Стоян Атанасов е графичен дизайнер, занимава се с оформление на книги, илюстрация, рекламни визии и други красиви неща. Свободното си време обича да запълва с черен хумор, заради което високо ценим мнението му в тази област. Вижте какво мисли третият гост в нашата рубрика „Читателят“ за една от най-необичайните ни книги – „Деветте живота на Александър Баденфийлд“ от Джон Бемелманс Марсиано.

Откъде научи за „Деветте живота на Александър Баденфийлд“?
Попаднах на представянето на книгата онлайн. Старая се да следя новите заглавия, особено когато става въпрос за детски и YA книги. Интересът ми е както читателски, така и професионален.

Какво те запали в книгата?
Преди да я прочета – корицата. Илюстрациите на Софи Блекол са меко казано жестоки. Как да останеш безразличен към презрителния поглед на котката, пред който бледнеят дори най-киселите фотографии на Grumpy Cat? Анотацията също звучеше обещаващо, така че беше ясно – трябваше да прочета „Деветте живота…“ Бързо се убедих, че е имало защо трепетно да чакам куриера, който ми я достави още в деня на излизането. Александър е очарователно ужасно дете!

Уинтърботъм или Александър? Разбирай – добро или лошо? 
Няма как да си избера любимец, защото без да съществуват заедно, не би го имал контрастът, който ги прави така забавни. Естествено, и двамата се намират в крайност и никой не е пример за подражание, но и всеки си има причините да е такъв, какъвто е. Съчувствам значително повече на Уинтърботъм, в някакъв смисъл човекът просто си върши работата и никак не му е лесно да се оправи с дребния проклетник.

Коя е любимата ти смърт на Александър?
SPOILER WARNING: Трите, причинени от бика. Динамиката на събитията беше впечатляваща!

Илюстрации: Софи Блекол

Ако ти имаше девет живота, как би ги профукал?
Първите 3-4 – смело и безразсъдно. Бих опитал състезанието с бикове в Испания, бих похапвал смело риба Фугу, бих опитал да изкача Еверест… Всъщност кого заблуждавам, там е кучи студ и е нечовешки баир, това бих го пропуснал. При всички положения след четвъртия живот бих се кротнал. Освен ако не се окаже, че безразсъдството води до пристрастяване…

На кого би препоръчал книгата?
На всички любители на мрачно-забавни истории, на ценителите на добрата илюстрация и на онези, които искат на всяка цена да гребат с пълни шепи от живота. И може би на тези, които имат проблем с осъзнаването, че всичко в живота (животите) има цена и ако го искаме, трябва да сме готови да я платим.

Сподели ни твой любим цитат.

И последно – почерпи ни с книжна рисунка! 😛
Разбира се!

Още от Стоян вижте в портфолиото му тук: www.sgatanasov.wix.com/portfolio

Вярваме, че е много важно как човек посреща новата година. Къде и с кого е около себе си, ако щете дори – с какви дрехи е. Същото важи в пълна сила и за книгите. Не, не искаме да сме суеверни, просто мислим, че ако откриете 2015-а с някоя от тези книги, годината ще е страхотна! Несъмнено ще имате цели девет живота, ще бъдете велик пророк в обърканото време, в което живеем, и ще обиколите половин свят! Или поне ние това ви желаем. 😉

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ от Джон Бемелманс Марсиано

Какво може да се роди от „най-любопитната, най-чудатата и най-подлата фамилия, опетнявала някога тази земя”? Нищо по-различно от най-лошото момче на света.

Александър Баденфийлд е проклет да умре млад по особено зловещ и поетичен начин. Затова измисля да вземе деветте живота на котката си. Получава ги и се впуска в шеметното забавление да ги профука по най-интересните възможни начини. Авторът Джон Бемелманс Марсиано майсторски превежда читателите през невероятните и доста подли хрумвания и постъпки на малкия Баденфийлд. А прочутата илюстраторка Софи Блекол облича историята в изумителни рисунки.

„Елегия за Дейвид Боуи“ от Евгений Дайнов 

Известният политолог Евгени Дайнов разказва за любимия си изпълнител и неговата музика, като всъщност разкрива промените в света през последните близо 70 години. Годините, през които Дейвид Боуи претворява музиката, налага нови стилове, но и предвещава световни събития, които се случват години по-късно, като терористичните атаки на 11 септември 2001-ва, ужасните събития в затвора Гуантанамо, американските войници, гаврещи се със заподозрени, талибаните, взривяващи западните военни и т.н. Според Дайнов обаче Дейвид Боуи е предвестник и на философски течения.

Боуи започва като хипи и продължава като безмилостен анализатор на „системата”. По-късно, когато долавя постмодерното пропукване на света, предлага на публиката възможността да си конструира различни свои светове от парчетата на разпадащата се реалност. В крайна сметка обаче системата побеждава – успява да подчини разпада на себе си, превръщайки го в калейдоскоп от лъскави парченца риалити. Потъналите в това риалити хора напускат територията на човешкото и отварят вратите към онова, за което властта винаги е мечтала – връщане на простите отношения господар-слуга, характерни за Средновековието”.

