Архив за етикет: доц. д-р Милена Цветкова

„Изобретението на Хюго“ – книга от креолска порода, 2-ра част

Share Button

Izobretenieto-na-Hugo_korica

Честит Световен ден на книгата и авторското право! ЮНЕСКО обявява днешната дата за празник през 1995-а, заради двойната годишнина от смъртта на Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес през 1616 г. 

На 23 април по традиция се организират четения и се подаряват книги. А ние, както обещахме, споделяме втората част от текста на доц. д-р Милена Цветкова за необичайната книга „Изобретението на Хюго“ от Брайън Селзник

Първата част може да прочетете тук.  

 

 „Поуки за Магията и за Науката“.

Първо беше „Хари Потър“, от която малки и големи получиха патента на магията – книги, библиотеки, учители и денонощно четене. Но „Хари Потър“ внуши, че вълшебствата се учат от фантасмагорични книги. „Хари Потър“ скри от читателите, че съвременен магьосник и изобретател се става с реални книги по реални науки, с технически, инженерни, справочни и исторически трудове.

А ето какви поуки можем да извлечем от „Изобретението на Хюго“:

Първо е Науката, после идва и Изкуството.

Магиите се дължат на знанията и уменията по физика и механика.

Не може да станеш Магьосник – илюзионист или фокусник, без технически знания.

Техническите знания по часовникарство са рецептата за изграждане на Магьосника. Малкият Хюго вярва в тази логична предопределеност – щом е син на „хоролог“ (часовникар) и работи като „хронометрист“ (обслужващ големия гаров часовник), ще може да стане и илюзионист. И накрая става – Хюго е фокусник с псевдонима Професор Алкофрисбас.

Магията на киното е продължение на знанията по физика, механика и часовникарство. Дадени са ни примерите – бащата на Хюго е часовникар („хоролог“) и съживява магичния механичен човек (автоматона); пионерът на киноизкуството Мелиес първо е изобретател на играчки роботи (сред които и автоматонът), после е фокусник, а накрая – магьосник на филмовите сцени, като най-известният му филм „Пътуване до Луната“ (Le Voyage dans la Lune от 1902 г.) е признат за предшественик на научната фантастика и фентъзи киното.

Киното е визуална илюзия – оживени рисунки в зрителното ти поле. Доказателството ще открием в екранизацията на романа – чрез показаните два първородни филма „Безопасността е последна“ (Safety Last! от 1923 г.) и „Пристигане на влака на гара Ла Сиота” (Arrival of a Train at La Ciotat от 1896 г.) с най-трагикомичния момент от зората на кинопрожекциите, когато публиката скача в паника от екранния влак, който сякаш нахлува в салона да ги прегази.

„Изобретението на Хюго“ безспорно разкри своята педагогическа стойност за филмовата индустрия. В една от първите рецензии за екранизацията Лайам Лейси от канадския вестник The Globe and Mail прецени работата на Мартин Скорсезе не само като „шикарно илюстриран урок по история на киното“, а и като „най-добрия аргумент в полза на 3D от излизането на филма „Аватар“. Филмът „Хюго“ действително използва най-модерните технологии, за да отдаде почит на люлчения период на филмите и дори по-назад – на корените им в цирковите и магическите шоуспектакли.

Поука от томчето на Брайън Селзник се съдържа и за самата наука за книгата: очевидно е, че книгата не е само букви, очевидно е, че книгата не е само думи. Книгата може да е от креолизирана порода – пестелива на печатни редове и щедра на кинематография.

Изобретението на Хюго“ е книга на месеца – през април луксозното издание струва само 14.99 лв. 

Share Button

„Изобретението на Хюго“ – книга от креолска порода, 1-ва част

Share Button

Izobretenieto-na-Hugo_korica

Днес отбелязваме Междунородния ден на детската книга. На 2 април 1805 г. в Дания е роден всепризнатият майстор на приказките – Ханс Кристиан Андерсен. 

По този случай поканихме доц. д-р Милена Цветкова да разкаже за романа „Изобретението на Хюго„, който е всичко друго, но не и традиционно детско издание. Нашата гостенка пък е преподавател по Книгоиздаване към СУ и е сред най-големите познавачи на книгата като медия.

Ето какво споделя Цветкова: 

„Изобретението на Хюго“ доказва: не можеш да си Магьосник без физика, не можеш да си Кинотворец без книги

Смелчакът Брайън Селзник създаде книга, каквато никой още не беше виждал – изобрети нов формат книгофилм или филмокнига, в която съедини измислената история за сирачета в духа на Дикенс с документалната история за филмите на Жорж Мелиес.

Самото издание с обем над 500 страници е построено като огромна режисьорска разкадровка, в която текстът в едната си част е написан, а в другата е нареден от над 150 черно-бели разтвора – графични илюстрации и филмови кадри. А защо картинният разказ е черно-бял, е ясно: това е история за старото, истинското кино – черно-бяло и нямо.

Четеш – четеш, разглеждаш – разглеждаш, пак четеш – пак разглеждаш… и постоянно си в напрежение: Кое е това момче? Как ще се държи автоматонът? Каква може да е връзката между часовниците и кинофилмите? Кой ще се окаже в действителност Жорж Мелиес? И накрая като откровение – получаваш не история на човек. Прочел си история на кинематографа като нечовешки феномен. Не Хюго, не автоматонът и не Мелиес са пазители на времето. Пазителите са книгите и киното.

Книгата „Изобретението на Хюго“ е пазител – трезор. Пазител на буквите. (Не са случайни черните рамки на белите страници, благодарение на които нито може да избяга буква, нито може да се разсее четящото око.) Пазител на кадрите. (Неслучайно хартията е по-трайна за архив от лентата.) Пазител на времето. (Неслучайно на руски език заглавието на филма „Хюго“ е „Пазител на времето“.)

Книгата „Изобретението на Хюго“ еманципира роднинството между двете медии – книга и филм, в още един ракурс: Хюго не познава богатството на книгите, а на Изабел никога не е било позволено да гледа филми. Затова Изабел води Хюго в библиотеката, после и в книжарницата, а Хюго промъква Изабел на прожекция на култовия комедиен филм „Безопасността е последна“ (Safety Last! от 1923 г.), известен със сцената с Харолд Лойд, висящ от гигантски часовник.

hugo_02

Книгата „Изобретението на Хюго“ е експеримент със съзаклятието между буква и зрелище, между документалния реализъм на печатната дума и панорамната магия на кинокартината. Ако буквеният роман е „сън“, а киното е „сън наяве“ (по думите на бащата на Хюго), изданието на Брайън Селзник е балансът.

„Изобретението на Хюго“ би трябвало да бъде призната за еталон на креолизирана книга (от фр. créole – със смесена кръв от бяла и цветна раса). Акордът, който се е образувал от нербалност и невербалност, свири „на сбор” към конкретен адресат: екранизирай ме! Защото това е книга от комуникативен формат – книга за четене, но и книга за гледане, книга, апелираща към цялата контент индустрия да следи всяка проява в новото „оптично“ книгосъздаване.

А и самото тяло на книгата е като от сценично кадифе. Когато е затворена, прилича на кадифено ковчеже с магически реквизит, коренно различна от повсеместно и амбалажно складираните по рафтове и стелажи машинно обрязани хартиени трупчета с канцеларска белота.

Очаквайте продължение на текста със заглавие „Поуки за Магията и за Науката„. 

Изобретението на Хюго“ е книга на месеца – през април луксозното издание струва само 14.99 лв. 

Share Button