Архив на категория: откъс

3 книги, които ще ви държат будни през нощта

Share Button

Когато зимата наближи и нощите станат по-дълги от дните, има един прекрасен начин да оползотворите допълнителните часове тъмнина – с книга в леглото. Независимо дали е причинител на безсъние, или просто приятна компания, по това време на годината добре разказаната история е любимият ни среднощен събеседник. Ако още не сте намерили вашия, запознайте се с тези три романа, които няма да ви позволят да затворите очи.

„Танцуващият замък“ от Робин Джарвис

Tancuvashtiyat zamak - Robin JarvisМрачната фентъзи трилогия на Робин Джарвис е най-очевидният кандидат в списъка. Извинете ни, че сме толкова предвидими, но стане ли дума за книги, които ни държат будни през нощта, би било кощунство да я пропуснем.

„Танцуващият замък“ е романът, който ще започнете с идеята да почетете една-две глави, преди да заспите, но вероятно ще приключите в ранните часове на утрото. Британският автор на фантастика за тийнейджъри Робин Джарвис решава да напише злокобната история, след като сънува чудовищна книга, промиваща мозъците на читателите си. За разлика от сатаниста Остърли Фелоуз, Джарвис няма да ви превърне в обсебени от измислено кралство герои. Зловещата атмосфера на поредицата му обаче със сигурност ще ви струва няколко безсънни нощи.

 

„Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“ от Натали Йънг

Dobar apetit, ili kak da shotvish mazha si - Natali Yang

Ако Робин Джарвис се вдъхновява от сънищата си, то Натали Йънг черпи идеи от развода си. И то какви…

Джейкъб беше мъртъв от три дни. Лежеше във фризера, разфасован на шестнайсет парчета. Лизи имаше намерение да започне с готвенето този следобед.

Лизи Прейн приключва нещастния си брак с точен замах на лопатата и малко допълнителна работа със сатъра. Вместо да се довери на по-конвенционалните методи, Лизи решава да се отърве от тялото на съпруга си… като го изяде.

Както може би сте се досетили, „Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“ ще ви вкара във фурната на семейни отношения, достигнали критичната си точка. Най-ексцентричното предложение в списъка ни е предназначено за смели читатели със здрави стомаси. Историята за канибалския период на вдовицата Прейн е противоречива, наситена с психологизъм и черен хумор. Може би ще ви е по-лесно да я преглътнете след полунощ.

 

„Стая“ от Ема Донахю

Staya - Ema Donahyu„Стая“ отдавна си е спечелила славата на роман, който се чете на един дъх, така че трябва да внимавате кога я подхващате. Освен че е нашата книга на месеца и само през октомври можете да я поръчате от сайта ни с 40% отстъпка, „Стая“ съвсем наскоро се сдоби и с филм, чиято премиера беше на 16 октомври. Какъв по-добър повод да си спестите няколко часа сън, разгръщайки книгата за първи (или пореден) път?

Джак и Ма не напускат четирите стени на Стая. С външния свят ги свързват само телевизорът и Стария Ник, който ги навестява всяка седмица. Шокът за читателите настъпва, щом осъзнаят, че невинният разказ на петгодишния Джак прикрива суровата истина за едно пленничество.

Ирландската писателка Ема Донахю пише романа си, провокирана от случая на австриеца Йозеф Фрицъл, който държи дъщеря си затворена в подземие и издевателства над нея в продължение на 24 години. Затрогващата история носи на авторката си номинация за „Букър“.

Вижте какво ни разказа за „Стая“ и книжният блогър Аделина „Змей“ Генова, която ни гостува в рубриката „Читателят“.

Share Button

„Петминутен спомен, или изкуството да губиш“ – есе от Андрю Портър

Share Button

Кратко есе на Андрю Портър се появи на български в „Дневник“. Основна тема в „Петминутен спомен, или изкуството да губиш са случайностите и как понякога ни принуждават да започнем живота си начисто. Всеки може да приеме това като провал или благословия. 

Преводът е на Маргарита Терзиева:

Дори и сега ми е трудно да опиша психологическото си състояние по това време. Знам, че на определено ниво вече бях приел случилото се, но от друга страна – загубата беше толкова голяма, че не можех лесно да се откъсна от мислите си. На двайсет и шест години ми беше трудно да преглътна факта, че нямах нищо зад името си, че цялата ми собственост се побираше в един багажник и че макар да се наричах писател, не разполагах с веществени доказателства за това.

Цялото есе може да прочетете тук: „Петминутен спомен, или изкуството да губиш“ от Андрю Портър

Andrew Porter

Андрю Портър преподава английска литература и творческо писане в университета „Тринити” в Сан Антонио. Дебютната му книга „Теория за материята и светлината” печели престижната награда „Фланъри О’Конър” за кратки разкази. Романът му „Между дните“ излиза през септември 2012 г.

