Знаем, че лятото е за море. Самите ние обичаме през топлите месеци да се шляем по Черноморието или по разни готини места в чужбина. Но винаги сме с книга подръка.

За лято 2015 избрахме три четива, които ще направят почивката на всеки дори по-приятна. Нарочно не включихме кримки, трилъри и женска проза. Предлагаме ви нещо различно:

„Теория за материята и светлината“ от Андрю Портър 

В „Теория за материята и светлината” Портър сякаш материализира и осветлява иначе най-незабележимите хора – с обикновени професии, с неатрактивни съдби, преследвани от реални или фиктивни вини и изправени пред истински важен или въображаем избор.

Стилът му е по чеховски лаконичен и изчистен, а героите му се лутат между смешното и трагичното, разполовени между страсти и дълг и в непрестанно дирене на тънката нишка, която свързва семейството и чертае съдбите ни. Сборникът ще се хареса на всички, за които красотата на словото е основна предпоставка за разказване на добра история.

„Теория за материята и светлината” е носител на престижната награда „Фланъри О’Конър” за кратки разкази.

„Съкровището от Зеленото езеро“ от Луис Сакър 

Американският писател Луис Сакър е забъркал интригуваща смес от хумор и интрига в книгата „Съкровището от Зеленото езеро”. Неслучайно тя е след най-четените през последните 15 години в Америка. Авторът получава за нея престижния медал за детска литература „Джон Нюбъри” за 1999 г., а след това по романа киностудията „Дисни” заснема филма „Семейно проклятие” с участието на Сигърни Уивър, Джон Войт и Шая Лебьов.

След злощастно стечение на обстоятелствата тийнейджърът Станли Илнатс попада в лагер за непълнолетни престъпници край пресъхнало езеро. Още щом пристига, проблемите му започват: другите момчета не го приемат добре, а рано сутрин всички трябва да копаят дупки в пустинята. Идеята на Директорката на изправителния дом е, че така калява характера на малолетните престъпници. Оказва се обаче, че тя търси нещо, отдавна заровено на дъното на езерото. Луис Сакър разкрива каква е връзката между всички герои от настоящето с много хумор и приключенски дух.

„Пабло Ескобар – тайните на наркобарон №1“ от Роберто Ескобар  

Премиерната книга на Роберто Ескобар – брат на известния наркобарон, е сред най-коментираните четива на Запад и в латиноамериканския свят.

Написана документално, биографията „Пабло Ескобар – тайните на наркобарон №1“ всъщност е жив кинематографичен разказ за механизмите в една държава от Третия свят, които позволяват неуко момче от улицата да се издигне до най-висшите ешелони на властта и да се превърне в национален кумир.

Престъпните схеми и отчайващата корупция, плътното срастване на политиката и криминалните структури, нехайството на полицията и безизходицата за обикновените хора са само част от болезнените теми, които „Пабло Ескобар – тайните на наркобарон №1” засяга.

„Деветте живота на Александър Баденфийлд” разказва историята на 12-годишно момче, което умира цели девет пъти. „Бива ли наистина някой да е толкова лош и едновременно толкова малък?“,  пита авторът Джон Бемелманс Марсиано и отговаря с „Да” още в началото на книгата. После продължава с описание на ужасното хлапе.

Ние пък продължаваме с едно от любимите ни ревюта на романа, публикувано първо в „Аз чета“. Благодарим на Габи Кожухарова за читателския отзив!

Обикновено ми се четат десетки неща наведнъж и приключа ли с един роман, ставам разногледа, докато реша какво точно да го наследи. Е, оказа се, че съм си умирала за детска книга за смъртта, която да ме разплаче… от смях. Дами и господа, посрещнете „Деветте живота на Александър Баденфийлд“.

Александър Баденфийлд е последният представител на баснословно богата фамилия от забележителни негодници, чието изконно удоволствие е да наблюдава как другите страдат. Младият Баденфийлд е най-богатият човек на света, живее в огромен замък насред Ню Йорк, не ходи на училище и си има верен до гроб иконом, клетият Уинтърботъм, който изпълнява всяка негова прищявка. Има едно единствено нещо, което кара момчето да се мръщи, и това е семейното проклятие – заради предаващата се от поколение на поколение злоба, всеки Баденфийлд е обречен на ранна и жестока смърт. И тъй като Александър е типичен представител на рода Баденфийлд, тоест е непоправим подлец и негодник, същата съдба очаква и него.

