Американската писателка Бевърли Клиъри, написала някои от най-обичаните книги за деца, днес празнува много специален юбилей – тя навършва… един век! По повод стогодишнината си мис Клиъри се шегува: „Стана случайно! Не го направих нарочно“.
Създателката на култовата героиня Рамона Куимби е автор на над тридесет романа за деца и юноши, преведени на повече от петнадесет езика. Носител е на множество призове, сред които и наградата на Американската библиотечна организация за цялостен принос към детската литература. На 12 април, в нейна чест, се отбелязва славният D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – „Остави всичко друго и чети”).
Всички тези специални поводи ни вдъхновиха да съберем някои любими цитати на Бевърли Клиъри, свързани с обичта към децата и четенето. 🙂
1. Исках да стана балерина, когато порасна. Промених си решението.
2. Първи клас ми се отрази тежко. Макар и да бях сравнително самотно дете, отраснало във ферма, се чувствах свободна и дива. Да мълча в клас, заедно с още 40 деца, колкото бяхме по онова време, се оказа огромен шок.
3. Като първокласничка се страхувах от учителките и се справях ужасно в часовете по четене – трудност, която преодолях, благодарение на любящото търпение на преподавателката ми във втори клас. Въпреки че можех да чета, отказвах да го правя.
4. Майка ми винаги държеше книги от библиотеката вкъщи и през един дъждовен неделен следобед – по времето, когато още нямаше телевизия, а вкъщи нямахме дори радио – взех една от тях, погледнах картинките и открих, че чета и се наслаждавам на това, което чета. Оттогава съм читателка.
5. Когато приключвахме занятието, учителят казваше: „Не четете по-нататък“. Понякога обаче аз продължавах да чета, като криех книгата зад учебника по география. Много неща можеш да скриеш зад един учебник по география.
6. Най-добрите ми учителки изпитваха любопитство към предмета, който преподаваха, и искрено обичаха децата. Някои от преподавателките просто си вършеха работата, но други бяха специални. Наистина се грижеха за учениците си и всеки ден се обличаха в красиви рокли.
7. Децата трябва да разберат, че четенето е удоволствие, а не просто нещо, което учителите те карат да правиш в училище.
8. Като малка не харесвах книги, в които децата се учеха да бъдат „по-добри“ деца.
9. Пиша книги, за да забавлявам читателите. Не се опитвам да поучавам! Ако заподозра, че авторът цели да ми покаже как да бъда добро и възпитано момиче, захвърлям книгата.
10. Ако не намираш по лавиците книгата, която ти се чете, напиши я.
11. За 50 години светът много се е променил, особено този на децата, но самите деца са си същите. Все така имат нужда от сигурност, близостта на семействата си, одобрението на учителите си и приятели, с които да играят.
12. Най ми е интересно през какво минават децата, докато порастват.
13. Честичко се случва някой да ме попита: „Къде се развива действието в книгите ви?“. Единственият отговор, който мога да дам, е: „В детството“.
14. Пиша за детството такова, каквото аз съм го опознала.
15. През годините са ми предлагали да превърнат поредицата за Рамона в анимационен сериал или филм, но се страхувах, че никой не би могъл да улови своенравния дух на Рамона.
16, Не съм във възторг от комерсиализирането на детската литература. Децата трябва да заемат книги от библиотеката, а не задължително да ги купуват.
17. Чувствам, че напоследък в книгите за деца стават все по-тягостни и засягат все по-мрачни теми, с които не съм сигурна, че искам да натоварвам третокласниците и четвъртокласниците.
18. Ключът към написването на добър юношески роман е да държиш възрастните колкото се може по-далеч от историята.
19. Не се захванах с писане, за да вдъхвам надежда на децата, но се радвам, че някои от тях я откриха.
20. Надявам се, че децата ще се радват на книгите, които съм написала, и ще продължат да бъдат читатели през целия си живот.
Източник: azraquotes.com
Само през април можете да закупите два романа на Бевърли Клиъри в комплект с друга юношеска класика – „Съкровището от Зеленето езеро“ от Луис Сакър – със специална отстъпка от 40%!