгъл…

Рамона, от своя страна, не беше плануван герой. Докато пишех „Хенри Хъгинс”, се замислих как всички хлапета са на еднаква възраст. Реших, че трябва да добавя още някого и докато обмислях варианта за малка сестра, чух да викат съседката ми Рамона. И така се роди малката сестра на Бийзъс. Рамона Куимби продължи да се появява и в следващите книги и да расте. Не възнамерявах да пиша толкова много за нея, но се получи така. Тя присъстваше в различните истории, а аз трупах още и още идеи за нея.

А как създадохте нейна собствена книга?
О, изключително хаотично. Аз по принцип не започвам книга от началото, а с различни хрумки, които записвам. Понякога се връщам назад и измислям как героят е стигнал до въпросната случка. В „Рамона и баща й” първо написах края. Всъщност трябваше да предам коледен разказ за едно женско списание. Щом го завърших, почнах да мисля как ли Рамона се е озовала тук и след публикуването на историята я доразвих. Така че в случая започнах книгата с последната глава. Разбира се, това е точно обратното на всичко, което хората учат за писането. Но аз не вярвам в успеха на предварителния сюжет, защото ако очертаеш цялото действие, се получава скучно. Просто пиша. Даже повече се забавлявам да развивам историята, отколкото да пиша.

Мисля как неопитните автори понякога са толкова впечатлени от това, което са създали, че не успяват да го погледнат обективно. Аз не бих искала да видя публикувано нищо мое в първоначалния му вид, защото то търпи много промени след това. Измислям до момента, в който нещо в мен просветне и знам, че нещата са готови. Просто усещам, когато се е получило. Първата ми редакторка казваше, че съм интуитивен автор. Не бях мислила за себе си така, но предполагам, е била права.

Между написването на „Бийзъс и Рамона” и продължението й „Рамона Белята” има цели тринадесет години. Какво ви накара да преразгледате историята на малката сестра Куимби?
Просто не спирах да мисля за нея. Рамона се навърташе около кучето Рибси и в някои от историите с Хенри Хъгинс и приятелите му, а и редакторката ми искаше книга за нея от години. Само че Рамона трябваше да е в детската градина, а аз не съм ходила на такава и не знаех нищо за живота там. Когато записах собствените си деца на забавачка, се почувствах достатъчно уверена. Моментът беше идеален и го направих.

dear-logo

Какво обичате в работата си като писател?
Харесва ми да работя у дома, а също да съм сама. Мисля, че ако не се наслаждавам на писането, не мога да очаквам някой да чете книгите ми. Затова, ако усетя как нещо не върви, просто го оставям. Има още

Share Button

Книгите на „Милениум“ в надпревара за приза „Бисерче вълшебно“

Share Button

За поредна година взимаме участие в избора на най-добра детска книга! За наградата „Бисерче вълшебно“ през 2015-а сме номинирали 3 наши заглавия в следните категории:

  • „Откриватели“ – за деца на 6-8 години, които сега откриват света на книгите;
  • „Мечтатели“ – за умелите читатели на 9-11 години, които вече пътешестват сами из света на фантазията и се наслаждават на книжните приключения.

Линиите за онлайн гласуване за „Алфи и морското царство„, „Упоритият крал“ и „Светът на Рамона“ вече са отворени за всички деца и тийнейджъри на възраст между 6 и 15 години. 

След старта на гласуването представянето на Наградата за най-добра детска книга „Бисерче вълшебно“ ще продължи в училища, библиотеки и читалища със срещи с читателите за разясняване целите на наградата, механизмите за гласуване и запознаване с номинираните заглавия.

Организаторите обещават много допълнителни помощни материали за учители и библиотекари, които ще могат да бъдат открити на www.biserche.com.

Share Button