„Избраните творби на Т. В. Спивет“ от Рийф Ларсън 

Престижният американски институт „Смитсониън” връчва годишната си награда „Беърд” на Т. В. Спивет за прецизните му ентомоложки илюстрации. Никой от комисията учени обаче не подозира, че техният лауреат е 12-годишно момче, което живее в малко ранчо в Средния Запад. Малкият герой на Рийф Ларсън пъха в чантата най-големите си съкровища: компас, секстант, теодолит, лупа и стара семейна снимка, плюс няколко моркова, и тайно от родителите си потегля към Вашингтон, за да вземе наградата си. „Избраните творби на Т. В. Спивет” е дебютния роман на Ларсън.

След монотонния живот във фермата, където Т. В. Спивет е свикнал да възприема всичко в обем и цвят, звук и движение, вкус и мирис, той се озовава в света, който познаваме – пълен със сателити, риалити програми, реклами и интернет. И все пак за момчето пътуването му е по-скоро приближаване към корените му.

Нетърпеливи сме да се похвалим с поредното красиво томче от „Танцуващият замък“. Работата по „Бойни колоди“ беше дълга и на моменти спорна, но ние от „Милениум“ знаем, че тъкмо това прави издаването на всяка книга по-сладко!

Преводът на последната част от трилогията на Робин Джарвис е на Борислав Стефанов. Работим с Боби за първи път, но познавайки преводите му за други издателства, му поверихме романа без колебание. Още повече, че за него фантастиката и фентъзито са огромна страст. 🙂

„Бойни колоди“ излиза утре, а на щанд 101 на книжния панаир в НДК ще е с отстъпка. Дотогава вижте какво споделя Борислав за поредицата.

След завръзката в „Танцуващият замък“ и мъките в лагера в „Изроди и лузъри“, героите се събират в последното останало убежище – Северна Корея. Някои търсят начин да обърнат хода на борбата, да използват малкото си ресурси за стратегически и решителен удар срещу Измъс. За други битката отдавна е приключила, няма накъде да бягат и само отлагат неизбежното. Кой е прав?

„Бойни колоди“ е пропита с мрак, отчаяние и смърт. Измъс вече е подчинил целия свят и ужасът е навсякъде. В чудовищата, които нощем плъзват по улиците. В кошмарните създания, които летят в мрака. В тълпата, която се е превърнала в безумно стадо около своя кумир и с плашещо хладнокръвие е приела ролята на глутница. В усмивката на антихриста по екраните.

Магията на Остърли Фелоус вече не се таи в страниците на книгите, а струи в синкавото сияние на електрониката. Произведена в Китай. Но дали наистина преобразява хората или само отключва нещо в тях? Може би маската на приказен герой скрива лицето и разкрива сърцето. Може би във всекиго витае звяр, който само чака случай да се покаже. Като безлик силует в тълпата, успокоен от мнозинството, към което принадлежи. Оправдан от абсолютната истина, открита в наглед безобидна книга, вплетена в словата на пленителния идол, удобна и красива, обещаваща свобода. Измъс е дал това, а и още, на седем милиарда души. Но това не му е достатъчно. Новата книга ще бъде още по-коварна и по-страшна, а светът вече тръпне в очакване на светите слова в нея.

Има ли надежда? Мартин продължава да се бори като ръководител на групата аберанти. Решен е да победи Измъс и да спаси цялото човечество. Той, Джералд и корейските генерали търсят начин да използват способността на Лий да преминава между световете. От своя страна момчето е убедено, че всичко е изгубено и те до един ще умрат. Според него останалите крият поражението си зад претенции за съпротива.

Но сякаш най-интересната роля е отредена на останалите деца. Макар в началото да изглеждат просто като товар, който възрастните трябва да опазят, те се превръщат в нещо много повече. Те вече са деца само на години. След всичко, което са преживели и изстрадали, виждат света с други очи. Не са отчаяни от безизходицата си, но и не влагат напразни надежди. Това не е наивност, а зрелост, която показват в мислите, думите и действията си. Посрещат съдбата си по-трезво от мнозина възрастни, смазани от повсеместния ужас. Имат силата да се защитят, може би дори да се преборят за още малко време в настъпващия апокалипсис.

Децата са достойни да наследят земята. А пълчищата, изгубили всяка искрица разум, могат да я унищожат. Кой ли ще победи? Изобщо може ли да има победител? На страниците на „Бойни колоди“, нейде сред приключения и опасности, победи и падения, обич и загуба, може би се крие и отговор на тези въпроси.

Кевин Томас от край време разказва за любимите си книги. За разлика от всички останали обаче го прави само в няколко изречения, придружени с картинки. Крайният резултат е комикс-ревю в сайта The Rampus.

Вижте какво „пише“ калифорниецът за романа на Рут Озеки „Създания от време„. 🙂

Не е ли страхотно?

NB! „Създания от време“ получи специална награда „Кръстан Дянков“ за превода на Надежда Розова на български. По този повод през декември книгата може да се поръча с цели 40% намаление от сайта ни! Cheers and keep reading!