Журито в състав: Иглика Василева (СУ „Св. Климент Охридски“), проф. д-р Владимир Трендафилов (СУ „Св. Климент Охридски“) и гл. ас д-р Мария Пипева (СУ „Св. Климент Охридски“). Снимка: Аз чета
Снощи Надежда Розова получи Специална награда „Кръстан Дянков“ за превода на „Създания от време“. Надя преведе книга на „Милениум“ за първи път, но й благодарим за всеотдайността, която вложи в работата си.
Ето и откъса, който прочетохме на церемонията в Американския център на „Столична библиотека“.
Поседяхме още малко, за да изсъхнат шортите и фланелката ми. По-надолу по брега в далечината сърфистите продължаваха да падат във водата и да изчезват. – И тях ги побеждават вълните – посочих аз. Джико присви очи, обаче не виждаше през своите цветя на празнотата. – Ето там – показах. – Виждаш ли онзи? Тъкмо се изправя… прав е… прав е… О, падна! Засмях се. Беше забавно да ги гледаш. Джико кимна, сякаш се съгласяваше с мен. – Горе, долу, все същото е – каза тя. Типичен коментар в неин стил, насочващ към така наречената от нея „не-две“* природа на битието, докато аз просто гледам как няколко готини момчета сърфират. Научила съм се да не споря с нея, защото тя винаги печели, обаче то е като шегата с „чук-чук“, когато от теб се иска да попиташ: „Кой е?“, за да може другият да ти каже ключовата реплика от анекдота. Затова рекох: – Не, не е същото. Поне за сърфиста. – Да – съгласи се тя. – Права си. Не е същото. – Нагласи очилата си и добави: – Не е и различно. Разбираш ли ме сега? – Различно е, бабо. Целта на сърфиста е да се задържи върху вълнàта, а не да е под нея. – Сърфист, вълнà, все същото е. Защо изобщо си правех труда! – Глупости! Сърфистът е човек. Вълнàта си е вълнà. Как така ще е все същото? Джико погледна към океана, където водата и небето се сливаха. – Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Човекът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà. Тя посочи стръмните канари по брега. – Джико, планина, все същото е. Планината е висока и ще живее дълго. Джико е дребна и няма да живее още много. Това е всичко. Ето такива бяха разговорите с моята стара Джико. Никога не разбирах изцяло какво ми говори, но въпреки това тя се опитваше да ми обяснява по този начин. Мило беше. ––– * Недуална, фуни. Букв. „не“ + „две“ – бел. авт.