Share Button

Стани агент със соло-закуската на Джеймс Бонд

Share Button

Соло-закуска за агенти! Това описва известният писател Уилям Бойд в началото на романа „Соло. Джеймс Бонд се завръща„. Кримката, която издадохме преди година, разказва най-новата история на Бонд, като завърта действието между Лондон, Африка и САЩ.

Но да се върнем на хапването! Солидната закуска е емблематична за образа на английския шпионин. И в пристъп на глад ви черпим с менюто по случай 45-ия му рожден ден. Всеки може да е агент с четири бъркани яйца, пържен бекон и голяма чаша силно черно кафе!

literary_solo_dorchester1
 
Преводът е на Гриша Атанасов:

– Честит рожден ден, а?

– Откъде знаете, че имам рожден ден? – Бонд си даде сметка, че едва ли е успял да прикрие изненадата в гласа си.

– Просто предположих – отвърна тя. – Стори ми се, че празнувахте нещо снощи? Човек усеща тези неща… И аз празнувах. Ние, празнуващите, празнуваме…

Бонд докосна възела на вратовръзката си и се прокашля, докато си припомняше: вярно, снощи жената седеше през няколко маси от него.

– Да – съгласи се той малко тъжно. – Наистина е рожденият ми ден. – Опитваше се да спечели няколко секунди, докато умът му заработи. Определено тази сутрин не беше във форма. Асансьорът бучеше, спускайки се към фоайето. – А вие какво празнувахте? – попита я той и в същия миг си спомни – и двамата пиеха шампанско и едновременно вдигнаха чаши един към друг през залата.

– Четвъртата годишнина от развода си – каза тя сухо. – Превърнах го в нещо като традиция. Позволявам си коктейл, вечеря, отлежало шампанско и една нощ в апартамент в „Дорчестър”. А после му изпращам сметката…

Беше висока, стройна, в средата на трийсетте, прецени Бонд, с волево красиво лице и гъста медноруса коса, пригладена назад и падаща с извивка до раменете. Сини очи. Скандинавка? Носеше морскосин костюм – гащеризон с крещящ златен цип от врата до малко под талията. Прилепналата материя подчертаваше добре оформения бюст и Бонд позволи на плътското желание да проблесне за частица от секундата в погледа му. Тутакси зърна как нейните очи присветват в отговор: съобщението е получено. Вратите на асансьора се плъзнаха настрани с неизменното „дзън” на партерния етаж.

– Желая ви приятен ден! – сбогува се тя с бърза усмивка и закрачи през просторното фоайе.

В ресторанта Бонд поръча четири бъркани яйца с пържен бекон и зачака. Припали първата си цигара за деня и я придружи с голяма чаша силно черно кафе.

Бяха го настанили на същата маса от снощи, а тогава жената седеше вляво от него, през три маси, в ъгъла. Бонд я виждаше добре само с леко извъртане на главата. По-рано вечерта бе обърнал две сухи мартинита на екс в частното казино „Филдинг”, след като бе успял да загуби на шмен дьо фер почти сто паунда за двайсет минути. После бе поръчал бутилка „Тетанже розе” от 1960-а за акомпанимент на предястието – панирани шотландски миди със сос бьор блан. Докато надигаше чаша за себе си и мислено си пожелаваше щастлив четирийсет и пети рожден ден, бе забелязал жената да прави същия идентичен самотен тост с шампанско.

Очите им се срещнаха – Бонд сви рамене, усмихна се и вдигна чаша развеселен. Тя му отвърна с тост, след което той напълно забрави за нея. Беше си тръгнала, докато той оценяваше бутилка „Шато Батайе” от 1959-а, която бе поръчал за основното ястие – говеждо филе алангле с картофи огретен – и съответно не й обърна особено внимание, когато се плъзна покрай масата му. Само отбеляза, че беше издокарана в кремава рокля и обувки със златни токчета, които проблясваха след самоуверената й походка.

Той поръси с черен пипер бърканите си яйца. Солидната закуска беше първо основно правило за добър старт на деня. Беше казал на секретарката, че няма да идва – част от подаръка му за себе си. Не би могъл да посрещне четирийсет и петия си рожден ден нито с рутинните перспективи за работа, нито без прилична закуска. Поръча още една кана кафе – горещата течност действаше благотворно на гърлото му. Странно, че жената се оказа в асансьора, помисли си той, и още по-странно как отгатна, че има рожден ден… Интересно съвпадение. Припомни си едно от първите правила на професията: ако нещо изглежда като съвпадение, то вероятно не е. И все пак – животът беше пълен с истински случайности, каза си той, не би могло да се отрече. А и бе толкова привлекателна жена! Харесваше му как беше сресана косата й. Нагласена, но все пак изглеждаща естествено…

През юли „Соло. Джеймс Бонд се завръща“ от Уилям Бойд е нашата книга на месеца – вместо 17 лв., романът е на цена от 10.20 лв.

Share Button

Авторката на „Създания от време“ Рут Озеки с нов разказ на български

Share Button

Научихме, че в новата Granta е поместен разказ от Рут Озеки. Броят на списанието е озаглавен „Емигранта“, а темата за емиграцията е близка на канадско-американската писателка с японски произход.

