Луис Сакър: “Писането ме поддържа млад”

Помолихме Луис Сакър, автора на YA романа „Съкровището от Зеленото езеро„, да отговори на няколко въпроса. Всъщност тях получихме от екипа на наградата „Бисерче вълшебно“, за която книгата на американеца беше номинирана.

Луис Сакър е роден през 1954 г. в Ню Йорк. Автор е на повече от двайсет детски и тийнейджърски книги, като най-известната от тях е „Съкровището от Зеленото езеро”. Романът му донася престижния медал „Джон Нюбъри” за детска литература, а през 2003 г. е екранизиран от „Дисни” във филма „Семейното проклятие”.

Като дете бях… щастлив.

Играех… бейзбол.

Не ми беше позволено да… карам мотор.

Не обичах да ям… брюкселско зеле.

Мечтаех да си имам… приятелка.

Четях… „Паяжината на Шарлот” от Елвин Брукс Уайт.

Книгата, която мразех най-много, беше… Не мразех никоя книга. Но ако не харесвах някоя, просто не я четях.

Ако можех да пътувам във времето, първо щях да отида в… древна Гърция.

Писането за деца… ме поддържа млад.

Най-странното нещо, което фен е правил за мен, е… да ми покаже татуировка, вдъхновена от моя книга.

Какво бихте искали да кажете на българските читатели? Много се радвам, че харесвате книгите ми. Удивително е, че макар да знам малко за България и да не говоря езика ви, сме успели да се свържем по някакъв начин. Мисля, че това е страхотно!

Първоначалният въпросник може да прочетете тук. 🙂

13 любими цитата от „Кажи на вълците, че съм си у дома“

1 отговор

Дизайн на корицата: Ина Бъчварова и Владимир Венчарски

Избрахме 13 любими цитата от романа „Кажи на вълците, че съм си у дома”, в който Карол Рифка Брънт разказва за 14-годишната Джун.

Джун обича да скита в гората и да си представя, че е на лов и наоколо няма жива душа. Не умее да се сприятелява и затова смъртта на вуйчо й Фин е изключително трудна за нея. Тъкмо загубата на най-близкия й човек обаче разкрива пред нея цял един свят.

Не забравяйте, че през септември „Кажи на вълците, че съм си у дома“ е книга на месеца и е намалена с 40%! 🙂

1. Седях най-отзад в минивана, Грета беше на седалката пред мен. Бях се настанила така, че да мога да я гледам, без тя да ме види. Това е хубаво занимание, само дето човек трябва да е винаги нащрек. Околните не бива да забележат, че ги наблюдаваш. Ако те хванат, се държат с теб, все едно си най-големият престъпник на света. И може би имат основания. Може би наистина трябва да се обяви за престъпление да се опитваш да зърнеш това, което хората предпочитат да скрият.

2. – Грета, нали знаеш, че не му остава много… На Фин.
Исках да съм сигурна, че и тя го разбира. Мама беше казала, че е като касета, която не можеш да върнеш и да пуснеш отначало. Само че докато слушаш музиката, не помниш, че няма как да пренавиеш лентата обратно. Забравяш, отдаваш се на музиката и на слушането, и тогава изведнъж касетата внезапно свършва.

3. Намерихме баба във фоайето, разговаряше с някакъв мъж, когото не познавах. Изобщо не приличаше на мама, но това беше напълно нормално за тази страна на фамилията ни. Все едно Фин и мама бяха решили, че каквото и да става, няма да бъдат като родителите си. Дядо беше военен, а Фин беше станал художник. Баба беше прекарала целия си живот в готвене, гладене и ходене на фризьор, за да е издокарана за дядо, а мама беше готова да плаща скъпо и прескъпо, за да не глади и да готви, и се подстригваше съвсем късо, за да не се налага да обръща внимание на косата си. Ако тази тенденция се запази при мен и при Грета, двете за нищо на света няма да искаме да стоим затворени по цял ден в офис, което засега напълно важи за мен. Ако трябва да решавам, ще работя на експозиция за Ренесанса като соколар. Няма да се тревожа за израстване в кариерата и за повишения, тъй като при соколарите няма такива работи. Или си соколар, или не си. Птиците или се връщат при теб, или отлитат завинаги.

4. Аз не обичам да подслушвам, защото опитът ми показва, че и без това не би желал да знаеш нещата, които родителите ти крият от теб. Не е приятно да научиш, че баба ти и дядо ти се развеждат, защото дядо ти е избухнал и е зашлевил баба ти след петдесет и две години мирен съпружески живот. Не е приятно да разбереш предварително какво ще получиш за Коледа или за рождения си ден, а после да се преструваш на изненадан, макар да не можеш да лъжеш. Не е приятно да чуеш, че класната ти е казала на майка ти, че си с посредствени способности по математика и английски и би следвало да се примириш с това.

5. Отмяната на купона ме зарадва, естествено. Проблемът не беше просто в срамежливостта и необщителността ми. Имаше и друго. Не изпитвах никакъв интерес към наливането с бира и водка, пушенето на цигари и другите неща, за които Грета смяташе, че и представа си нямам. А аз просто не желаех да си ги представям. Всеки може да си ги представи. Аз предпочитах да си представям гънките на времето, пълни с вълци гори и зловещи мочурища в полунощ. Да си мечтая за хора, които не трябва да правят секс, за да са сигурни, че се обичат. Които те целуват само по бузата.

6. Цяла глутница гладни вълци, тичащи по заледения сняг в гората. Сънувах, че и аз съм там. И че разбирам езика им.
– За теб е сърцето – прошепна един от тях. – Аз ще взема очите.
И в съня си дори не побягнах. Стоях и не помръдвах, чаках вълците да ме разкъсат.

