Днес отбелязваме Междунородния ден на детската книга. На 2 април 1805 г. в Дания е роден всепризнатият майстор на приказките – Ханс Кристиан Андерсен. 

По този случай поканихме доц. д-р Милена Цветкова да разкаже за романа „Изобретението на Хюго„, който е всичко друго, но не и традиционно детско издание. Нашата гостенка пък е преподавател по Книгоиздаване към СУ и е сред най-големите познавачи на книгата като медия.

Ето какво споделя Цветкова: 

„Изобретението на Хюго“ доказва: не можеш да си Магьосник без физика, не можеш да си Кинотворец без книги

Смелчакът Брайън Селзник създаде книга, каквато никой още не беше виждал – изобрети нов формат книгофилм или филмокнига, в която съедини измислената история за сирачета в духа на Дикенс с документалната история за филмите на Жорж Мелиес.

Самото издание с обем над 500 страници е построено като огромна режисьорска разкадровка, в която текстът в едната си част е написан, а в другата е нареден от над 150 черно-бели разтвора – графични илюстрации и филмови кадри. А защо картинният разказ е черно-бял, е ясно: това е история за старото, истинското кино – черно-бяло и нямо.

Четеш – четеш, разглеждаш – разглеждаш, пак четеш – пак разглеждаш… и постоянно си в напрежение: Кое е това момче? Как ще се държи автоматонът? Каква може да е връзката между часовниците и кинофилмите? Кой ще се окаже в действителност Жорж Мелиес? И накрая като откровение – получаваш не история на човек. Прочел си история на кинематографа като нечовешки феномен. Не Хюго, не автоматонът и не Мелиес са пазители на времето. Пазителите са книгите и киното.

Книгата „Изобретението на Хюго“ е пазител – трезор. Пазител на буквите. (Не са случайни черните рамки на белите страници, благодарение на които нито може да избяга буква, нито може да се разсее четящото око.) Пазител на кадрите. (Неслучайно хартията е по-трайна за архив от лентата.) Пазител на времето. (Неслучайно на руски език заглавието на филма „Хюго“ е „Пазител на времето“.)

Книгата „Изобретението на Хюго“ еманципира роднинството между двете медии – книга и филм, в още един ракурс: Хюго не познава богатството на книгите, а на Изабел никога не е било позволено да гледа филми. Затова Изабел води Хюго в библиотеката, после и в книжарницата, а Хюго промъква Изабел на прожекция на култовия комедиен филм „Безопасността е последна“ (Safety Last! от 1923 г.), известен със сцената с Харолд Лойд, висящ от гигантски часовник.

Книгата „Изобретението на Хюго“ е експеримент със съзаклятието между буква и зрелище, между документалния реализъм на печатната дума и панорамната магия на кинокартината. Ако буквеният роман е „сън“, а киното е „сън наяве“ (по думите на бащата на Хюго), изданието на Брайън Селзник е балансът.

„Изобретението на Хюго“ би трябвало да бъде призната за еталон на креолизирана книга (от фр. créole – със смесена кръв от бяла и цветна раса). Акордът, който се е образувал от нербалност и невербалност, свири „на сбор” към конкретен адресат: екранизирай ме! Защото това е книга от комуникативен формат – книга за четене, но и книга за гледане, книга, апелираща към цялата контент индустрия да следи всяка проява в новото „оптично“ книгосъздаване.

А и самото тяло на книгата е като от сценично кадифе. Когато е затворена, прилича на кадифено ковчеже с магически реквизит, коренно различна от повсеместно и амбалажно складираните по рафтове и стелажи машинно обрязани хартиени трупчета с канцеларска белота.

Очаквайте продължение на текста със заглавие „Поуки за Магията и за Науката„. 

„Изобретението на Хюго“ е книга на месеца – през април луксозното издание струва само 14.99 лв. 

Всички познават Мила Ташева! Тя може да намери правилната книга за всеки човек в точния момент. Вероятно успешно би се занимавала с библиотерапия, но засега е сред дългогодишните автори на сайта „Аз чета“ и пиар в издателство. Мила е и сред най-верните ни читатели, изчела е почти всичко от художествената ни литература. Затова я поканихме да гостува в рубриката ни „Читателят“ и да разкаже за Андрю Портър и книгите му на български.

Как научи за Андрю Портър?
Когато „Теория за материята и светлината“ излезе, работех в книжарница. Още като видях корицата, нещо в мен се сви. Прочетох първите два разказа, но не продължих. После, по време на Алея на книгата в Бургас, ми препоръчаха сборника и си обещах, че ще го довърша, обаче така и не го направих. Един ден все пак сигнах до него и не го оставих до последния разказ. Извадих си и няколко пасажа, което не ми се бе случвало отдавна. И все още ги препрочитам.

Какво в писането му ти хареса?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Портър е много обран, много нежен, но в думите му са спотаени големи жестокост и огорчение от света. Има око за онези светли и изключителни детайли в тъканта на ежедневието, в същото време мракът сякаш взема връх. Винаги.