Дванайсетгодишното симпатично изчадие инатливо се опълчва на проклятието, намирайки как да открадне деветте живота на котката си Шаденфрод. Вместо да ги цени и оползотвори пълноценно обаче, Александър ги профуква за нула време, изпробвайки най-различни начини да умре. Нещо като самоубийствен туризъм, при който всеки фатален инцидент служи за забавление. И трагедиите наистина са забавни, поне до момента, в който младият Баденфийлд не осъзнава, че се е озовал точно там, откъде е и започнал – само с едно кратко човешко съществувание под ръка.

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е потресаващо готина книжка, дяволита и така напоена с черен хумор, че направо мога да си представя лукавото удоволствие, с което Марсиано я е писал. Авторът прави клишетата в жанра на пух и прах и съвсем откровено си го признава на няколко места. Илюстрациите на Софи Блекол са страхотни и си мисля, че голяма част от ексцентричния чар на историята идва именно от тях. През цялото време, докато ги гледах, си представях какъв чуден филм би могъл да направи Тим Бъртън по романа.

Срамота е, че книгата е толкова кратка. Чак ми се прищя да й присадя новавивум, уникалният орган, който дарява котките с многобройните им животи, за да може историята магически да се удължи и да й се радвам още, но самият Александър Баденфийлд ми показа, че подобни експерименти не са чак толкова добра идея. В никакъв случай не пропускайте да се убедите и сами.

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е нашата книга на месеца – през юни може да се поръча от сайта ни с 40% намаление, само за 8.40 лв. 

Честит Световен ден на книгата и авторското право! ЮНЕСКО обявява днешната дата за празник през 1995-а, заради двойната годишнина от смъртта на Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес през 1616 г. 

На 23 април по традиция се организират четения и се подаряват книги. А ние, както обещахме, споделяме втората част от текста на доц. д-р Милена Цветкова за необичайната книга „Изобретението на Хюго“ от Брайън Селзник. 

Първата част може да прочетете тук.  

 „Поуки за Магията и за Науката“.

Първо беше „Хари Потър“, от която малки и големи получиха патента на магията – книги, библиотеки, учители и денонощно четене. Но „Хари Потър“ внуши, че вълшебствата се учат от фантасмагорични книги. „Хари Потър“ скри от читателите, че съвременен магьосник и изобретател се става с реални книги по реални науки, с технически, инженерни, справочни и исторически трудове.

А ето какви поуки можем да извлечем от „Изобретението на Хюго“:

Първо е Науката, после идва и Изкуството.

Магиите се дължат на знанията и уменията по физика и механика.

Не може да станеш Магьосник – илюзионист или фокусник, без технически знания.

Техническите знания по часовникарство са рецептата за изграждане на Магьосника. Малкият Хюго вярва в тази логична предопределеност – щом е син на „хоролог“ (часовникар) и работи като „хронометрист“ (обслужващ големия гаров часовник), ще може да стане и илюзионист. И накрая става – Хюго е фокусник с псевдонима Професор Алкофрисбас.

Магията на киното е продължение на знанията по физика, механика и часовникарство. Дадени са ни примерите – бащата на Хюго е часовникар („хоролог“) и съживява магичния механичен човек (автоматона); пионерът на киноизкуството Мелиес първо е изобретател на играчки роботи (сред които и автоматонът), после е фокусник, а накрая – магьосник на филмовите сцени, като най-известният му филм „Пътуване до Луната“ (Le Voyage dans la Lune от 1902 г.) е признат за предшественик на научната фантастика и фентъзи киното.

Киното е визуална илюзия – оживени рисунки в зрителното ти поле. Доказателството ще открием в екранизацията на романа – чрез показаните два първородни филма „Безопасността е последна“ (Safety Last! от 1923 г.) и „Пристигане на влака на гара Ла Сиота” (Arrival of a Train at La Ciotat от 1896 г.) с най-трагикомичния момент от зората на кинопрожекциите, когато публиката скача в паника от екранния влак, който сякаш нахлува в салона да ги прегази.

„Изобретението на Хюго“ безспорно разкри своята педагогическа стойност за филмовата индустрия. В една от първите рецензии за екранизацията Лайам Лейси от канадския вестник The Globe and Mail прецени работата на Мартин Скорсезе не само като „шикарно илюстриран урок по история на киното“, а и като „най-добрия аргумент в полза на 3D от излизането на филма „Аватар“. Филмът „Хюго“ действително използва най-модерните технологии, за да отдаде почит на люлчения период на филмите и дори по-назад – на корените им в цирковите и магическите шоуспектакли.

