Снощи Надежда Розова получи Специална награда „Кръстан Дянков“ за превода на „Създания от време“. Надя преведе книга на „Милениум“ за първи път, но й благодарим за всеотдайността, която вложи в работата си.

Ето и откъса, който прочетохме на церемонията в Американския център на „Столична библиотека“.

---

Поседяхме още малко, за да изсъхнат шортите и фланелката ми. По-надолу по брега в далечината сърфистите продължава­ха да падат във водата и да изчезват.

– И тях ги побеждават вълните – посочих аз.

Джико присви очи, обаче не виждаше през своите цветя на празнотата.

– Ето там – показах. – Виждаш ли онзи? Тъкмо се изправя… прав е… прав е… О, падна!

Засмях се. Беше забавно да ги гледаш. Джико кимна, сякаш се съгласяваше с мен.

– Горе, долу, все същото е – каза тя. Типичен коментар в неин стил, насочващ към така наречената от нея „не-две“* природа на битието, докато аз просто гледам как няколко готини мом­чета сърфират. Научила съм се да не споря с нея, защото тя ви­наги печели, обаче то е като шегата с „чук-чук“, когато от теб се иска да попиташ: „Кой е?“, за да може другият да ти каже ключовата реплика от анекдота. Затова рекох:

– Не, не е същото. Поне за сърфиста.

– Да – съгласи се тя. – Права си. Не е същото. – Нагласи очи­лата си и добави: – Не е и различно.

Разбираш ли ме сега?

– Различно е, бабо. Целта на сърфиста е да се задържи върху вълнàта, а не да е под нея.

– Сърфист, вълнà, все същото е.

Защо изобщо си правех труда!

– Глупости! Сърфистът е човек. Вълнàта си е вълнà. Как така ще е все същото?

Джико погледна към океана, където водата и небето се сли­ваха.

– Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Чо­векът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà.

Тя посочи стръмните канари по брега.

– Джико, планина, все същото е. Планината е висока и ще живее дълго. Джико е дребна и няма да живее още много. Това е всичко.

Ето такива бяха разговорите с моята стара Джико. Никога не разбирах изцяло какво ми говори, но въпреки това тя се опит­ваше да ми обяснява по този начин. Мило беше.

–––

* Недуална, фуни. Букв. „не“ + „две“ – бел. авт.