Шимада Соджи се впечатли от българската корица на „Зодиакалните убийства“ (художник: Живко Петров)
През 1981 г. един роман предизвиква революция в японския криминален жанр, дотогава подчинен на бруталния натурализъм и острата социална критика. „Зодиакалните убийства“ от Шимада Соджи се разграничава от модата на психологическия трилър и се съсредоточва върху заплитането на мистерията, събирането на улики и дедукцията. Нещо повече, авторът отказва да заблуждава читателя с цел да го шокира на финала – вместо това го насърчава да се включи в разследването на случая и даже го окуражава сам да разреши загадката преди края на книгата.
Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не e било извършвано никъде другаде по света.
То се развива през единайсета година* от периода Шова** в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).
И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца – до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие.
„Зодиакалните убийства“ става причина за зараждането на литературното течение шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „ортодоксално“ или „автентично) и вдъхновява цяло поколение млади японски писатели, водени от примера на Шимада Соджи. Така наречената „нова класика“ прави реверанс към стила на големи имена като сър Артър Конън Дойл и Едгар Алън По, чиито творби са знакови за Златния век на детективската литература във Великобритания. Шимада често е сравняван с изброените майстори в жанра заради сложните си, многопластови сюжети и елегантните им развръзки.
Част от японските корици на многократно преиздавания роман „Зодиакалните убийства“
Авторът на „Зодиакалните убийства“ извървява необичаен път към писателското поприще. В детството си се увлича по детективските истории на Едогава Рампо и дори измисля свои собствени приключения, с които забавлява съучениците си в междучасията. Впоследствие изоставя музата си и следва дизайн в университета, където паралелно развива интерес към астрологията. Отново насочва вниманието си към криминалната литература чак през 1981 година, след като става свидетел на банков обир. Оттогава е написал повече от сто произведения, включително романи, разкази и есета. Има период, през който става толкова известен в Япония, че временно се премества в Лос Анджелис, за да избяга от славата.
Другата му голяма страст е музиката. Шимада е професионален китарист и често подправя интервютата, премиерите и срещите си с читатели с няколко акорда. През 1976 дори издава албум със свои изпълнения.
Плакат на филма „Разследванията на детектив Митарай“
Безспорно най-известният роман на Шимада Соджи остава дебютната му творба „Зодиакалните убийства“, която е и първата история с участието на звездния детектив Кийоши Митарай. В продължение на две десетилетия Шимада развива художествената кариера на любимия си герой със седемнайсет романа, шест сборника с разкази и четири новели, сред които „Заключената стая на Питагор“ в която седемгодишният Митарай се захваща с разследването на двойно убийство.
„Зодиакалните убийства“ пристига на българския пазар в превод от японски на Николай Дюлгеров и със зрелищна корица на Живко Петров, която впечатли както японското издателство „Коданша“, така и автора на романа. 🙂 През септември ще ви зарадваме и с „Убийства в Декагона“ от Аяцуджи Юкито, чийто ментор е не друг, а самият Шимада Соджи. Така ще завършим серията от криминални класики от Страната на изгряващото слънце, на която дадохме начало тази година с „Разследванията на Ханшичи“ от бащата на японския детективски жанр Окамото Кидо.
* 1936 г. – бел. прев.
** Епохата на император Хирохито, чието управление, продължило от 25 декември 1926 г. до 7 януари 1989 г., е най-дългото в историята на Япония – бел. ред.
Ако харесвате историите за убийства в заключена стая, не пропускайте и другите класики в жанра – „Тайната на „Ред Хауз“ от А. А. Милн, „Тайната на жълтата стая“ от Гастон Льору и „Загадката на Мари Роже“ от Едгар Алън По.