Поука от томчето на Брайън Селзник се съдържа и за самата наука за книгата: очевидно е, че книгата не е само букви, очевидно е, че книгата не е само думи. Книгата може да е от креолизирана порода – пестелива на печатни редове и щедра на кинематография.

„Изобретението на Хюго“ е книга на месеца – през април луксозното издание струва само 14.99 лв. 

Днес отбелязваме Междунородния ден на детската книга. На 2 април 1805 г. в Дания е роден всепризнатият майстор на приказките – Ханс Кристиан Андерсен. 

По този случай поканихме доц. д-р Милена Цветкова да разкаже за романа „Изобретението на Хюго„, който е всичко друго, но не и традиционно детско издание. Нашата гостенка пък е преподавател по Книгоиздаване към СУ и е сред най-големите познавачи на книгата като медия.

Ето какво споделя Цветкова: 

„Изобретението на Хюго“ доказва: не можеш да си Магьосник без физика, не можеш да си Кинотворец без книги

Смелчакът Брайън Селзник създаде книга, каквато никой още не беше виждал – изобрети нов формат книгофилм или филмокнига, в която съедини измислената история за сирачета в духа на Дикенс с документалната история за филмите на Жорж Мелиес.

Самото издание с обем над 500 страници е построено като огромна режисьорска разкадровка, в която текстът в едната си част е написан, а в другата е нареден от над 150 черно-бели разтвора – графични илюстрации и филмови кадри. А защо картинният разказ е черно-бял, е ясно: това е история за старото, истинското кино – черно-бяло и нямо.

Четеш – четеш, разглеждаш – разглеждаш, пак четеш – пак разглеждаш… и постоянно си в напрежение: Кое е това момче? Как ще се държи автоматонът? Каква може да е връзката между часовниците и кинофилмите? Кой ще се окаже в действителност Жорж Мелиес? И накрая като откровение – получаваш не история на човек. Прочел си история на кинематографа като нечовешки феномен. Не Хюго, не автоматонът и не Мелиес са пазители на времето. Пазителите са книгите и киното.

Книгата „Изобретението на Хюго“ е пазител – трезор. Пазител на буквите. (Не са случайни черните рамки на белите страници, благодарение на които нито може да избяга буква, нито може да се разсее четящото око.) Пазител на кадрите. (Неслучайно хартията е по-трайна за архив от лентата.) Пазител на времето. (Неслучайно на руски език заглавието на филма „Хюго“ е „Пазител на времето“.)

Книгата „Изобретението на Хюго“ еманципира роднинството между двете медии – книга и филм, в още един ракурс: Хюго не познава богатството на книгите, а на Изабел никога не е било позволено да гледа филми. Затова Изабел води Хюго в библиотеката, после и в книжарницата, а Хюго промъква Изабел на прожекция на култовия комедиен филм „Безопасността е последна“ (Safety Last! от 1923 г.), известен със сцената с Харолд Лойд, висящ от гигантски часовник.

Книгата „Изобретението на Хюго“ е експеримент със съзаклятието между буква и зрелище, между документалния реализъм на печатната дума и панорамната магия на кинокартината. Ако буквеният роман е „сън“, а киното е „сън наяве“ (по думите на бащата на Хюго), изданието на Брайън Селзник е балансът.

„Изобретението на Хюго“ би трябвало да бъде призната за еталон на креолизирана книга (от фр. créole – със смесена кръв от бяла и цветна раса). Акордът, който се е образувал от нербалност и невербалност, свири „на сбор” към конкретен адресат: екранизирай ме! Защото това е книга от комуникативен формат – книга за четене, но и книга за гледане, книга, апелираща към цялата контент индустрия да следи всяка проява в новото „оптично“ книгосъздаване.

А и самото тяло на книгата е като от сценично кадифе. Когато е затворена, прилича на кадифено ковчеже с магически реквизит, коренно различна от повсеместно и амбалажно складираните по рафтове и стелажи машинно обрязани хартиени трупчета с канцеларска белота.

Очаквайте продължение на текста със заглавие „Поуки за Магията и за Науката„. 

„Изобретението на Хюго“ е книга на месеца – през април луксозното издание струва само 14.99 лв.