Преди броени дни на книжния пазар се появи „Ханибал срещу Рим“, осмата книга от поредицата „История на войните“. По този повод решихме, че е крайно време да ви представим личностите зад този издателски проект. Тримата млади историци Александър Стоянов, Георги Марков и Юлиян Недев опровергаха схващането, че историята е суха наука, и доказаха, че реалните събития могат да бъдат в пъти по-вълнуващи от всеки роман. 🙂 Основателите на клуб „Военна история“ упорито запълват празнините за онези, които не знаят откъде да се информират за най-великите сблъсъци, познати на човечеството. Поканихме Георги като представител на екипа да ни разкаже какво ново се готви в кухнята на „История на войните“.
Георги Марков се любува на „Гръко-персийските войни“
Какво можеш да ни разкажеш за авторите на поредицата „История на войните“?
Казвам се Георги Марков и съм на 28 години. Заедно с Александър Стоянов и Юлиян Недев завършихме история в Софийски университет през 2010 година. Винаги ми е било трудно да определям историята като професия – тя е по-скоро призвание, интелектуално предизвикателство, дори начин на живот.
За кои исторически периоди предпочитате да пишете?
Специализирах антична история, като научните ми интереси определено бяха свързани с епохата на Елинизма, походът на Александър срещу Персия и последвалите войни на Диадохите (най-общо казано, епохата обхваща периода от средата на IV до края на III в. пр. Хр.).
Александър Стоянов специализира история на Новото време и по-конкретно XVII-XVIII век. Магистратурата и последвалата докторантура в Лайден (Холандия) са концентрирани в този времеви период и в частност неговата военна история. По специфични теми като Тридесетгодишната война или войните на Луи XIV той е един от най-добре подготвените млади историци в България.
Юлиян Недев пък специализира съвременна световна история, като фокусът на неговия интерес определено е Втората световна война – както причините за избухването й, така и нейният ход, измерения, технологични особености на участващите армии и последици. Паралелно с това не познавам много хора в България, които да знаят повече от него за властването на Фридрих II Велики и възхода на Прусия през втората половина на XVIII век.
Какво ви подтикна да сформирате клуб „Военна история“?
Идеята за клуб „Военна История“ се роди много рано, още през 2008-2009 г., когато бяхме студенти в трети курс. Тогава често се питахме защо военната история не е по-добре застъпена в лекционния и семинарен курс на Историческия факултет и какво може да се направи по въпроса.
Клубът се превърна в реалност след завръщането на Александър от Лайден през есента на 2011 година. Тогава бяха проведени и няколко свръхуспешни лекции на военна тематика, които дадоха да се разбере, че интерес към идеята със сигурност ще има. През януари 2012 г. се появи и фейсбук странницата на клуба, последвана и от списание „Военна история“, което бързо пожъна голям успех сред публиката. Самият факт, че три години и половина след създаването на страницата тя продължава да увеличава своята аудитория и вече има над 12 000 последователи, е достатъчно доказателство за успеха на идеята.
Юлиян Недев позира с „Наполеон – възход и погром“
Как се зароди проектът „История на войните”?
Идеята за поредицата „История на войните“ дойде от издателство „Милениум“. Впечатлени от успеха на фейсбук страницата, колегите от издателството се свързаха с Александър Стоянов и му представиха план за определен брой книги, които да разказват за най-важните и мащабни конфликти в хода на човешката история.
Разбира се, задачата е непосилна за един човек и затова Александър заложи на Юлиян Недев и мен, за да можем да се съобразим със сроковете на издателството.
Защо избрахте да стартирате поредицата с Александър Велики?
Искахме първите книги да са едновременно знакови и да представят теми, които все пак са донякъде познати на широката публика. По тази причина с Юлиян се насочихме към двама от най-известните и успешни пълководци на всички времена – Александър Велики и Наполеон. Чисто логистично аз успях да се справя с текста по-бързо и това е единствената причина книгата „Походът на Александър„ да постави началото на поредицата.
Как протича писането на научно-популярен труд? Откъде събираш материали?