„Теория за материята и светлината“ или „Между дните“ предпочиташ?
И двете по-различен начин. По-добрият Портър, по-добрият писател, е в „Теория…“. Аз обаче имам слабост към романите, които задълбават в (причините за) разпадащото се (американско) семейство, които сипват сол в семейните рани и понякога ги лекуват, а друг път отварят нови.

А кой е любимият ти разказ от сборника?
Ако можех да имам само един – „Заминаване“.

На кого би препоръчала Андрю Портър?
На всеки, които обича добре написани, обрани книги, които казват много неща с по-малко думи.

Сподели ни твой любим цитат.
Ок, ще е точно от „Заминаване“.

На Рейчъл й харесваше да се състезаваме боси по напречните дъски на моста. Те бяха разположени на равномерно разстояние, на около половин метър една от друга. На пълнолуние беше лесно, човек виждаше къде стъпва, но останалите нощи беше тъмно като в рог и се стъпваше на сляпо. Беше въпрос на вяра. Също и на ритъм. Веднъж да се подхлъзнеш, само леко да излезеш от ритъм, и кракът ти ще хлътне в празно пространство и може да счупиш пищял или по-зле, при лош късмет може да се подхлъзнеш и да полетиш към водата от височина десет метра. Разбира се, ние бяхме млади и безстрашни, така че не се препънахме. Номерът беше винаги да създадеш ритъм в главата си и да се съсредоточиш върху него. Но, както казах, всичко опираше най-вече до вяра, до почти сляпо убеждение, че дъската ще е точно там, където положиш крак. И неизменно беше.

Прочетете ревютата на Мила за „Теория за материята и светлината“ и „Между дните“ в „Аз чета“.

„Теория за материята и светлината“ е книга на месеца. През март сборникът с разкази е намален с 40% и струва само 7.20 лв. 

Ако и вие искате да попълните въпросника ни, не се колебайте да се свържете с нас!

Комикс-ревюто този път е за „Жестокото присъствие на времето“ от Дженифър Игън. Художникът Кевин Томас го пуска в сайта The Rampus, а ние го препубликуваме на български.

Може да видите комикс-ревю за романа „Създания от време“ тук. 

Голям книжен купон в полите на Витоша. Там срещаме Десислава Желева преди повече от година и оставаме много доволни от запознанството си с нея. Защото освен всеотдайна читателка, Деси е чудесна компания за кино и театър. Разбира се, по-често я виждаме в книжарница „Ориндж“ на ул. „Граф Игнатиев“, където от три години е управител. Поканихме я да гостува в рубриката ни „Читателят“, защото тя първа заяви симпатиите си към дебютната книга на Ема Хупър „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс„.

През лятото терасата на „Ориндж“ за Деси е място за срещи и разговори

Какво беше първото ти впечатление за „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” като книжар?
Първата ми мисъл беше, че е ужасно красива. Всеки ден през ръцете ми минават десетки, често и стотици книги, но въпреки това рядко се случва някоя от тях да ме привлече така рязко, както „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс”. След физическото привличане дойде и платоническото – с анотацията на корицата. Харесах я толкова, че я прочетох няколко пъти.

С какво романът те спечели така силно?
Причините са няколко. Първата е, че е написан по начин, който обожавам. По начин, по който аз бих искала да пиша, ако бях писател. Всяко изречение въздейства с яснотата и искреността си. Ема Хупър много добре знае къде отиват нейните герои, въпреки че те самите се лутат. Докато четях, съвсем лесно си представях и Ета, и Ото… И най-странното беше, че те наистина ме развълнуваха. И тук идва втората причина да харесам романа толкова – историята. Тя е интересна във всеки смисъл на думата. Накрая остава и цялостното усещане, което книгата ми донесе – усещане за пълно читателско удоволствие – на ниво оформление, превод, сюжет, стил на автора, финал…

Ета, Ото, Ръсел или Джеймс?
Може би Ета, защото е птица. И защото бих искала да бъде толкова обичана, колкото е тя от Ото.

Ако ти тръгнеш на пътешествие, какво ще е то?
Към морето. Към Стария Созопол и съм почти сигурна, че един Ото ще тръгне след мен. И че ще си измислим някакво животно за компания по пътя.

На кого препоръчваш „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс”?
Най-трудно е една книга да бъде препоръчана на непознат. На някого, за чиито литературни вкусове нямаш никаква идея, но в този случай препоръчвам „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” на всеки. Сигурна съм, че всеки би се влюбил в нея така, както аз.

Имаш ли си любим цитат?
Да, имам доста, но определено най-любимо ми остава началото:

Ото,
пишеше върху листа със синьо мастило
Аз заминавам. Отивам да видя океана. Не се тревожи, оставям ти пикапа. Ще вървя пеша. И ще се помъча да не забравя да се върна.
Твоя (завинаги)
Ета

И последно, с коя песен би описала книгата?
Може би с Old Soul Song на Bright Eyes.

Може да прочетете откъс от „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ тук.