Запознахме се с Петър Панчев преди няколко месеца и оттогава го засичаме на много от книжните събития в града. На „Алея на книгата“ си тръгна от щанда ни с „Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт, а броени дни по-късно пусна ревю за романа. Понеже много ни хареса, а и понеже Петър се е доказал като приятел на книгата, го поканихме за втори участник в рубриката ни „Читателят“.
Вижте кратък откъс от текста му в блога „Книжен Петър„:
Джун живее, за да обича. Думите ѝ търсят отговори на всяка страница. Детето в нея се бунтува, прозряло, че любовта може да носи и тъга. Съзнанието ѝ се лута в средновековието, покълнало там, където въображението е някакъв вид спасение от разочарованията на живота. Действителността е страшна: умиращ от СПИН вуйчо, чиято последна картина е и „последно сбогом“ от този свят; неговата половинка, поела съдбата си на жертвено агне; сестра, едновременно близка и далечна; родители, изпълнени със страх и подозрения.
Какво ти хареса в дебютния роман на Карол Рифка Брънт?
Вероятно най-много ми допадна искреността на малката Джун, която успява сама да поеме на плещите си трагедията от загубата на любим човек, въпреки крехката си възраст. Допадна ми и принизяването на страха като чувство, което носи обреченост. По-добре е да се опълчиш на обществото, което ти натрапва страховите си неврози ежеминутно, отколкото да изгаряш в самосъжаление, заради собствените си принципи, нали? През цялото време имах чувството, че чета таен дневник, чиято единствена цел е да стигне до сърцето ми.
Кой е любимият ти герой и защо?
Не мога да не отдам дължимото на Джун, но тук събитията се сътворяват от
хомосексуалната двойка Фин и Тоби. Двамата са не само поредните жертви на СПИН, но и символи на едно общество, което още не се е измъкнало от ембрионалния си стадий.
На кого би препоръчал „Кажи на вълците, че съм си у дома”?
На всеки, който търси истинските емоции на живота, а също и на онези, които умеят да разграничават литературата за размисъл от тази за забавление. Освен това, тази книга може да повлияе благотворно на тийнейджърите, на които тепърва им предстои да се борят за каузите на живота си.
Имаш ли си любим цитат?
„Тоби нямаше погребение. Той не искаше да бъде погребан. Веднъж ми беше казал, шегувайки се: “Не съм от хората, дето държат да хранят червеите”. А аз му отговорих, че според мен не е и от хората, дето държат да ходят на небето на гости”.A асоциираш ли тази книга с друга?
От последните, които съм чел, бих споменал “Наръчник на оптимиста” – внушението е едно и също: любов, загуба, неразбиране…
Ако сме пропуснали да те питаме нещо… 
За да бъде докоснат човек от тази книга, в него трябва да говори съвестта. Лесно можем да пренебрегнем чуждото нещастие, но никога не трябва да го правим, защото сами сме се поставили на върха на еволюционната пирамида. Можем да отстояваме тази своя позиция, като във всеки един момент сме готови да проявим разбиране към страданието на другите.
Може да прочетете 13 любими цитата от „Кажи на вълците, че съм си у дома“ тук.
Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!