Архив за етикет: Соло. Джеймс Бонд се завръща

Стани агент със соло-закуската на Джеймс Бонд

Share Button

Соло-закуска за агенти! Това описва известният писател Уилям Бойд в началото на романа „Соло. Джеймс Бонд се завръща„. Кримката, която издадохме преди година, разказва най-новата история на Бонд, като завърта действието между Лондон, Африка и САЩ.

Но да се върнем на хапването! Солидната закуска е емблематична за образа на английския шпионин. И в пристъп на глад ви черпим с менюто по случай 45-ия му рожден ден. Всеки може да е агент с четири бъркани яйца, пържен бекон и голяма чаша силно черно кафе!

literary_solo_dorchester1
 
Преводът е на Гриша Атанасов:

– Честит рожден ден, а?

– Откъде знаете, че имам рожден ден? – Бонд си даде сметка, че едва ли е успял да прикрие изненадата в гласа си.

– Просто предположих – отвърна тя. – Стори ми се, че празнувахте нещо снощи? Човек усеща тези неща… И аз празнувах. Ние, празнуващите, празнуваме…

Бонд докосна възела на вратовръзката си и се прокашля, докато си припомняше: вярно, снощи жената седеше през няколко маси от него.

– Да – съгласи се той малко тъжно. – Наистина е рожденият ми ден. – Опитваше се да спечели няколко секунди, докато умът му заработи. Определено тази сутрин не беше във форма. Асансьорът бучеше, спускайки се към фоайето. – А вие какво празнувахте? – попита я той и в същия миг си спомни – и двамата пиеха шампанско и едновременно вдигнаха чаши един към друг през залата.

– Четвъртата годишнина от развода си – каза тя сухо. – Превърнах го в нещо като традиция. Позволявам си коктейл, вечеря, отлежало шампанско и една нощ в апартамент в „Дорчестър”. А после му изпращам сметката…

Беше висока, стройна, в средата на трийсетте, прецени Бонд, с волево красиво лице и гъста медноруса коса, пригладена назад и падаща с извивка до раменете. Сини очи. Скандинавка? Носеше морскосин костюм – гащеризон с крещящ златен цип от врата до малко под талията. Прилепналата материя подчертаваше добре оформения бюст и Бонд позволи на плътското желание да проблесне за частица от секундата в погледа му. Тутакси зърна как нейните очи присветват в отговор: съобщението е получено. Вратите на асансьора се плъзнаха настрани с неизменното „дзън” на партерния етаж.

– Желая ви приятен ден! – сбогува се тя с бърза усмивка и закрачи през просторното фоайе.

В ресторанта Бонд поръча четири бъркани яйца с пържен бекон и зачака. Припали първата си цигара за деня и я придружи с голяма чаша силно черно кафе.

Бяха го настанили на същата маса от снощи, а тогава жената седеше вляво от него, през три маси, в ъгъла. Бонд я виждаше добре само с леко извъртане на главата. По-рано вечерта бе обърнал две сухи мартинита на екс в частното казино „Филдинг”, след като бе успял да загуби на шмен дьо фер почти сто паунда за двайсет минути. После бе поръчал бутилка „Тетанже розе” от 1960-а за акомпанимент на предястието – панирани шотландски миди със сос бьор блан. Докато надигаше чаша за себе си и мислено си пожелаваше щастлив четирийсет и пети рожден ден, бе забелязал жената да прави същия идентичен самотен тост с шампанско.

Очите им се срещнаха – Бонд сви рамене, усмихна се и вдигна чаша развеселен. Тя му отвърна с тост, след което той напълно забрави за нея. Беше си тръгнала, докато той оценяваше бутилка „Шато Батайе” от 1959-а, която бе поръчал за основното ястие – говеждо филе алангле с картофи огретен – и съответно не й обърна особено внимание, когато се плъзна покрай масата му. Само отбеляза, че беше издокарана в кремава рокля и обувки със златни токчета, които проблясваха след самоуверената й походка.

Той поръси с черен пипер бърканите си яйца. Солидната закуска беше първо основно правило за добър старт на деня. Беше казал на секретарката, че няма да идва – част от подаръка му за себе си. Не би могъл да посрещне четирийсет и петия си рожден ден нито с рутинните перспективи за работа, нито без прилична закуска. Поръча още една кана кафе – горещата течност действаше благотворно на гърлото му. Странно, че жената се оказа в асансьора, помисли си той, и още по-странно как отгатна, че има рожден ден… Интересно съвпадение. Припомни си едно от първите правила на професията: ако нещо изглежда като съвпадение, то вероятно не е. И все пак – животът беше пълен с истински случайности, каза си той, не би могло да се отрече. А и бе толкова привлекателна жена! Харесваше му как беше сресана косата й. Нагласена, но все пак изглеждаща естествено…

През юли „Соло. Джеймс Бонд се завръща“ от Уилям Бойд е нашата книга на месеца – вместо 17 лв., романът е на цена от 10.20 лв.

Share Button