На първо място – определяне на литературата, която ще се ползва. Тъй като античната история е малко по-специфична, в моя случай това включва две категории – извори и академични изследвания, като аз поставям сериозно ударение на първите. Разбира се десетгодишният ни опит като историци много помага за скоростното насочване към възможно най-качествената литература.
Оттам насетне идва моментът на планиране на текста, структурирането му глава по глава и конспектирането на съдържанието на отделните части. Предпочитам да чета и пиша едновременно – не си правя бележки за цялостната тема и след това да почна да пиша, а процедирам глава по глава. Така впечатленията ми от изворите и академичните трудове са много по-пресни и има възможност за свежи идеи в процеса на самото писане.
На български или чуждестранни източници разчиташ повече?
Определено залагам на чуждестранни заглавия. Не искам да обиждам българската академична историческа общност, но с много малко блестящи изключения, тя просто не издава литература. Има цели тематични кръгове, за които няма абсолютно никаква информация на български. По тази причина онлайн библиотеките със свободен достъп и академичните проекти от рода на Gutenberg и Perseus Digital са просто безценни за нас.
Би ли написал исторически роман?
Исторически роман? Едва ли. Романът е прекалено изискваща форма, твърде ангажираща. Повест или новела – това звучи по-реалистично. Всъщност пиша къси разкази, но в съвсем друг жанр, макар до известна степен фентъзито да е обусловено от познания по средновековна история.
На кои пълководци се възхищавате?
Георги Марков: По стечение на обстоятелствата имах шанса вече да пиша за двамата пълководци, на които се възхищавам най-много – Александър Македонски и Ханибал Барка. И двамата крият в себе си странна смесица между романтика и трагизъм, и двамата успяват да променят с действията си живота на милиони хора. Разбира се, основната разлика е, че Александър постига целите си, а Ханибал се проваля – но това не помрачава неговата харизма.
Александър Стоянов: Вероятно ще изненадам със своя избор, защото и двамата ми любими пълководци не са от историческия период, в който тясно специализирам. Ян Жижка – защото печели на бойното поле, независимо от каквито и да е обстоятелства, дори и факта, че е сляп. И Флавий Велизарий – защото напомня на цялото Средиземноморие, че мощта на Рим все още е жива – макар и за един последен път.
Юлиян Недев: Фридрих Велики, определено. Има нещо симпатично маниакално в намерението да водиш война срещу всичките си съседи и да успееш да я спечелиш. Наполеон и Цезар просто задължават с мащаба на своите успехи. Манщайн, защото е най-впечатляващият командир на Втората световна война.
След осем издадени книги на историческа тематика можете ли да потвърдите, че в България има интерес към исторически четива?
Интерес към историческа литература в България определено има. И то не само към научно-популярния жанр, но и към по-сериозните, академични изследвания. Разбира се, няма как да не отчетем влиянието на стандарта на живот върху състоянието на българския книжен пазар, но това създава леко изкривена представа за липсата на интерес като цяло.
Получавате ли отзиви за поредицата?
Приятно изненадани сме, че отзивите за книгите са изцяло положителни. Много хора с нетърпение ни питат кои ще бъдат следващите заглавия и дори посочват свои предложения и желания.
Александър Стоянов и „Тридесетгодишната война“ гостуват на „Шоуто на Слави“ (снимка: slavishow.com)
Колко книги общо ще съдържа?
Това зависи изцяло от интереса на читателите. Първоначалната идея беше „История на войните“ да включва 30 заглавия, които да проследят конфликтите от Античността (Гръко-персийски войни) до наши дни (войната срещу тероризма). Досещате се, че човешката история предлага доста повече от тридесет възможности за избор на тема. Ако публиката пожелае, ние със сигурност имаме достатъчно свежи идеи да надхвърлим кота 30.
Какво могат да очакват читателите от „История на войните“ в бъдеще?
През 2016 г. сме подготвили на читателите още много интересни заглавия. Ще повдигна леко завесата като кажа, че предстои публикуването на първото заглавие на българска тематика – нашето участие в Балканските войни, представено от Александър Стоянов. След това диапазонът на поредицата ще продължи да се разширява както времево, така и географски – ще спомена само, че планираме заглавия като Викингските рейдове в Европа, Кръстоносните походи и войната в Северна Африка през Втората световна война.