Ето избран откъс от „Разговор през времето“, в превод на Маргарита Тенева:

Притежавам странна снимка на дядо си като младеж, на която той стои, бос, върху обърнатите нагоре остриета на два къси голи меча, държи в ръце острието на трети, по-дълъг меч, притиснат силно в бузата му. Крачолите му са леко навити, а ръкавите му – вдигнати нагоре, и ако се вгледаш внимателно, можеш да видиш дълъг метален шиш, прекаран през лявата му предмишница. Майка ми веднъж ми обясни, че можел да стои върху мечове, без да се пореже, и можел да пронизва предмишниците си с остриета, без да кърви. Съзнанието надвива материята, казва тя.  

DSC_5023

Създания от време“ е единствената книга на Озеки у нас. Романът влезе в шортлистата за „Букър“ през 2013-а, а през 2014-а получи специална награда „Кръстан Дянков“ за превод от английски на български.

Share Button

Откъс от „Записки по революцията. В България и другаде“ от Евгений Дайнов

Share Button

„Времената“ винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва – но само на повърхността.” Това казва Евгений Дайнов в книгата си „Записки по революцията. В България и другаде”. В нея той разказва за революционните моменти, на които е станал свидетел от 1962 г. до 1989 г. – в СССР и България през 60-те, в Англия през 70-те, в България, Франция, Англия и СССР през 80-те.

През май „Записки по революцията. В България и другаде“ е книга на месеца. Може да се намери в нашия сайт с 40% намаление! 

Избрали сме кратък, но интересн откъс от солидното томче:

„Във връзка с Вашето кандидатстване – пишеха от Кеймбридж – Ви желаем успешна кариера в Оксфорд“. Няма „благодаря”, няма „искрено Ваш” и пр. глезотии.

Голяма работа! Дни след това получих писмо, че в Оксфорд ме канят на интервю в три колежа. Минал бях първата цедка. Метнах се дотам с влака и прекарах едно денонощие в интервюта. Мястото много, ама наистина много, ми хареса. Не бях виждал толкова архитектура накуп… След интервютата получих писмо, че са ме приели в Corpus Christi College под условие – отлични оценки на матурите. Е, взех ги и тях и… започнах да се фукам, че наесен съм в Оксфорд.

Изфуках се и на разпивка в мазето на посолството на НРБ, организирана от комсомолската организация. Вместо очакваната реакция на възторг, примесена с лека завист, се натъкнах на нещо напълно неразбираемо:

– Оксфорд? Ти наистина си луд… – ревнаха всички в един глас.

– Защо, бе, к`во?

– Всички отиваме да учим в Москва и Ленинград, не разбираш ли?

Не разбирах. Затова ми обясниха, все едно още бях в групата на дебилите в училище „Форест хил”:

– Само с Москва или Ленинград можеш да измиеш петното от биографията си.

– Какво петно? – съвсем се обърках. Какво толкова съм направил, без да разбера?

– Че си бил на Запад, бе, наистина ли си толкова улав, на какъвто се правиш?

Разговорът продължи в същия сюрреалистичен дух още известно време, докато с мъка схванах неговата същина. За пестене на време и по-голяма прeгледност ще го резюмирам така:

Според ценностната система на НРБ да си живял на Запад, дори без да си бягал, а да си бил пратен от самото НРБ, е петно в биографията.

И един от начините да махнеш това петно е, когато дойде време да отиваш в университет, той да е в Москва или Ленинград – „сърцето на социалистическата система”, както ми обясниха комсомолците. Даже София не върши работа в случая.

– Добре де – питах, – ами ако отида в Оксфорд?

– Петното става неизтриваемо за цял живот…

– Какво значи това?

– Няма да имаш работа.

– Ама нали при социализма всички работят?

– Да, ама ще работиш като даскал в някое село…

– Че какво му е лошото?

Наистина много обичах село Миндя например. И освен това се бях нагълтал с руска литературна класика достатъчно, та да знам, че всички достойни хора са или селски даскали, или селски доктори.

– В ПРОВИНЦИЯТА е! В София няма да ти дадат работа…

Голям праз, казах си, намерили с какво да ме плашат… Това с „провинцията” тогава изобщо не го разбирах. И Ерик Клeптън, и Джон Ленън, да не говорим за Джими Хендрикс – все бяха от провинцията…

Това е положението, любезни читателю, с мита „Децата на комунистите се изучаваха на Запад”. Този мит – доста траен, впрочем – и днес се разпространява от завистливи хора, изживяващи себе си като провалени, бедни и онеправдани заради „децата на комунистите”.

Истината е онова, което описвам: никой освен мен не остана да следва в Англия. „Децата на комунистите”, стиснали в потните си ръчички препоръки от Комсомола, до един отърчаха да учат в Москва, за да изтрият срама от челото… И после да не работят в „провинцията”. На Запад останах само аз, лудият…

Share Button