7. Ами ако никога повече не се появеше друг, който да ме познава така? Ами ако ми беше писано цял живот да получавам посредствени подаръци – комплекти тоалетни принадлежности, кутии с шоколадови бонбони и чорапи за спане – и никога да не попадна на друг, който да ме познава като Фин?

8. – Това е тайната. Ако си такъв, какъвто си искал, ако си се обграждал само с хубави хора, то няма да ти пука, ако утре умреш.
– В това няма никаква логика. Ако си толкова щастлив, ще държиш да останеш жив. Ще искаш да живееш вечно, за да продължиш да си щастлив.
– Не, не. Само най-нещастните се вкопчват в живота, защото смятат, че все още не са постигнали всичко. Мислят си, че времето им тук не е достатъчно. Струва им се, че са били измамени по някакъв начин.

Има още →

Читателят: Кремена Михайлова и любовта „от втори поглед“ в книгите на Амос Оз

Вашият коментар

Познаваме Кремена от сайта Goodreads.com, в който редовно четем коментарите й за различни книги. Видяхме, че харесва Стайнбек, зарадвахме се и на интереса й към „Самотният бегач на дълго разстояние“ (Алън Силитоу), казахме си, че наистина разбира от Селинджър. Но големият купон започна, когато Кремена зачете Амос Оз. Ей тогава вече ни стана адски интересно! И я поканихме за първи гост в новата ни рубрика „Читателят“ – понеже знаехме, че има какво да каже. 🙂

Снимахме Кремена на Алея на книгата във Варна, за което тя специално беше облякла любимата си тениска с герои на Селинджър

Как научи за Амос Оз?
Първите две срещи бяха случайни (в библиотеката). Прочетох две книги, които тогава не успях да оценя подобаващо. След време много ме заинтригува заглавието „Как да излекуваме фанатик“ и при тази среща вече пламна любовта „от втори поглед“. Започнах да събирам и чета всички преведени книги на Амос Оз, като се опитвах да не бързам, но… ето че ми остават само две.

Какво в книгите му те спечели като читател?
Мекотата на неговия глас. Силата на тихото му крещене. В доста от книгите сякаш гледам забавено редуване на кадри на леко приглушена светлина. И от най-тежките му книги не съм се чувствала разбита. А всичко в противоположния положителен спектър на чувствата изцяло съвпада с моята чувствителност и виждания. Винаги се доближавам лесно до всичките му герои и с търпение и любопитство чета и най-бавните детайли. Друго, което ценя, е склонността на Амос Оз да експериментира и резултатът винаги ми допада. В различна от стандартната форма са най-малко тези книги: „Черната кутия“, „Същото море“, „Животът и смъртта в рими“.

Има ли негова книга, която би чела пак и пак?
Може би най-важна за мен си остава „Как да излекуваме фанатик“. Добре е всичко да започне от тези въпроси и отговори. След тях вече можем да се насладим и на художествените му книги. Редовно препрочитам части от „Същото море“, „Между приятели“, „Пантера в приземието“.

На кого би препоръчала Амос Оз?
На всички, които имат поне малко общо с мен – като литературен вкус, възприятия, предпочитания към бавните и тихите неща в живота и книгите; на читатели, които обичат да наблюдават отношения и характери, обикновено без много „екшън“ и външни драми. Въпреки универсалните послания, също и на хората, които се интересуват от спецификите на Израел.

Амос Оз е автор на над 15 книги, преведени на повече от 35 езика, и на над 450 есета. През последните години той е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда.

Сподели ни твой любим цитат.
Може ли два? Понеже разграничавам „Как да излекуваме фанатик“ като нещо важно и различно:

Да си представим другия, когато се караме или се оплакваме, да си го представим в момента, в който сме убедени, че сме сто процента прави. Дори да сме сто процента прави, а другият да греши сто процента, пак е от полза да можем да си представим неговата гледна точка.

Разбира се, художествените произведения на Амос Оз са това, с което той ме държи здраво до себе си. Ето и един от „Пантера в приземието“:

…гневът на татко беше тих и книжен.

Ако сме пропуснали нещо?
Никога не съм се интересувала от кулинария, от каквото и да е, свързано с кухнята. Но подобни описания на Амос Оз са и нещо повече. Затова искам да приготвя като специален ритуал това меню от „Същото море“:

Тя прави омлет, той реже салата, нейното рамо докосва ръката му като устни, докосващи дантелен воал. Една чаша пада. Без да се счупи. Той приема това за добър знак: салата с маслини, голям омлет, кисело мляко със мед, черен хляб с овче сирене.

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!

Играй и спечели „Жива храна за младост и дълголетие“!

Вашият коментар

Дизайн на корицата: Николай Киров

Всеки от вас, който отговори правилно на въпроса, ще участва в томбола за награда!

Какво не ядат веганите?
а) месо
б) млечни продукти
в) животински продукти

Дайте своя отговор като коментар под публикацията във фейсбук страницата на „1001 рецепти“ и ще подарим на трима интересното четиво.

Жокер! Научете повече за готвенето без месо в нашия сайт. 😉

Очакваме отговорите ви до 17 ч. на 12-и август. Успех!

Издателство „Милениум“ с блог

Вашият коментар

Ние, от издателство „Милениум“, вече си имаме и блог. Стартираме го малко след редизайна на сайта ни с едничката идея тук да пускаме неща, които не могат да намерят място на официалната ни страница или във фейсбука ни, или пък някъде другаде. Ще сме малко по-неформални, по-шарени, може да се каже, че ще сме „по домашни дрехи“. Имаме страшно много идеи и се надяваме да срещнем интерес от ваша страна.

Това е засега. Stay tuned and keed reading до следващата ни публикация!